„Идеалната работа за мен е творческата работа“

С Чавдар Чернев разговаряме на следващия ден – 25 октомври , след като спечели наградата в литературния конкурс „Правата улица” на СНЦ” Пътуващите книги на Стара Загора” /награждаването беше на /. В разказа, неговата права улица беше тайнствена и в нея се губеха хора и посоки, а повествованието бе стегнато и интригуващо, повлияно от Стивън Кинг /споделя самия автор/. Чавдар е от Стара Загора, веднага грабва с искрената си усмивка, която не слиза от лицето му и с бодрия тон на човек, на когото в този живот му е много, ама много интересно. Завършил е ГПЧЕ”Ромен Ролан”, после е учил актьорство в Пловдив, после се дипломира в специалността „Кино и телевизионна режисура” на Национална Академия за Театрално и Филмово Изкуство “Кръстьо Сарафов” в столицата. Още като студент някои от неговите филми като режисьор – „Прекъсната линия”, „Клаустрофобия”, „Виж ме”, „Като на игра”са селектирани за участие в различни фестивали. В момента обаче работи нещо съвсем друго. И събира /вероятно/ повече време за писането, а то все повече и повече го увлича. Още като ученик е отличен с Европейска награда за поезия в гр.Лече, Италия. Иска му се да пише повече поезия и сега.
Надявам се, че избухването на творческия заряд у Чавдар ще му донесе нови награди и ще го води към нови литературни форми /защо не и роман, скоро…/! В интервю за рубриката „Млади,красиви и талантливи” на сайта Dolap.bg задаващата въпроси Уляна Кьосева се намесва, не много, под инициалите У.К/

Как би описал на чужденец и на българин родния си град?
Бих го описал като град с богата история, с богато историческо минало. И как хубаво ухае на липи, когато е сезона им, страхотна атмосфера има – не само тогава. Градът ми харесва много и ми липсва сега, когато живея и работя далеч. Но гледам да се връщам и да му се наслаждавам. /Като в разказа, с който спечели конкурса – да има град и улици, в който някой да те чака, нали? – пита У.К/ Да, нещо такова.
Коя история от детството ти е дала криле ? Или човек, който те вдъхновил да полетиш?
Може би учителката ми по български език г-жа Захариева още в началното ми училище 10-то основно е моят вдъхновител. Тя насърчаваше учениците си да се изразяват, да творят, мен също, аз имах влечение към поезията, а тя с удоволствие ми помагаше, редактираше стихотворенията ми, казваше ми за конкурси, в които мога да участвам.
Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Чуждите езици, от ГПЧЕ”Ромен Ролан”, езикът е голямо богатство. Иначе по математика (бях) съм бил много слаб, мога да се оправям с прости сметки, това също е практично. /Имаше ли си любим учител по литература в гимназията? – любопитства У.К./ Да, г-жа Георгиева, страхотен преподавател и човек.
Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Това е малко трудно да се синтезира в един девиз. Но може би – „Разединението прави силата” /смее се/
Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Тук се затруднявам. Мога ли да кажа „Не знам”?
Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Игрите. Това за мен е най-ценното от детството, човек да играе и да е свободен и според мен не бива да го губи цял живот. Да продължава да играе и да приема нещата като на игра и да му е забавно /Кои са игрите на твоето поколение, нашите бяха дама, народна топка…? – интересува се У.К./И ние играехме народна топка. На стражари и апаши сме играли също, на „Капитане,капитане,какво е морето”, на криеница. Имаше и една игра „Цветен рибар” май се казваше – трябваше да имаш определен цвят на дрехата, за да минеш от другата страна. Много обичах тази игра.
Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Ами защо…? Защото сигурно чисто биохимически е сложен процес, бушуват хормони – оттам само тръгва обяснението. Младият човек търси да намери мястото си в социума, в света като цяло. Това е някакъв такъв сложен един период…
Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Да, споделям го, защото мисля че то се отнася и за мен /смее се/.Ако се върна на въпроса с играта, то по някакъв начин е свързано….за мен това не е проблематично, да остане човек по-авантюристично настроен по-дълго време. /Ами да, ще си играе с децата си, ще им е интересно с него/
Кое е качеството, качествата, които липсват на младите хора?
Някак си не ми се иска да говоря за поколения, да казвам „това поколение е едно, другото е друго”. Според мен всеки си има необходимите качества и така върви нанякъде.
А кои са силните страни на сегашните млади хора?
Според мен са много вариативни. Интересуват се от много неща, имат достъп с Интернет до много неща, един по-широк кръгозор /надявам се/.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и в творчеството?
Искам да съм добър човек, да се отнасям добре с другите хора и също така искам да съм открит и с мен да са открити хората. Доброто и честността, да речем, са тези които ме водят.
Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Добри хора. /А как ги познаваш че са добри? – любопитства У.К/. Само като погледна един човек в очите и веднага разбирам кой е насреща. Поне при мен е така. Имам приятел, който умее да общува с всякакъв вид хора,с чешити, със случайни хора на улицата…Това е много готино, да не си слагаш прегради в общуването.
Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Идеалната работа според мен е творческата работа. В която да можеш да влагаш творческото си начало. То е и идеалният вариант на човек да не му е скучно това, което работи. Така всеки ден ще е мотивиран да търси нови и нови неща – да открива и за себе си, и за работата си, да е вдъхновен.
По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?
Коментирал съм тази тема, да . Когато учех кинорежисура, съм ходил по фестивали, имал съм този шанс филмите ми да бъдат селектирани по фестивали и съм се запознавал с автори от Източния блок и „западни” автори, както ги наричаме. Всеки автор се вълнува от общи теми, но източните автори са сякаш по-открити,според мен. Позволяват си да навлизат в ….ха сега де, как да го изразя с думи…/А моето усещане пък е, че са много черногледи, като гледам в последно време нашите филми,дето печелят конкурси. Трудно ни е да покажем положителния пример и герой, нещо такова си мисля – разсъждава на глас У.К/. Е, сигурно е така, но има и доста западни автори,които са черногледи. За мен е като тенденция в световен мащаб. /А на Запад не идва ли от това, да се стремиш да си екстравагантен. Всичко битово като ти е наред, що ли да не се покажеш, какви всъщност трагедии те дерат отвътре. Пък тук – нищо не ни е наред, ама и дай да бъдем още по-черни и страшни, отколкото сме си – отново се намесва, този път надълго и нашироко У.К/ Ами да, дай боже да си пожелаем повече положителни филми.
Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
Аз по принцип не обичам да правя планове за бъдещето . Искам да съм жив и здрав, в добро състояние на духа и тялото.
Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Харесвам думата „Любов”.
Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?
Аз много харесвам „Малкият принц”,колкото и клиширано да звучи. Това е една прекрасна приказка за деца и за възрастни.
Коя българска поговорка харесваш и защо?
„Всяко зло за добро” – много ми харесва и даже я използвам често. От позитивните поговорки. Защото ние имаме доста негативни . Българските поговорки са едни такива….заплашителни.
Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Някъде сред природата си го представям, защото много обичам природата. Примерно в планината, някъде където да останеш сам с мислите си и да се наслаждаваш на природата около теб. Природата е огромно богатство. Понякога я пренебрегваме и не си даваме сметка колко важна е за самите нас като хора.