Знаците на днешния обикновено-необикновен ноемврийски ден

Добро утро, скъпи хора!
Утрото е много красиво и благодатно. Новият ден е многообещаващ. Има много духовни послания в него. Днес е православният празник на Свети Филип, а той е известен с това, че „от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към Него и силно желание да види Господа лице в лице, макар още да не знаел, че Този, Когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята. Спасителят го намери и му заповядал, да върви след Него. След разпъването на Христос, Св. апостол Филип е проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Земният му път завършил в Иерапол, където разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него.”
Днес са и Коледните Заговезни, а на ден със заговезни хората се изповядват, причестяват, искат си прошка, за да започне постът с чисти мисли и чисто сърце и лека душа.
Символи колкото искаш всеки Божи ден на този свят, само да има човек да ги види и оцени. Че може би е дошло време да се сложи край на всяко деление и на всички казани неточни и не-тежащи на мястото си думи. Да се спре празното говорене, лековатите думи и да се говори само, ако има нещо важно да се казва. А това да се обединят хората става все по-важно от всякога. То хора не останаха в тази държава. Три милиона се изнесоха оттук, останахме толкова малко, че вече никакви партии нищо не значат, то хора за работа няма. А работа за хората има.
Видя се през годините, че няма да мирясаме с партиите, но че и там не можем да го направим като хората – нито лявото ни е ляво, нито дясното дясно. За сметка на това пък израстляци колкото искаш. И повечето – вперили очи в собствения си пъп. И чакащи, и те, дотации от държавата.
Не съм искрящ оптимист, но все се надявам, минаха вече 27 години в надежда и политически експерименти. Има нещо опияняващо във властта, което променя хората, колчем се докопат до нея. Може би им е нужна непрекъсната работа с психолог, за да се отърват от това опиянение и самозабравяне, не знам. Тогава наистина имаш възможност да правиш много и полезни дела, но и почваш да чакаш и търсиш и искаш благодарност, която не се полага за тази дейност. Може да я очакваш само в тесен семеен кръг за това, че си бил човек, родител, личност. Но и там не е сигурно, че ще я получиш. Изобщо благодарността е красива, но рядко срещана птица, особено по нашите ширини. И не винаги каца на ръката на човек, плашлива е…И колкото повече я вика, тя толкова повече се дърпа и не се появява.
Затова човек нека прави това, което му казва сърцето и да бъде такъв, какъвто е, а и непрекъснато да се развива и работи върху себе си и…това е то, това е което може да направи. Да ходи с отворено съзнание за собствения си живот и да не пречи, а ако може – да помага на другите.
И така, желая ви един хубав и ползотворен днешен ден като начало от седмицата, с която все повече се доближаваме до Коледа! Довечера в Операта ще гостува пиеса, заради която щях да ходя до Пловдив, за да гледам.
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!