Утрото, в което търсим отговорите на снощните въпроси

Добро утро, скъпи хора,
Осъмнахме в утро, което не носи отговори на въпросите от снощи, но е единствено възможното утро. На понеделник от новата седмица. Народът, който вчера се почувства важен и специален, днес е делничен и отива на работа. Има да му мисли още една седмица. За изборите говоря, разбира се. Толкова много телевизионно време им отделих снощи, колкото накуп за месец гледане на телевизия не ми се събира. Удивена от формати и предизборни студия. Репортерски жар и плам. Устрем и дръзновение на водещите. Смели разкрития и хвърляне с камерата в дебрите на злоупотреби и съмнителен вот.
Едно и също всеки път…От интелектуалците се прокрадна идеята нужен ли ни е вот за президент и защо Парламентът не си го избира – при тази малка и бедна държава. Два тура избори, хартии и хонорари за избирателни комисии …Много е. Но перспективата за другото е далечна…
Всички вкупом участници в телевизионните студия – удивени от Народа. Сякаш го виждат за първи път. Сякаш не са част от него. Удивени от активността му и че препълва избирателните секции. Че гласува толкова активно за референдума. Като има за кого и за какво – гласува. Така действа народът ни. Също често действа наказателно и анти. Понеже през останалите 4 години до следващия избор не го питат и търсят за нищо.
Политическите избори са важна част от живота ни, но винаги съм казвала, че следващото след тях, четирите години които идват, са по-важните. Живеят ли в тях политиците така, че да търсят връзка с хората, чувстват ли се длъжни да бъдат искрени и честни с тях, да споделят плановете и мечтите си, да искат мнението им? Способни ли са да чертаят бъдещето, да мислят мащабно, да правят промени, да подреждат приоритети, да виждат невидимото, да отгатват идващото…
Защо правят така, че на всеки 4 години народът все да иска промяна? Защо се случва все едно и също и става толкова бързо заразяването с високомерие? Едва ли на тези въпроси някоя сутрин като тази ще осъмнем с отговорите, било то и след поредните избори и референдуми.
Но се ядосвам на отговора , който чух снощи – „От кого ще търсите подкрепа?” „Няма да преговаряме с никоя партия, ще търсим подкрепа директно от избирателите”. Ами преговаряйте помежду си, уважаеми политици, научете се на този език. Толкова години демокрация и не го научихте. Избирателят той си е самостоятелна и независима единица и не мож му накриви шапката ни наляво, ни надясно, а само той си я управлява.
Извън изборите! Тази седмица е извънредно интересна откъм събития на духовната нива в Стара Загора и не ги пропускайте, започват от утре с изложбата в Галерията.
Спорна и лека, вдъхновена и устремна седмица желаем от сърце от Синоптичната изложба на 8-я етаж!