Поетично-романтично-сантиментално-носталгични Синоптични

Здравейте, хора!
Има някаква тайнственост в утрото на днешния ден. Мисля че дори точната дума е спотайва се – нещо, някой….Спотайва се поезията? Да, ще излезе наяве към вечерните часове. Дали всички ще дойдат, не зная, но 120 млади хора от страната са пратили стихове за участие в Конкурса Ханчев.
Този конкурс беше първото събитие, което посетих и отразих в Стара Загора в далечната 1992 г., когато дойдох в града. Тогава се проведе в мястото, където сега е ресторант „Сант Суси” – Ранчевата къща, на ул.Иречек. Долу имаше пиано, беше препълнено с хора. Място на поезията, съвсем истинско – на вино и музи. Е, нямаше вино на събитието, то си е отчитане на конкурс. Виното после. Стиховете бяха много хубави. Спомням си, че помолих едно момиче, класирано не на първо място да ми подари стиха, който прочете. Тя го извади от папка с листове, беше напечатан на пищеща машина и ми го подари…Не мога да цитирам много точно, но звучеше много красиво и те караше да си представиш веднага картината:
На палубата на изтърканите думи
Пясъкът е златен.
Лежи на пясъка любов, по-хубава от всичко.
А ние сме така загледани в морето,
Че то потъва в нас и ни поглъща….
Мисля че още някъде пазя листчето, оръфанко по края вече. Мисля си, че тези 24 години разлика оттогава досега са изминали неусетно, а животът толкова се е променил, че сякаш светът е изчезнал и се е изградил наново. Никой не пише на пишеща машина, в последните издания на Конкурса Ханчев не само че не чух нито едно наградено стихотворение за любов и море, ами напротив…Ако има, както в приказките – Долна и Горна Земя, сякаш всички млади поети вкупом пишеха за Долната Земя, за страдания, мъки, терзания, имаше даже червеи, болка, мъка, горест. О, не! Горест е всъщност такава красива дума, която не чух нито веднъж в поезията на съвременните млади. Горестта е мъка, но поетично изживяна, ех….
Не че няма достойнства поезията на съвременните млади, не…Гневна е, сочи света с пръст безмилостно, прилича на графити по стените- крещи посланията си на висок глас. И какво от това? Поезията, ако не води и променя светове, е само думи. Тя може, истински може да променя светове, било то вътрешните на човека. Може да лекува, да превързва може, може да утешава, може да държи ръката.
Все ми се е искало да се сложи тема на Конкурса Ханчев в последно време, та поне малко да се завърти някакъв творчески заряд на съзидание, не на мрачност около нея. Но си мисля – не, няма да стане и така. Няма да се промени нищо. Да си черноглед е модерно сред младите. Да обвиняваш другите за своя живот. То си е част от израстването. После като поемеш по пътеките му, сам ще трябва да си го съграждаш, да си го одухотворяваш или напротив.
Не зная защо си го причинявам всяка година да слушам тъжни и кахърни стихове на млади поети. Може би защото искам да ги разбера…това поколение, което сигурно ще стигне и до други планети. А може би чисто и просто си спомням младостта и когато аз пишех стихове и понечих да изпратя едно в сп.”Родна реч”, бях на повече години, но ми беше важен отзивът. Да, получих го и в списанието и по пощата, от известен поет беше и бях щастлива. Мисля че сега това списание за юношеска поезия и проза го няма. Беше много добро.
И така, желая ви един поетичен петък, но в рими и то красиви. /Другото, наречено бели стихове, може да пишете всеки ден по няколко пъти. /
И нека почивните ви дни бъдат ведри, пълноценни, омиротворени!
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!