Изложбата „Иван Мърквичка /1856-1938/ и новата българска живопис“ в Стара Загора
За първи път след столицата, в Стара Загора ще бъде показана изложбата „Иван Мърквичка /1856-1938/ и новата българска живопис“ от колекцията на Националната галерия със съдействието на Софийската градска художествена галерия и Съюза на българските художници и Под патронажа на Министерството на културата. Откриването е на 8 декември от 18 часа в Художествена галерия-Стара Загора.
„Изложбата е посветена на 160-годишнината от рождението на Иван Мърквичка – художник, чиято съдба е свързана с първите стъпки в изграждането на следосвобожденската българска култура. Неговите битови композиции са своеобразна емблема на времето. И ако в тези произведения е отразено традиционното ежедневие, то портретите представят новата свободна личност.
Иван Мърквичка оставя ярка следа в многообразната картина на зараждащия се художествен живот. Той е сред основателите на първото ни художническо дружество, сред организаторите на първите изложби, сред инициаторите на първото специализирано списание за изкуство. Участва активно в създаването на Държавното рисувално училище през 1896 (днес Национална художествена академия) и е негов първи директор и професор по живопис до 1921.
През дългия си творчески и обществен живот Мърквичка не е самотник. Заобиколен е от съмишленици във време, когато българското изкуството изминава пътя от възрожденските икони и портрети до модерната пластична култура. Мнозина от учениците му демонстрират и нови художествени възгледи. Историята е наситена със събития, има своите върхови постижения, познава и вътрешните колизии и лутания.
Изложбата, подготвена от изкуствоведа Бистра Рангелова в екип с Елица Терзиева и Боряна Вълчанова, е първи опит да се постави творчеството на Иван Мърквичка в контекста на сложния и богат на индивидуалности художествен живот в България в края на ХІХ и началото на ХХ век. Повдига се въпросът за нашето познание за изкуството от този период, както и за преценката ни за него. Представени са 50 автори – повечето известни и високо ценени, а други – непознати дори и за специалистите. Голяма част от картините се показват за първи път.“
Бистра Рангелова