„Аз безкрайно много обичам това, което правя“

В Града на липите за няколко пъти по малко бе едно момиче като от приказките, за които рисува костюми. С коси дълги, лице бяло, красив глас и много въображение и талант в себе си.
Момичето се Антония Попова. Тя нарисува и ръководи сътворяването на костюмите за оперетата „Парижки живот”, чиято премиера бе тези дни в Операта. Откъде още я знаете ли? В Стара Загора пак тя сътвори костюмите на шарената детска оперета „Макс и Мориц”. Чувам, че казват за Тони – Момичето, което направи светещия костюм на Поли Генова за Конкурса Евровизия. Хайде сега, момичето има зад себе си костюми за толкова знаменателни театрални постановки у нас, че остава и да я представят заради тази телевизионна изява!
Антония Попова говори малко, но решително. Първото нещо, което забелязва човек /като я гледа как работи/ е, че знае точно какво иска и как да го постигне. Защитава всяка кройка и бод на всеки костюм, който е нарисувала. Но може и да направи разумния компромис, стига да е творчески обоснован.
Чест за града ни е, че такива интересни хора като Антония Попова идват и създават творчество, което радва окото и сърцето.
Разговаряме в кратката и почивка в един от предългите работни дни, продължаващи в работна среднощ преди премиерата на „Парижки живот”.

Как би описал на чужденец и на българин родния си град?
Моят роден град е София. Спомням си я като един много спокоен град в детството ми. Спомням си безвремието тогава. Тогава нямаше толкова коли, преживявали сме едни безгрижни и хубави лета и зими. Естествено ваканциите си спомням най-ярко. Сега е един различен град . Иначе София си е София, няма какво да я описвам в сегашния и вид. Столица.
Коя история от детството ти е дала криле ?
Като бях много малка , била съм в детската градина, отидох с моите родители на оперетата „Веселата вдовица”. Нищо не си спомням от този спектакъл, спомням си декора на „Севилския бръснар”, който по същото време бях гледала. Но след „Веселата вдовица” се прибрах вкъщи и от пластилин направих на фигурки всички женски образи в постановката – с роклите, цветенца и гънчици, с дупето отзад от кройката, с кринолините ….Явно съм била много впечатлена, защото направих една цяла композиция от малки, разноцветни фигурки от пластилин – макети на това,което съм видяла на сцената. Може би това е било първото ми ярко впечатление от спектакъл, родителите ми неме бяха водили на куклен театър. Дори не зная в операта или в Музикалния театър гледах „Веселата вдовица”. Спомням си нейната лилава рокля, на Веселата вдовица и че аз също я направих от лилав пластилин и с перлите…
Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Аз бях сигурна от този момент още с фигурките от пластилин, с какво ще се занимавам. Исках да се занимавам с моден дизайн, костюм и нищо друго не ме интересуваше. Бях приета и в приложната гимназия, но там майка ми ме беше записала по в специалност „Пространствено оформление” и втора специалност „Текстил” , а там не се учеше „Костюм”. Бях приета и в Техникума по облекло , там се учи конструиране и шев, технология на текстила, ставаш моделиер и дизайнер. Но нещо не ми хареса, класа също. Отидох на 15 септември на две места – в Техникума по облекло и в моята гимназия, която и реших да завърша. Моята гимназия вече я няма като такава, водеше се 151-ва гимназия с профилиране по интереси. От тази гимназия имам две дипломи – професионална и обща. Там се учеше на лекции с хорариум като за висше образование и ни преподаваха от Нов български университет и от Художествената академия. Там учих „Моден дизайн” като първа специалност и „Моден текстил” като втора специалност – всичко, което е свързано с обработката му – тъкане, рисуване, ситопечат и т.н. И всъщност през цялата гимназия учих и правих това, което и днес правя. Тоест аз си следвам една посока. Имах и много изложби и ревюта по време на гимназията, а дипломната ми работа беше освен ревю , колекция и рисунки и огромна, 500 страници развита тема „История на костюма” – с рисунки, с проучвания и това си беше 1 година сериозна работа. След това кандидатствах в Академията заради проф.Мария Трендафилова, която е работила в Ла Скала и къде ли не по света. Тя е име в историята на костюма и аз съм от последния и курс, на който преподаваше „История на костюма”. Изключително съм и благодарна, защото ни научи на безценни неща.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Няма Не може.
Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Не съм го измислила, не е толкова лесно.
Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Свободната игра навън.
Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Като всяка трансформация това е труден период, но тогава са едни от най-големите уроци – когато за първи път детето се сблъсква с живота. Това са и едни от най-ценните уроци, които може едно дете да научи от живота и ако мине успешно през тези уроци, все по-лесно ще минава през следващите. Ако не успее да си вземе необходимите поуки през време на пубертета, ще продължава да се връща към ненаучените тогава неща.
Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Има хора, които никога не излизат от пубертета. Те не искат да пораснат, не искат да поемат отговорност за живота си. Това е най-трудно. Трудно е под всякаква форма да поемеш отговорност. Масово е нежеланието човек да поеме отговорност, да каже „Да,с бърках” или „Не, не съм съгласен”. Някак си отлага вземането на решения – „Ако може да мине номера, ако може да не ме забележат, ако може така между другото”. Това си е точно детската психика – „Ако ме хванат, ще ми се скарат, ама ако не ме хванат – всичко ще е наред”. И оттам идва проблемът.
Кое е качеството, качествата, които липсват на младите хора и кои са силните им страни?
Проблемът на българите генерално е, че имат много комплекси. Може би идват от това, че са недостатъчно реализирани по някакъв начин – материален, духовен. По какъвто и да е начин, това да си нереализиран, води до комплекси, до потиснатост. Според мен хората трябва да си дадат сметка, какво точно искат. Като не знаят какво искат, те няма как да направят нужните крачки и действия, които се правят, за да сбъднеш това, което всъщност искаш. Повечето хора искат нещо, но не могат да го конкретизират. Просто са неудовлетворени, ама защо , ама дали са направили необходимото? Някак си предварително се отказват от мечтите си. И след това хората трябва да си дадат сметка, че всяко нещо се случва с труд. И ако не положат труд и упорство, няма как да има резултат. Пак тая логика, че са ощетени от живота и че някой друг им е виновен – това е проблем според мен на всички, не само на младите хора.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и в творчеството? Какво те води?
Води ме душата, това което наистина искам с душата си. За мен е най-важният коректив, когато душата ти каже „Да, това е правилно, Да, това го искам” /не само съзнанието/, тогава човек е в хармония със себе си. Иначе всичко друго е краткосрочна цел. Разумът ти казва „Така и така трябва да направя” , а отвътре има съпротива, че трябва това и това да направиш. А когато си в хармония със себе си, тогава нещата се случват.
Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Харесвам искрените хора, за мен това е много важно, човекът отсреща да е искрен.
Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Тази,която работя, защото аз безкрайно много обичам това, което правя и безкрайно много обичам и уважавам хората, с които работя. Работила съм с прекрасни режисьори , актьори, певци и просто това е, което ме радва и ми дава сили да продължавам – любовта към това,което правя.

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?
Творецът навсякъде е творец, аз не виждам разлика. Единствено общата култура, която е в дадения регион, ако това е Азия, Африка може да е разликата, но творецът навсякъде е творец. Да, пазарът ни тук е малък, обаче имаме невероятни творци, които са българи, но успяват в цял свят.
Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
Удовлетворена, космополитна – човек на Света.
Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Думата „Благодаря” е много рядко използвана българска дума в днешно време, но аз смятам, че това е една прекрасна дума, която върши чудеса.
Коя приказка би прочела довечера на детето в себе си?
Довечера? Довечера не знам, но иначе обожавам приказки, приказния свят и много често си позволявам да мечтая като дете.
Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Земният рай е това, което ние си направим. То може да бъде и рай, и ад, и всичко на едно място, според мен. Тук и сега. И ако ние си го направим, може да ни е рай, но може и да е друго. А като местност…аз много обичам България и се чувствам много добре тук. Имаме наистина райски кътчета.

Интервю на Уляна Кьосева