Само творчеството вдига живота от пепелта

На 10 октомври на сцената на Кукления театър бяха показани резултатите от двуседмичния Международен театрален уъркшоп „Срещу себе си“ по текстове на Достоевски, с художествен ръководител Веселка Кунчева, сценограф Мариета Голомехова, композитор Христо Намлиев, хореограф Александро Сулима от Италия. Толкова предистория.
Избухването на сцената на Кукления театър с такава мощна амплитуда, че бе невъзможно човек да пише за него дни подир. Защото да го преживява и да го усеща бе единствено възможното.
Да твориш по Достоевски е дело тотално сложно и в днешното време, когато информацията от изследванията и разсъжденията е много, чак визуализирането и е в недостиг. Да твориш по Достоевски е като да призовеш най-силните стихии – тези в самия теб, в самия човек – и да се оставиш на електричеството от непрекъснато избухващите им светкавици. А те те прорязват целия – надлъж и нашир. Авторът освобождава в буквалния и в преносния смисъл мощта на бесовете, на страха, на отчаянието, но и на любовта, на сътворяването. И това освобождаване, как става то, накъде води – видяхме на сцената на Кукления театър на 10 октомври. В тела, образи, движения, сцени.
Всички като едно тяло. Едно тяло, образувано от всички. Отговорността да си творец. Отчаянието да не можеш вече да си обикновен, щом си избрал да си и си творец. Утехата, че всичко земно е „пръст при пръстта”, откъдето е дошло-там ще си и отиде и само думите ще направят от разрушения свят едно ново цяло.
Удивителна работа на младия хореограф Алесандро Сулима! По време на лабораторията му работата му беше свързана с: 1.Много сериозна физическа подготовка, а после с 2.Отпускането на тялото и довеждането му до 3.Състояние на трептене, в което всяко докосване /и от птиче перо/, го видоизменя до неузнаваемост.
Тотално силно внушение на заложените в заданието на режисьора Веселка Кунчева идеи чрез минималистичната сценография на Мариета Голомехова, опърлени костюми и пепелна обстановка. Пепел под нозете, пепел и над главата, цялото земно кълбо, пресъздадено от пепел виси и „тегне” над главата на актьорите, които се опитват да го достигнат /и го достигат/ с ръцете си.
Интересно, в какви посоки ще отпътува „Корабът на вълнуващия се човек по Достоевски”, каквато метафора ми заседна в главата след спектакъла? До какви води ще доплува, кое ще остане и кое ще бъде изхвърлено зад борда в истинското представление, което започва да се работи на сцената на Кукления театър още в първите дни на януари следващата година.
Сцената с угощението с пепел /тя е една от любимите ми/? Любимите жени на Достоевски, четящи писмо до него и движещи се в кръг? Сцената с пишещия човек, който движи телата на останалите, задавайки им ритъм с тракането на пишещата машина?
О,да. Сцената с пишещия човек е завръзката и развръзката. Отговорно е да си пишещ човек и творец. Много. Задаваш ритъм и думи, които много други следват. Дори и да ги отричат свирепо и публично. Така е било тогава, при Достоевски, така е и сега.
Вероятно затова сега нямаме силна и работеща икономика, но имаме работеща култура с периодични и мощни извисявания в нея. Защото само творчеството може да създава от пепелта един нов живот и в него, в творчеството да намерим обяснение, утеха и милост ние, ровещи в пепелта, вкопчилите се в останките и събиращи ги за нов строеж.
Уляна Кьосева

снимки: Рад Димитров