Недю Александров – изследовател и щедър дарител

На 30 октомври се навършват 112 години от рождението, а на 26 октомври, Димитровден – 16 години от кончината на Недю Александров (1904-2000). Личност позната и позабравена, но обичана и почитана от старозагорци. Потвърждение на тези думи е присъденото му през 1994 г. звание „Почетен гражданин на Стара Загора“ и традиционното обръщение към него „дядо Недю“. Възпитаник на Пловдивската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет, работи в Сливенската, Великотърновската и Старозагорската митрополии. Пенсионира се през 1965 година и до края на живота си остава в Стара Загора. Още в началото на трудовата си дейност формира определен интерес към общата и църковната история и го следва до край и в своите изследвания и във формирането на личната си библиотека.

През есента на 1999 година Библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора получи значително по обем и интересно по съдържание дарение. Недю Александров завеща личната си библиотека и архив на град Стара Загора. Над 1800 тома книги и периодични издания са обработени и предложени на читателите в специална сбирка. Включването в електронния каталог дава възможност за търсене и групиране по различни признаци.

Имало е и други поводи да говорим за стойността и ценността на дарението предимно в областта на общата и църковна история. В конкретния случай ще стане дума за книги, ръкописи и оригинални документи, имащи отношение към историята на Старозагорската епархия.

На първо място представяме на вашето внимание „История на Старозагорската епархия“. Досега не е правено пълно изследване от този род и каквито и да са пропуските, събраното от Недю Александров определено е принос и има своето значение. Ръкописът (в машинописен вариант) е оформен в три тома, тринайсет глави. Като дата на завършване е отбелязана 1976 година, данните в приложените таблици са до 1975 година. Историята обхваща няколко основни периода. Предистория на земите, включени по-късно в рамките на Старозагорската епархия до момента на създаването ѝ. Обстоятелствено е разгледана дейността по създаването на епархията. Проучени са различни източници. Тук е мястото да споменем, че с дарението от Недю Александров библиотеката получи екземпляр от издадените през 1911 година от Светия Синод на Българската църква „Протоколи на Българския народен събор в Цариград през 1871 г.“, които досега градът не притежаваше. По-нататък детайлно са представени темите за католическата пропаганда в България и появата ѝ в Старозагорско; откриване и устройство на Старозагорската епархия; сведения за селищата и храмовете, съответно по духовни околии; сведения за манастирите, за общонародните и български светци; брой на храмовете и параклисите по духовни околии, класифицирани според това на кои светци са именувани.

В глава Десета авторът описва поява, строеж и развитие на православния християнски храм, най-общо и конкретно за храмовете на територията на епархията – история на строителството, майстори-зидари, иконопис, паспортизация на подвижните икони по храмове, селища и духовни околии, дърворезба, история на създаването на иконостасите, данни за майсторите-резбари.

Третият том е посветен на личностите, свързани с историята и дейността на Старозагорската епархия – архиереи, монаси, свещенослужители, административен персонал. Ръкописът завършва с хронология на събитията и справка за периодичните издания, получавани и издавани в селищата на епархията.

Обяснимо изследването на Недю Александров има пропуски и неточности на места, излишно многословие на други, но не може да се пренебрегне неимоверния труд, търпение, старание и прецизност.

Ръкописът се ползва от изследователи, университетски преподаватели, краеведи, историци.

В дарението на Недю Александров има още няколко негови ръкописа – отделни истории на старозагорските храмове „Св. Николай Чудотворец и Св. Борис-Михаил Покръстите“; „Св. Великомъченик Димитрий Солунски“; „Въведение Богородично“. На Храм-паметника „Св. Рождество Христово“ в Шипка, на Девическия манастир в Казанлък и на Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“.

Не малка част от изследванията на Недю Александров се отнасят и за храмове и манастири в Търновска епархия, както и двутомна история на същата епархия.

Любима тема остава Митрополит Методий и свързаният с него парк „Аязмото“.

Любопитни и ценни са още няколко документа от дарението на Недю Александров, свързани с дейността на Старозагорската епархия.

• Писмо от Комитета по изграждане на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечна памет на войните, загинали във войната 1877-1878 година, дата 4 ноември 1882 г., на руски език, придружено с Отчет (приходи и разходи) на този Комитет към 31 май 1882 г. Става дума за храм-паметника в с. Шипка. Писмото е адресирано до „Ваше Преосвещенство Преосвещенейший Архипастир“ без конкретно име. Приходите 345060 рубли 98 ½ копейки са разпределени по източници на постъпление, като най-голямата сума 121911 рубли 27 копейки е събрана чрез църкви, манастири, духовници, в т.ч. и от Атонските манастири.
• Сведения от свещеник Христо Д. Урумов за Петмогилската енория, околия Новозагорска и за църквата в с. Пет могили. Три плътно изписани страници, голям формат. Няма посочена дата, но от изложеното става ясно, че данните са за периода 1923-1926 година. Документът е под формата на анкета, с въпроси и отговори, написани на пишеща машина с ръкописни добавки. Свещенослужителят съобщава общия брой на православното население – 1610 души, за раждания, женитби, смърт. Сведения за църквата, построена през 1894 г., за вида на сградата, за направените ремонти и промени през годините, за имотното състояние на църквата. Подробни данни дава свещеникът и за себе си – роден през 1860 година в гр. Радовиш, Македония, назначен в църквата в с. Пет могили през 1918 г. от Митрополит Методий (Кусев). В графата „забележка“ споделя несгодите в службата, като наред с другото пише: „Не съм благодарен от енорията си защото: Не са набожни и църковни хората. В св. Неделя и главните празници литургия служим, а в черквата никой няма, освен двама-трима старци и 10 до 15 баби“
• Изложение за състоянието на Харманлийската духовна околия през 1907 г., подписано от свещеник Ст. Марков. Дванадесет страници, голям формат. Текстът е групиран в седем части. Както и в предходния документ, до подписа е положен оригинален печат.
• Констатация и решение на Свиленградското свещеническо братство, взето на годишната събрание, 18 юни 1926 г. Седем страници, голям формат. Описани са битовите и финансови проблеми на свещениците в енорията, с предложение да се внесе за разглеждане на годишното събрание в Стара Загора и XI свещенически конгрес в София.
• Две писма до Митрополит Павел от Свиленградска околия за католическата пропаганда, датирани 8 и 13 април 1925 г. По три изписани страници, голям формат. Подробно се описва състоянието в редица села. Като причина за настъплението на католицизма се посочва недобрата служба на православните свещеници.
• Писмо до Епископ Йосиф, управляващ Старозагорска епархия от Шарапчиев, председател на църковното настоятелство в църквата „Св. Димитър“ в Стара Загора, дата 23 януари 1912 г. В писмото горепосоченият информира за конфликт между стария и новия председател на настоятелството по повод доставка на икони и публикации в периодичния печат.
• Писмо до Митрополит Климент от Отечественофронтовския комитет при околийското свещеническо братство в гр. Чирпан, дата 4 януари 1945 г. Писмото уведомява, че при приемане на нови и преместване на свещеници от една енория в друга, трябва да се иска мнението на ОФ комитета. Получените свещи в архиерейското наместничество трябва да бъдат разпределяни също от Отечественофронтовския комитет.

Тези документи, съхранени и предадени от Недю Александров са ценен източник за статистически данни, състояние, проблеми, отношения и конфликти в Старозагорската епархия.

Снежана Маринова