За Белград и европейския романтизъм

Скъпи почитатели на рубриката Синоптични,
Уважаеми потребители на сайта Долап.бг,
Приятели,
Случи се така, че Синоптичната служба в рамките на 7-17 октомври бе почти през цялото време на път. Не точно „случи се така”…защото Синоптичката си го случи да е така. Първо пътува по следите на една книга до Белград, Сърбия и се върна. После почти веднага отиде да види детето си в чуждата страна, където то замина да учи /Кьолн, Германия/ сам-само и бе навестено от родителите си три лета по-късно, чак сега.
Синоптичната служба видя две страни, различни като абанос и слонова кост, като Земята и Небето, като Ин и Ян, но…Синоптичката съзнава, че това са сравнения всъщност за неща, които образуват единство и цяло. Различни са, но образуват едно. Образуват неповторимостта на белия свят, на този свят, в който сме се родили и е нашият дом.
Но нека започне от Белград. Синоптичката остави там голяма част от сърцето си. Тя предварително знаеше какво ще види. Както споменахме, беше чела една книга. Нарича се „Магията на Белград”. От Момо Капор. Благословени тези, които могат да пишат за родния си град, или за мястото, където са избрали да живеят – по този начин! Топло, мило, сърдечно, с много хумор, с много самоирония, с много, много любов.
Единствената разлика от видяното с това, описано в книгата бе, че видяхме Белград в студено време. Книгата е писана по топло, за дни, утра и здрачина с мараня, за топли и провлачени нощи край Дунава, за разголените красавици на Белград, за пазарите под лятната жега. В студеното време очарованието е същото, но е по-стегнато, не толкова лежерно, по-съсредоточено, повече мобилизирано.
Автобусите в центъра на Белград избълват на тълпи млади и всякакви възрасти хора и в 22 часа, когато нощният живот започва да кипи с пълна сила. В петък вечер, в събота вечер-тълпите се носят из центъра на града и за всеки и всички има специално място, което ги чака за веселие, радост и забава. Толкова много млади хора, такъв красив ген на лица, черти и физиономии! Не съм чуждопоклонник и почитател на всичко вносно и чуждоземско, но по количество и качество хора/черти, ръст и осанка/ Белград ме удиви и възхити. Високи и много красиви хора, много млади хора, бих го нарекла Град на младостта. Под влияние на последната чужбина /Германия/, бих го нарекла Град на бели хора, еднотипни, с огромното за мен очарование на един чист, светъл, запазен ген. Запазен с цената на „само-те-си-знаят”, колко премеждия и изпитания. За това им свалям шапка, на братята сърби, за национализма и шовинизма, който ги е спасил от обезличаването и самозаличаването на класическата Европа.
Страхотно е всеки ден в 12 часа по заповед от време оно да бият камбаните на всички храмове в Сърбия. Всеки ден, години наред…Хората да имат работа, без да им се дава или взема с квоти от разни съюзи. Да се радват на живота от сърце! Да, точно на този живот – тук и сега. Когато си поръчаш в заведение на малкото градче Смедерево /на път за Белград/ горещ шоколад и ти носят точно тази гъста и сладостна напитка, сякаш току-що са разтопили за теб шоколад на парчета на водна баня /а не изсипват разтворим прах в гореща вода, да се чудиш кой кого оцветява в неопределената течност, която се получава като горещ шоколад в БГ/. Как няма да се радваш на такъв живот, в който хотелската закуска е с истинско прясно сирене и изобщо е така изобилна и мощна, без еквивалент по ширините на БГ. В който можеш да ядеш до насита и да усещаш, ама наистина да усещаш с всички сетива, че храната е истинска, в нея няма нищо добавено или подправено и никой не иска да те измами, надпише, надчисли, „надгради”?!
Как да не се радваш? Че кърпите в хотела са родно, на страната ти, производство, която не си е затворила заводите си! Че хората имат работа и сервитьорът или екскурзоводката не имитират дейност по обслужването на досадните чужденци, а си вършат работата с цялото сърце и душа! В заведение на бохемската улица„Скадарлия” можеш да ядеш и пиеш истинска храна и питие за по 20 лв на човек /има-няма амен!/, да ти свири оркестър и да не те гледат на кръв, ако не оставиш бакшиш. А екскурзоводката /тази невероятна Зорица/ да отвори уста в 9 часа и да не я затвори до 17,30 ч., безспир разказвайки ти за любимия Белград и неговите хора ,и техните съдби!
Едно от нещата, за които най-много ми е болно, ходейки по чужбините е, че ние в БГ наистина се отучихме да работим и да считаме труда за особено важна дейност с огромен принос за собствения си живот и за живота на нацията. Казвам го с огромна болка и след впечатленията и от Белград и от„класическата” Европа /Германия/, в която бях макар и за броени дни.
Със сигурност ще забравя да кажа нещо важно за Белград. Много го харесах и заобичах. Това е град, в който все още може да видите невинността на Европа. /Да, знам че Сърбия не е в ЕС. Но е в Европа, все пак/. Когато Европа беше на Нациите, не на Преселението на народи. Чиста като храна, чиста като нация, чиста като ….като всичко. Дунав като река за съзерцание и плуване на туристически корабчета. Сава, която се влива в Дунав и е толкова красива и необятна гледка!
Из града няма бездомници, няма просяци, няма луди, няма крясъци на побойници, нито тълпи от шумни тинейджъри…Всички навън са участници в един ежедневен Парад на живота, парад на живеещите красиво, много елегатни, много модерни и мисля – силно влюбени в града си хора!
Белград ми върна чистотата на спомена за онази България, която сами изгубихме, натирвайки я в трета глуха преди само 27 години. Като се замозатворихме и самозакрихме, обезмисмислихме понятия като „труд” и „достойнство”. И вече ни остана голата патриотарщина в коментарите във Фейсбук или във форуми, или под новини в сайтове. Така не се обича родна държава, град, общност.
Един град се обича и както Момо Капор обича Белград – да го възпееш, да го опишеш така, че хората да закопнеят да го видят. Един град се обича така – да изпълниш улиците му, да си навън, да споделиш с всички други и с града, своята обич. Да си навън, да участваш, да си свързан, да те видят – да видиш, да почувстваш, да премине – в теб и покрай теб, енергията и живота на любимия град. Да участваш активно в живота му.
Това го има и в Кьолн, за който ще ви разкажа по-подир…
А ако не вярвате, че Джейм Бонд е сърбин, както ни разказа Зорица – моля напишете в Гугъл името Душко Попов и ще видите, че е наистина е така. Еха! Ще видите, истина е. На нас ни го каза Зорица. Както и за историята за даряването на сградата на Белградския университет. Дъщерята на една от двете най-богати фамилии на държавата се оженила за син от другата най-богата фамилия. Бащата на дъщерята давал мило и драго на зетя, само и само да поиска да стане крал, а дъщеря му да бъде кралица. Ама зетят се запъвал – изобщо не си падал по политики, кралства и управления. И тъстът се ядосал и дарил сградата на държавата. Както се казва – духовното спечелило над материалното /извод – мой!/. Спечелило и цело Србско!
Супер куул, бихме казали на световния английски европейски език /Супер готино!/
Благодаря ти, Момо Капор, за запознанството с Белград! Ако не беше книгата ти, и през ум не би ми минало да поискам да го видя. Върнах се в някакъв европейски романтизъм, който ме зареди за много време напред.Приятно ми беше дори и да си припомня!
Светъл и лъчезарен ден ви пожелава Синоптичната служба на 8-я етаж!
/очаквайте продължение в стил „европейски реализъм”/
На снимките ми са част от красотите на Белград, за които може да видите повече подробности в Интернет. А книгата на Момо Капор непременно прочетете.