„Всяко движение във Вселената променя всичко“

Младата, красива и талантлива /по много/ Деница Янакиева е актьор в трупата на Кукления театър на Стара Загора. Винаги на сцената се забелязва нейното присъствие, буйна и къдрава,дълга коса /дори и на плитки в ролята на доброто дете Аника, приятелката на Пипи/, характерен глас, изключителна жизненост…Но не всичко е назовимо при Деница, а там е магията на всеки добър актьор. Ако всеки спектакъл има опорна точка, опорни артисти, то Деница е от тях. На тях може да се опрете, тя наистина създава усещане, че е толкова стабилна и толкова надеждна, че всички могат да и се доверят за центъра и диагоналите на постановката. Освен това е и центростремителна – като сила и страст на играта, вяра, която излъчва към всички останали около нея.

Когато правим записа, навън е шумно. От спектакъл в Операта излизат дечицата, които тя учи на актьорско майсторство и правилна дикция. След време слушам записа – кристално чист е, звучи ярък и дълбок глас, не като на млад човек на двайсет и няколко години. С Деница Янакиева разговаря моя милост Уляна Кьосева, която отвреме навреме само се вмъква в разговора под инициалите У.К. Един разговор, който ми донесе огромно удоволствие.

Как би описала родния си град?

Елхово е малък град, твърде спокоен,чист. През него минава третата по големина река в България – река Тунджа. Близо е до Черно море – на около 80 км и до границата с Турция. Близо е до планини – Странджа и Сакар. Мисля, че е идеалното градче за отдих.

Коя история от детството ти е дала криле ?

Ако с криле съм стигнала до Изкуството, дал ги е дядо ми. Когато бяхме малки с брат ми, той ни купи гайда и тъпан и оттогава започнахме да свирим, да ходим по конкурси. Така се качих на сцената и усетих, че ми харесва да съм там. Дядо ни даде нашите криле – моите и на брат ми.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Благодарна съм на наученото в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” в Котел – за музикалната култура, за движенческата и най-вече че там придобих умението ми да работя в колектив, защото това наистина е много важно за хора на изкуството – да можеш да изслушаш другите, да приемеш техните качества, да не искаш само ти да си център на вселената.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Любов, работа и много усмивки.

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Съответните символи – сърчице, някакъв символ на работа и една голяма усмивка.

Какво от преживяванията от детството не трябва да се пропуска за нищо на света?

Самото детство не бива да се пропуска. Затова трябва да се напомня на родителите да оставят децата да преживяват всякакви щуротии, после като пораснеш, нямаш право в обществото да се държиш като идиот. Магично е общуването с баба и дядо, ходенето на село, дори пушенето на цигарка скришом. /Аз бих ги посъветвала родителите непременно да водят децата си на занимания с изкуство – с музикален инструмент, с пеене, с балет, с театър… – вметва У.К от висотата на дългия си стаж като родител/. Да, спомените от тези занимания за децата са много ярки.

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Въобще не бях се замисляла над този въпрос, но се позабавлявах като го прочетох…/Сигурно не си имала пубертет, изглеждаш много самостоятелна и отговорна – казва У.К./.Не, имала съм,няма как да не съм имала, но не съм обръщала внимание.Мисля че това е един от изпитите, който живота ни предлага, за да може младият човек да приеме предизвикателство да стане възрастен. Това си е наистина предизвикателство и младите трябва да дадат нещо от себе си, за да получат насреща. Както при много насекоми – това е метаморфоза,без която не може да премине напред в живота. Наистина важен период е пубертетът, той е една промяна, която боли. Човек се опитва да стане самостоятелен и оттам идва тази защитна реакция на децата в пубертета да са агресивни, защото те пазят личното си пространство. И пак мисля, че родителите трябва да се променят, когато тяхното дете се променя и да свикнат с мисълта, че то вече не е дете, а е възрастен човек. Всяко движение във Вселената променя всичко. Щом един пубертет се променя и хората около него трябва да се променят. /Да, този въпрос измислих по едно есе на Нора Ефрон, което точно това казва, че пубертетът е за родителите, да пораснат и пуснат децата си по техния си път – допълва У.К/. Да, абсолютно е така. Родителите трябва да дадат шанса на децата си да бъдат свободни да следват своя път.

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

Ако пубертетът е неувереност, да, прави ми впечатление, че твърде много млади хора в България са като в пубертет – тоест, или не могат да поемат отговорност, защото са мързеливи и е много лесно така – да лежат на гърба на някой друг, или доста често не им се дава шанс на младите, те губят увереност в себе си и се превръщат в потиснати , неудовлетворени , мрънкащи хора.

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?

Повечето са мързеливи, нетърпеливи и непостоянни (има изключения, разбива се) и сякаш не са амбициозни достатъчно, нямат ентусиазъм – не знам на какво се дължи това, може би пак донякъде допринасят затова родителите и учителите. /Ами сигурно защото имат много въпроси, на които животът не дава отговор – произнася У.К/. Да, но то е, защото са нетърпеливи, не чакат да си получат отговора. Искат всичко да става така „Раз-Два”. /Да, така е, питат се прекалено много – коя е професията за мен, ще печеля ли достатъчно пари? Ами чакай, ще печелиш, когато дадеш. – пак се намесва У.К./. И пак казвам, мисля че родителите често им натрапват своите модели и несбъднати мечти – с тази и тази професия ще се занимаваш, ще печелиш пари и ще си добре.

А кои са силните страни на сегашните млади?

Мисля че са умни, креативни са, свободомислещи – мисля че това е много важно, човек да се изразява свободно, без да мисли за последствията /Ама много не им личи докато са в училище, че искат и могат свободно да се изразяват. Образователната система е старомодна и не ги поощрява в това – изразява свое отдавнашно мнение У.К/.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?

По интуиция си, бих казала. Или по сърцето. То може би е едно и също.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в работата/в творчеството?

Пак по интуицията и по сърцето, когато ми е интересно това , което правя. Но когато има някакви пречещи обстоятелства в работата, когато трудно ми се получава нещо – това също е един знак, че съм на верен път. Защото не е хубаво всичко на човек да му се случва лесно, значи няма напредък.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Моето мнение е пристрастно. Харесвам хора на изкуството, харесвам свободомислещи, с чувство за хумор и много обичам добри, искрени хора. Тези последните две са относителни, но някак си от първи поглед преценям добряците, които нямат користни цели. Обичам чисти хора, чувствителни .

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

Според мен с всяка работа човек може да преживее, няма такава една точно определена и това да са 3-4 професии. С всяка работа, стига да я харесва и да я върши от сърце, няма как да не преживее. Другото са оправдания и стереотипи.

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?

Мисля че не само творците, хората изобщо на Запад са по-свободни и сякаш имат по-голямо право да избират с кой да работят, какво им се прави, какво не им се прави. От финансова гледна точка там са по-добре осигорени, бюджетите им са други ( което допринася още повече за свободата) . Затова нещата сякаш им се случват по-леко .

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?

Общувайки с хора на изкуството, иновативни и интересни хора, с които да съм на театрална и житейска сцена… Да продължавам да общувам с деца ( много ги обичам, те са ми най-любими ) и разбира се, да се видя като майка на собствени деца. И да пътувам по света.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Много ми харесва думата Благодаря. Защото съдържа Благ, Благодарност, Блага вест и Дар- въобще красиви и хубави думи има вътре в нея.

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

Един писател бе казал „Един ден ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки”. Много харесвам приказките на Карел Чапек, има много философски послания в тях и са май повече за възрастни, отколкото за деца. Макар че всяка хубава приказка е хубава, ако се харесва и на децата и на възрастните. Децата не са инфантили, за да харесват някакви „Ля-ля-ля” историйки, а харесват хубави и смислени приказки. Обичам да чета „Малкия принц” на Екзюпери също и приказките на Оскар Уайлд.

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Харесвам няколко, даже много употребявам една доста често – „На чужд гръб и 100 тояги са малко”. И още една харесвам – „Не искам на мен да ми е добре, а на другия да му е зле”. И още една „След дъжд-качулка”. Мисля че те най-добре отъждествяват българския дух. За жалост.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?

Аз много харесвам нашия химн – много е красив. Когато го пуснат по всякакви случаи, ми се свива гърлото и почти винаги плача. Мисля че навсякъде по света е земен рай, навсякъде където има любов, състрадание. За България…Родопите са ми много любими, но и на море обичам да ходя. Най-важно е човек да е в хармония със себе си, сред добри хора и да има разбирателство, тогава е рай.