Честит празник, Стара Загора! Честит празник, град и хора!

Добро утро, уважаеми читатели!
Честит празник на Стара Загора. На днешният 5 октомври започва съзиданието на този град, почти срит с основи и заровен в пепелищата на войната. Вероятно го казвам образно, защото един град никога не може да бъде сринат, щом жителите му имат дух. А то какъв дух са имали старозагорци! Огромен! Много обичам да чета за сърцатите хора на онова време, за учителите тук, при които са водели деца от цяла България, да ги научат на четмо и писмо и със сигурност на нещо много повече /човек няма да помъкне децата си малки в чужди градове, ако не търси най-доброто за тях, виж в сайта ни разказа за Райна Княгиня/. Толкова сърцати, че 47 години след Освобождението да запеят арии на италиански и създадат Опера, която се изнася над 4 часа и никой не протестира и не си ходи. Напротив, осъмва с операта и е щастлив, че в града му има такова чудо.

Е,  минаха се вече половината години от тези споменатите по-горе, а какво оставихме на поколенията? О, давам си сметка, че старозагорци работят активно над този въпрос и сега. Толкова години след пожара, Държавата не отдели пари да възстанови Операта им – сами се спретнаха и си я създадоха отново. Както и Историческия музей – със собствени пари от общинската хазна. Харесва ми символът на Халите, превърнати от старозагорци в Художествена галерия – когато в годините на дивата демокрация и Националният дворец на културата се обърна на битпазар, старозагорци направиха от битпазара – галерия. Та това си е направо съвременна приказка, но понеже сме твърде много в битието и в настоящето, твърде малко го съзнаваме.

И сега продължава съграждането. Толкова много обновени училища, градини и ясли, две чисто нови градини. Едната пред сградата на Полицията! /сигурна съм, че Йонка е много щастлива от този детски шум, тя много обичаше и създаваше из всички градини Детска полицейска академия с малчуганите, помня ги как минава на шествието с  достойнство на бъдещи пазители на реда/.
И други, и трети, и пети неща са ми интересни за наблюдение в този град, който днес има празник и който аз обитавам от 24 години. Не ми е роден, но тук са родени децата ми, което значи че ми е особено скъп. Не дава нищо с щедрост, бързо и леко, този град. Иска да се бориш за всичко с всички. Бих казала, че учи на твърдост. Хората му са практични и ценят главно това, което се вижда и пипа. Искат истински успехи и резултати. Не дават благословията си предварително, не.  В това също вече откривам особен чар. Както и в спокойствието и в това, че не стават чудеса от подвизи и слава. В спокойния град лесно се отглеждат деца. Има достатъчно паркове, хубави градини и училища. Няма бесен трафик и обществен транспорт, в който да водиш битки, за да се качиш. Може да си пешеходстваш от единия до другия край на града спокойно и здравословно.

Сега генът на сърцатите старозагорци придоби изменения и вече не е толкова обществено насочен – към дела в полза на общото. Но то и времето се промени, а то е, което мени хората. Интересни са ми някои екземпляри от местните, които са доста окултно и езотерично изявени и си живеят един живот, написан от стари светове. А също и още един тип хипер обществено активни люде, което е нещо като медицинска диагноза, но…И едните и другите дават шареното на този град. Стига да не се прекрачват мярката и да не се вреди.

Като цяло тези Синоптични може би бяха замислени като любовна песен, но римите ми избягаха, а и не е нужно. Стара Загора е достатъчно възпята от нейните поети. Тя е град, който мнозина обикват от пръв поглед точно заради „спокойната зеленина”. При мен не беше от пръв поглед, беше си дълъг процес на физическо и емоционално напасване.
…За пръв път от толкова години Градът се събужда на своя празник с мъгла, влага и хладно време. Обикновено е слънце и шествието носи още повече слънчевост в днешния празничен ден.

Пожелавам си, а и на всички вас да обичаме този град повече на дела, по-малко на думи. Ако търсим думи, да са слънчеви и сърдечни, както Момо Капор рисува „Магията на Белград” в едноименната книга. Така, че да ти се прииска да видиш този град. С толкова любов, лека ирония, закачливост. Както като за малко, непослушно дете, което расте пред очите ти.

Да, Стара Загора расте пред очите ни и с градивния инатлък на хората си е изгражда сама и без много помощ отвън своето настояще.

Честит празник, Стара Загора!

Честит празник, град и хора!