Защо на 5 октомври е Празникът на Стара Загора

На 16 юли 1987 г. на заседание на Изпълнителния комитет на тогавашния Общински народен съвет се приема на датата 5 октомври да се чества Денят на Стара Загора. На 5 октомври същата година се приема статут на Деня на Стара Загора, а официалното честване е предвидено за 1989 г., когато се отбелязват 110 години от възстановяването на града.

ЗАЩО

5 октомври е ПРАЗНИК НА СТАРА ЗАГОРА

На 23 септември 1879 година /5 октомври нов стил/ Алеко Богориди – генерал-губернатор на Източна Румелия – в присъствието на Търновския митрополит Климент, на кмета на Стара Загора Стефан Салабашев, на служебни лица и много граждани полага основния камък за възстановяване на Стара Загора. Мястото е в центъра на града, на площада, наречен по-късно с името Богориди, сред неразчистените още разрушения. Днес тук е парк „5 октомври”. За бъдещите поколения е оставено послание.

“Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души.

Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.”

Трудностите по възстановяването на града са много. Необходимо е да се осигури жилище и прехрана на завърналите се старозагорци. На първо време се построяват няколко сгради – бараки за вдовиците. Раздава се храна, която по-късно, с активното съдействие на Димитър Наумов се опрощава с решение на Областното събрание от декември 1879 година.

Основен въпрос е бъдещото застрояване на града. След обсъждане се приема идеята на Димитър Наумов Стара Загора да се изгражда по предварителен план. Всички парцели в чертите на града се предоставят на общината. Комисия оценява местата според важността, която са имали преди пожара.

Със съдействието на Георги Бенев, старозагорец на служба в Татар Пазарджик, в Стара Загора идва чешкият техник Любор Байер. Той разработва план на града в строго геометрично решение, като по този начин повтаря плана на древната Августа Траяна. Планът е одобрен от главния архитект на областта Паоло Монтани и утвърден от главния управител с предписание № 194 от 27 август 1879 година.

Комисията и управлението на града изработват стройна система за разпродажба на дворните места на публичен търг. Всеки двор се състои от 660 кв. м.

На 25 септември Главният управител Алеко Богориди подписва приказ, приготвен от префекта Нестор Марков, с който още веднъж се одобрява плана на Байер, и най-главното утвърждава се взетото от Градския съвет решение на 21 юни 1879 година, съобразено с желанието на старозагорци за възстановителния план. Така Стара Загора влиза в историята с изработването и изпълнението на първия регулационен план след Освобождението у нас.

От есента на 1879 година започва частното строителство в Стара Загора. Постепенно българското управление на града се стабилизира.

24.VІІ.1877г. – за първи кмет на Стара Загора е назначен известният поет и общественик Петко Р. Славейков, роден на 17.ХІ.1827г. в Търново. В Стара Загора живее и работи от м. февруари 1876г. до средата на 1877г., привлечен за главен учител в Светиниколското класно мъжко училище, където преподава български език, история и други предмети. След Освобождението е виден обществен и политически деец, водач на либералите. Заема видно място в българската литература, журналистика и фолклористика. Умира в София на 1.VІІ.1895г.

Втори поред кмет на Стара Загора е Хаджи Господин Славов, управлявал от април 1878 до май 1879 г. Роден е през 1811 г. в Стара Загора. Търговец, училищен и църковен настоятел, представител на Стара Загора в Цариград по уреждането на църковния въпрос. Умира през 1893 г.

Възраждането на Стара Загора от пепелищата започва в първия мандат на кмета Стефан Стойков Салабашев /юни 1879 – февруари 1883/. Той управлява града още два пъти – в периода април 1886-октомври 1887 е Председател на Временна комисия, която ръководи града до изборите през октомври 1887) и последният му мандат е октомври 1887 – септември 1890. Роден е в Стара Загора през 1847 г. Търговец, общественик, избиран в почти всички състави на Общинския съвет. В летописа на новата история на града остава като Кмета-възстановител. Умира през 1913 г.

Уляна Кьосева