Сутрешни Синоптични в днешния Европейски ден на езиците

Добро утро, драги читатели!

Първата гледка тази сутрин през прозореца на Синоптичната служба бяха светещите прозорци на Езиковата гимназия отсреща. Ето защо била работата – днес е 26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците. Определен от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която е обявена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди езици в Европа. Съществуват около 225 местни езика в Европа, което е около 3% от световните езици, само в Лондон се говорят около 300 различни езика (английски, френски, китайски, руски, италиански, португалски, арабски, хинди и др.)

О, йе, да живее днешният ден и празник и повод още веднъж да се замислим за силата, която придобиваме щом владеем един чужд език. Казвам владеем, което не означава поназнайваме и то криво-ляво. Поназнайването е необходимо за летищата, колкото да ни упътят да хванем верния път за верния самолет. Също за магазина, за да си купим хляб и мляко. Също за в полицията да си кажем името и адреса, евентуално и при загубване. Владеенето на един език е свободен разговор, четене и писане без грешки, четене на художествена литература, свободно изразяване на мнение и идеи…такива разни, което е голямо богатство. Наистина в ученическите години мозъкът е свеж и необременен и най-много запомня, затова са така благодатни за учене на езици. Наистина нашата система, дори в езиковите училища, е остаряла и древна, тежка машина, според която ученето на езици е тежък труд, който обаче се отплаща един ден. Но пък е толкова тежък, особено първата година, че вече губиш смисъла – защо го учиш този език и какво изобщо правиш на това място. А не бива. Бива ученето да е леко, волно и крилато. Така учих аз английския като студентка в далечните години. С прекрасна преподавателка. Тя дори носеше торба със свещи, защото имаше режим на тока и спираше на всеки два часа. Беше прекрасна тази Искра, запомних името и за цял живот. Ако непознатата дума беше глагол, тя от нея ни даваше и съществителното и прилагателното и по асоциация още няколко, та натрупахме доста допълнителни думи. Имаше редовно тестове за нас, печатани на пишеща машина, тогава Ксерокс и копия нямаше. После имах друг учител, новите думи идваха от песни, от статии от вестници, уроците бяха театрални постановки и кино филми…В края на краищата при мен се получи…доста думи като запас, но слаби граматически основи, което пак си е едно почти нищо…Нещо като бунгало, което няма основи като солидно строените къщи и може всеки момент да го отвее всеки по-силен вятър.

И сега бих учила чужд език, ако имах време, разбира се. Вече почти не ми се намира такова свободно. Бих учила френски, италиански, арабски, бих се пробвала в хинди. Или бих пробвала да си заздравя английския с повече опити в съставянето на изречения с точното време. А те времената в този език…ехей, нямат чет.

Днешният ден на европейските езици е още веднъж младите хора да си преговорят, че английския вече е толкова задължителен, че е втори роден. Че когато казват „владея чужд език” – това е език, различен от английския и затова се учат немския, френския, испанския, италианския. Защото са богатство и труд, положен над английския – труд, който в другите страни се оценя високо и както подобава. Че всеки език са огромни на ръст прозорци, разтворени към далечината и през тях виждаш свободно, надалеч и виждаш цялата красота на света и богатствата му.

Честит Европейски ден на езиците, честит понеделник и спокойна и успешна нова седмица. С нея ще се изтърколи септември и вече трайно ще акостираме в есента. Време е да и свикваме на мръщенето, цупенето и внезапните дъждове.

Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!