За една очаквана премиера – пиесата „Бабата Бандит“ от Мария Донева

Защо авторката на ефирна римувана поезия Мария Донева имаше толкова малко, почти само едно самотно стихотворение за морето това лято? Къде бе тя, ако не е била на морето? Какво прави цяло лято? Толкова детективски въпроси се въртяха в главата ми, но разследване не се проведе, защото Мария направи пълни самопризнания.

От първия ден на месец юли тя крои и шие в Дневен център „Свети Свети Козма и Дамян” в Стара Загора… пиеса собствено производство, която носи името на книгата-вдъхновение – „Бабата-бандит” на Дейвид Уолямс. Първи винаги е процесът на вземане на мярката – колко и какви породи хора са артистите в дневния център, което  е особен изследователски процес.  После измислянето и скрояването на модела на всяка роля за всеки един от артистите поотделно. Следва свързването на ролите в едно цяло, което е процес всекидневен по два пълни астрономически часа. Пиесата ще може да гледате на 11 октомври от 18 часа в залата на Библиотека „Захарий Княжески”. Премиерата и е в рамките на двудневното отбелязване на 10 октомври – Международен ден на психичното здраве /в дневния център са хора с психични проблеми/. От общо 19 потребители на Дневния център  деветима участват в пиесата.

Следва стенографска справка от показанията, дадени от самата Мария Донева:

„Основната идея на пиесата е, че децата и младите хора много често подценяват възрастните, което е несправедливо. Възрастните хора са достойни за уважение, а понякога са поставяни в ситуация да се борят за вниманието и за обичта на близките си. Историята е накратко за едно момче, което е самотно и живее с майка си и с леля си (понеже нямаме актьор, който да изиграе ролята на бащата). Това момче мрази да стои при баба си. Тя усеща това и измисля история, за да го задържи внука при себе си – как всъщност е международен крадец на диаманти, който никога не е бил заловен. И като една Шехерезада започва да му разказва небивали истории, като винаги оставя края на историята за следващия път… и момчето започва да идва с голямо желание при нея. Баба и внук стават най-добри приятели и всичко се развива просто превъзходно… до момента, в който момчето решава, че баба му трябва да направи един последен удар, а тя не може да му откаже. Въпреки че е тежко болна, тя си казва „Да става, каквото ще – отиваме да откраднем короната на кралица Елизабет!” И те двамата отиват…

Още малко от историите на семейството на момчето – майката и лелята искат той да изпълни техните мечти и да стане танцьор, а пък той иска да е водопроводчик. Може би баща му е бил водопроводчик, не знам…

Актьорите много вярват в пиесата и много се идентифицират с героите и не искам в пиесата да има абсолютно нищо, което да ги смути. Въобще съм се опитала да им създам един хубав свят. Нашата баба за разлика от бабата в книгата оздравява, не й позволяваме да умре. Изобщо, пиеса смешна съм направила, пълна с обич и надежда.

Ролята на момчето се изпълнява от Николай Мавродиев, а на бабата – от Паунка Колева, но всички артисти са звезди, дават всичко от себе си, абсолютно искрено го казвам. Всеки, който е пожелал, участва.

Костюмите са съвременни, от ежедневието. От оперетата към Пето Основно училище ни помогнаха с декора – дадоха ни река Темза.

Ще имаме едно или две представления и веднага ги връщаме, ще ги пазим като очите си. Всичко съм направила така, че да бъде максимално удобно за сцената и актьорите. Смятам, че пиесата ми има потенциал да се постави и на по-голяма сцена. Искрено го вярвам.”

От проведеното дотук разследване и записаните думи на Мария съвсем естествено препоръчваме няколко конкретни действия, от които може да изпълните и само едно, разбира се:

1. Да прочетете книгата „Бабата бандит” на Дейвид Уолямс, за да се запознаете с историята, вдъхновила пиесата.
2. Да прочетете отзива на Мария Донева за книгата, поместен в нейния блог
3. Да се заредите с малко търпение и непременно да посетите премиерата на 11 октомври в Библиотеката. Това последното би било и особено ценно за артистите, които ще окуражите. Защото на този свят до всеки от нас върви по едно невидимо дете (ние самите), което просто за тези хора е видимо и те си играят с него открито и без притеснения. И тази игра често им замества Сенките. Те също са наблизо, край всеки от нас. Но невидимото дете знае как да ги прогони.

Очакваме премиерата!

Уляна Кьосева /водещ краткото разследване и протокола от самопризнанията на автора на пиесата/