„Сърцето не иска да бъде лъгано“

За няма и две години откакто е в Операта бе режисьор на две опери – детската „Пинокио” и „Сватбата на Фигаро”- първа от поредицата „Опера в куфар”, нарисува приказните костюми и сценографията на детския мюзикъл „Едно лято в едно блато”. Бе режисьор на Коледния концерт, а тази година – на концерт-спектакъл в „Моцартови празници” – Правец. Колко пъти бе асистент-режисьор… вече не помня точно, много са. Освен това сам изпя две роли (не едновременно) в детската опера, като едновременно с това бе и асистент-режисьор единия път. И също бе и Графа в „Сватбата…”. Тогава цял салон деца от Езиковата гимназия гледаха учудени сцената, на която красиво пееха красиви млади хора, не много по-големи от тях. Хе-хе! Значи операта не била изкуство за хора с наднормено тегло, си мислеха децата и бяха наистина очаровани.

Денис е едновременно режисьор, сценограф и костюмограф, освен това и сам шие много от костюмите, също така пее… Сам в студа на януари, когато всички бяха в отпуск, кроеше и шиеше в празната Опера костюмите за „Сватбата на Фигаро”. Сега в отпуската си, прави макета за сценографията на следващото издание на „Опера в куфар” – „Вълшебната флейта” от В. А. Моцарт. Костюмите вече ги е нарисувал. Още на листовете хартия се пренасям направо в „Приказки от 1001 нощ”, всичко е в прекрасен и поетичен арабски стил. Премиерата ще е на 2 декември.

С Денис Иванов разговарям винаги много лесно, с много малко думи и всички си отиват точно на мястото. Защото той няма много време за губене. Един много светъл, много чувствителен, много всеотдаен към операта, музиката, творчеството млад човек, вече сбъднал някои мечти и с още хиляди идеи в главата си. Денис Иванов! (в разговора моя милост само малко се намесва под инициалите на Уляна Кьосева – У.К.)

 Как би описал на чужденец и на българин родния си град?

Стара Загора е красива, зелена, просторна, има романтика в нея. В малкото останали постройки в стил Сецесион усещам духа на този град.

 Коя история от детството ти е дала криле ?

Целият ни живот се крепи на тези истории, които са ни дали криле в детството. Имам много такива, но за конкретна ще трябва много да си помисля.

 Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Тези, които съм преоткрил в практиката и с  работа вече съм ги доказал – те са най-стабилните ми знания и умения от Музикалното училище. Едно е да го учиш на теория, съвсем друго е да приложиш наученото.

 Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Може би, че уважението към другия трябва да е над всичко – уважението пред същността на другия и пред неговата цялостност. Истинско зачитане на другия, не на думи.

 Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Онова, което искам да направя и на трите генийчета във „Вълшебната флейта” – сърце, което да символизира любовта, кръст, който да символизира вярата и голяма книга, която да символизира познанието.

 Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Самото детство. Много хора са забравили, че са били деца. Както казва Екзюпери – Човек, когато забрави, че някога е бил дете – порасне ли, той е абсолютно загубен. /Другите разказват за село, за игрите на открито… намесва се У.К/ Да, всичко това е детството. То е спонтанност.

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Защото тогава човек пораства и започва да вижда, че онова, на което са го учили и онова, което са го карали да мисли и в което да вярва, е различно от онова, което е всъщност и третото – това, което той самият смята. Вече за първи път се проявява личното мнение и личната гледка точка за живота. И ето я тази борба между – „онова, което са ми казали, онова, което е и онова, което аз искам да направя”. Това е вече проблемът за младия човек.

Вярно ли е, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

За мен разглеждането на пубертета като специална възраст е оправдание. Аз не помня да съм преминавал през такъв период. А и това преминаване абсолютно зависи от човека. Тези хора, за които казват, че не са надраснали пубертета… всъщност при тях това е просто липса на дисциплина и на характер. Един човек с характер не може да има такъв проблем.

 Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?

Веднага отговарям – аналитична мисъл, задълбоченост и романтика. И трите абсолютно не съществуват в сегашните млади хора.

 А кои са силните страни на сегашните млади?

Това, че младите хора са безстрашни и това, че имат една наглост, която е много неприятна, но в същото време много им помага.

 По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота? Кое те води?

Сърцето ми.

 По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в работата/в творчеството?

Сърцето не иска да бъде лъгано. Ако ти лъжеш собственото си сърце, то може да ти отмъсти много. Трябва да си искрен с него и ако случайно си го излъгал, трябва да изясниш ситуацията – ти  със собственото си сърце, това е най-сложното. Оттам идват всички проблеми на човека, когато той не е в хармония със себе си. Всички други можем да излъжем, но не и себе си.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Аз харесвам индивидуалистите. Хора конформисти като мислене не могат да ми привлекат вниманието. Обикновено човекът, който не е удобен за другите, той не е удобен заради нещо конкретно – то може да бъде просто, че е себе си. Харесвам хора, които са ярки и не подражават на другите.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

На мен двете ми цели в живота са – да се докажа като режисьор-постановчик и като певец. Това са двете неща, които аз мога най-добре и които, Слава, Богу – засега правя..

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?

На изток, в далечния изток, творците са много дисциплинирани – като хората изобщо там, много са работливи и са страшни техничари в инструменталното творчество и във вокалното. В нашия изток творците са много талантливи, всички, абсолютно безспорен факт е това, но я няма тази дисциплина на хората в далечния изток. А дисциплината там идва от възпитанието им – те са страшно възпитани хора. Научени са, че нищо не е дадено „ей така”. А ние сме научени, че всичко „ей така” е дадено. А на Запад – там хората са същите като нас, но имат повече възможности, обръща им се повече внимание и затова имат повече амбиция да се развиват.

 Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?

Не искам да се видя, искам да стигна дотам.

 Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Много пъти съм си мислил по тоя въпрос. Най-хубавата дума в българския език е обич, защото я няма на други езици, нито на руски, нито на английски. Има любов, обаче обич няма. А обичта е най-истинското. Обичта е много лична дума, защото любовта винаги може да се свърже със секс. Докато обичта е нещо и конкретно – обич към себе си, обич към хората, към животните, към природата. И много ми е странно, защо я няма в другите езици.

 Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

Приказката за Личната легенда от Паулу Коелю, от книгата му „Алхимикът”. Това е една от любимите ми книги, тя е като Библията на 21 век, книга, която всеки човек трябва да прочете. Учи точно на това – че човек има своя легенда, която трябва да търси, да преследва, и че наистина   /много хубаво е доказана тук теорията/ – когато човек иска нещо, цялата Вселена му помага, за да го направи.

 Коя българска поговорка харесваш и защо?

Всички български поговорки са много хубави. /И „Музикант къща не храни” ли ти харесва, аз не я харесвам, в Операта не виждам хора, дето не могат да си хранят семейството – недоволства У.К/. Не, тук музикант е казано може би не точно като професия, а като за хаотичен човек, мечтател.

 Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?

Понякога съм си мислил, че раят е там, където е, а адът е на земята. Безсмислено е да се твърди, че когато човек умре отива или в рая, или в ада. Напротив, ние щом сме дошли тук, щом сме се появили на тази земя, значи ние сме в Ада и трябва да преодолеем нещо в себе си, което не сме преодолели в досегашното си търсене и съществуване.  Обаче!

Кой е раят на земята ли?! Това, което ни е дал светът, създателят, който и да е той, онази сила, която движи човечеството. Тази сила, която ни е дала природата, животните, обичта, за която говорих – това е раят, за който си струва да живеем на земята. И всъщност излиза, че и адът и раят са на земята. Важното е човек накъде ще се обърне. Защото ако си черноглед, винаги ще виждаш ада около себе си. Но ако си  позитивен човек – винаги ще виждаш рая. А има много хубави неща, за които има смисъл човек да живее.