Тъкмо, когато исках да напиша, че денят е обикновен…

Добро утро,приятели!

Тъкмо започнах да започна да пиша „обичам такива обикновени дни – 20 септември, нито дори повод за празник” и камбаните на църквата до нас започнаха да бият точно в този момент. Да се замисля над думата „обикновен”, защото всеки ден е необикновен.

Такова е днешното небе, отдавна не е изглеждало така драматично. Въздухът е необикновено чист и хладен. Птиците са удостоили с милостта си балкона и пак са тук, кълват трохичките, които цяло лято им оставям, но те си имаха други забавления и места. Денят ще е поредният необикновен ден – се трансформира мисълта ми от ранната утрин.

Скоро Стара Загора ще има рожден ден, но не е изпаднала в Сатурнова дупка, добре се държи. Усмихната и ведра. Още не е набрала скорост, но знае, че през месец октомври свят ще и се завива от ускорението. Сега брои дали всички вече са се прибрали и са по местата си – учениците, учителите, едни от нейните най-многобройни хора, които правят улиците пълни с живот. Хората на културата, които правят въздуха да трепти, различен. Любимите и деца… Тук са!

Тук са цяло лято и не са си тръгвали и не е намалял шумът им – строителите. От години нашата улица е едно от най-привлекателните места за строеж на жилищни сгради и процесът не престава, откакто съм дошла, вече 24 години… Градските шумове на големия град! Те са цяло музикално произведение с безброй диригенти. Всеки един шофьор управлява своята собствена мелодия в него… А шофьори и коли – много! Когато се връщам от работа, се усеща че е голям град по върволиците наредени и запътени нанякъде – и те към домовете си. Не бих казала, че разстоянията в града са огромни, само към най-крайните квартали като Зора например, са. Но човекът с кола е същество с два мозъка, той си решава и е самостоятелен и свободен да ходи и се придвижва където си ще. Колата освен това е признак на финансово благополучие, повод за гордост и показване! Никъде из Тел Авив, Израел, столицата, където имат диамантен център, не видях такива огромни и яки возила, каквито има тук. Хората евреи карат тотално и само японски коли, малкобюджетни и нискохарчещи. /Винаги съм твърдяла, че разхищението, а не корупцията и некомпетентността и т.н. е най-големият проблем на нашата държава. Разхищението и то не само на пари, но най-вече на тях/.

Таз сутрешна импресия имаше за цел да ви разнежи по отношение на града, който обитаваме в момента. Слава на Бога, Стара Загора поопази, опази доста облика си в централната част. Пощади я инвеститорската страст да прави от всичко магазини. Сергиите бяха прибрани от предвидливи управници. Сградите, които се построиха, бяха съобразявани с общия вид. Хубавото е, че в града има безкомпромисен дух към зеленината – в смисъл, че тя се запазва на всяка цена.

Сега от балкона на Синоптичната служба поглеждам тайно към баирите над Аязмото, останали незалесени. Виждам ги често зелени, мечтая си де… Колко ли ще струва, колко ли ще отнеме? Тогава градът би лежал под ниски и зелени възвишения! Друго си е град под планина, било тя и ниска! Сега духът е друг и всеки един от 120-те хиляди му обитатели би купил по един кипарис или бор за засаждане. Би бил горд да участва.

На всички вас желая смислен и необикновен вторник, бъдете в кондиция, бъдете нащрек за хубавите неща, които се случват ежеминутно!

Довечера има премиера /пак/ в Кукления театър, а и казват, че ще вали… Казват, но каквото се случи, това ще е!

Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!