Честит имен ден и на теб, столице обична!
Добро утро, скъпи хора!
Днес е красивият празник на Светиците Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София. Празник е и на мама Надежда и малката Надежда, която е по-висока от мен с цяла глава, краката и започват от сливиците и една приказна девойка, която учи френски с голямо желание и старания и авек плезир /с удоволствие/. Не мога да го изпиша на френски, защото 10тте звука ще са сигурно 25 букви. Колкото е труден този език, а колко е красив!
Но да се върнем на празника и че също е Ден на София, нашата красива столица, мой любим град от студентските години. В главата ми има повече спомени за тогавашна София, които понякога се смесват и подсилват все още желанието да съм там. То обаче е илюзорно, съзнавам всеки път, когато стъпя след далечната 1992 година, обратно там. София не е кротката социалистическа столица с толкова много романтични места, спокойна, безопасна, много духовна, много бохемска, с театрите си и красивите сладкарници…Сега тя е презастроена, не само че свръх, а и абсолютно нескопосано, сградите са подредени една до друга – нови и стари в тотална дисхармония, кичозна е, няма единен облик нито една улица, дори емблематичната Витошка е със сергиджийски привкус и то вече лош /и въпреки ремонта и/. Ако едно време сергиите бяха тук там и подбрани, уличните търговци продаваха главно от онези любими мои гевреци…сега сергиите из София са буквално навсякъде, те са нейният „пръв поглед” така да се каже, алъш-вериша на открито и по-евтино продължава с буйна страст.
И все пак обичам много тази измъчена от архитектурни безумия София. Тя си остана духовна, защото дърпа като магнит най-доброто от оскъдния човешки маТриал в страната. Привлича го, обещава му хоризонти, стана много населена и има реален несравним с другите градове пазар на стоки и услуги. Театрите и продължават да са дръзки, оперите – пищни, шоутата – велики. Националният дворец на културата от битпазар се сдоби в последните години с управленец умен и красив и начетен момък, който върна духа му, скитащ се из Витоша нейде, обратно в залите и фоайетата. За това последното се радвам особено много.
И наистина столицата си е столица. Едно време тя беше и София, беше и света – за мен поне. Никакво колебание да уча никъде другаде, освен в столицата. Тя учи на дисциплина и боен дух. Усвояваш бързо навика лявата ръка върху чантата, с десния лакът се блъскаш за място в трамвая, тролея, автобуса – когато пристигнат и тълпата напъпли да се качва. И досега лявата ми ръка е върху чантата, за предпазване от джебчии. Инстинктивно. Ако можеше времето да се върне назад и да съм пак студент в София, с пълни шепи бих гребяла от всички възможности,които предлага за духовно обогатяване. Безброй са. На милиони места. Град,близо до планина,с ъщо! Каква по-голяма прелест от това! Когато те затисне градът, да идеш да подишаш в гората.
Но София е друга вече и без Ася, град без приятел в него е град, който искаш бързо да напуснеш. Друго си е да знаеш, че някой те чака и с него ти е толкова хубаво. Имахме много пъти красиви разходки из малките улички, далеч от големите им търговски посестрими. Каква красота са малките улички на София!
Честит празник,с толице любима, желая ти винаги да растеш, но никога да старееш и все така да си близко място за първо кацане на най-новите идеи от близо и далеч! Защото столицата наистина е мястото, където първи кацат всички велики хора и идеи.
Честит празник и на всички именници днес с тези красиви имена, и четирите имена са прекрасни – Вярна, Надежда, Любов, София!
Прекрасен ден ви желаем от Синоптичната служба, която изкара една относително по-спокойна вечер, след предходните две неспокойни нощи под пълнолунието!
Уляна Кьосева