История с дъх на липи

От години Стара Загора си е извоювала привилегията да прибави към името си поетичното определение „град на липите„. И старозагорци и гостите на града всяка пролет се опияняват от дъхавия аромат, витаещ денонощно по улиците и площадите, влизащ в домовете, достигащ до сърцата и умовете. Не един и двама са приятелите и гостите на Стара Загора, отнесли със себе си ароматен спомен във вид на липов цвят, или крехка липова фиданка. Във всички учебници и справочници по дендрология е описан подробно този род листопадно дърво с латинското наименование Тilia. Родът „липови” се е появил на планетата Земя преди около 70 млн. години, в залеза на ерата на динозаврите. Познати са над 30 вида липа. От четирите вида естествено срещащи се у нас, най-голям дял заема сребролистната, получила това определение вероятно заради сребристия налеп, по който най-добре се разпознава сред останалите. Освен зелена красота, сянка и покой, липата е от малкото ценни насаждения, всичките части на които – дървесина, лико, цвят и листа намират приложение в стопанството. По мнение на специалисти, благодарение на своята мекота и едностранност, дървесината на липата е единственият източник на суровина за производство на моливи у нас. Интересът към липата идва още от дълбока древност. Свързан е не само с бита и медицината, но и с митологията, хералдиката и символите. Първи сведения се срещат в съчиненията на Теофаст, ученик на Аристотел, живял в 370-285 г. пр. Христа. Учени в различни области продължават изследванията си през XVI, XVII, XVIII век и до наши дни. Особено популярна е в историята на германските народи (емблематичната „Unter den Linden“ в Берлин). В старогерманската епоха е дърво на богинята на любовта Фрея. Определят го като предпазващо от мълнии и за знак на местното правораздаване. Изображения на цяло дърво липа или стилизирани клонки и листа са част от герба на някои немски градове (Линдау) и области (Тюрингия и Хесен). При гърците е свещено дърво на Бавкида, съпругата на Филемон и символ на съпружеската вярност. Сред славянските народи липата е ценена като източник на събирания от пчелите мед от липов цвят. Широко разпространена и като топоним (еографско наименование) на селища – Липно  в Чехия и Полша; Липецк, Русия; Липовец и Липовка, Украйна; Липляна, Сърбия. Като цяло, в европейската символика липата е приятелство, женска грациозност, красота и щастие.

Според описаните и разказани спомени, липи в града започват да се засаждат още с възстановяването му след 1879 година. Споменават се имената на Митрополит Методий Кусев, на позабравения паркостроител Марин Пенчев, създател и на Станционната градина, на кмета Йордан Капсамунов. В централния парк „Пети октомври“ и по част от улицата пред Театъра, липови дървета заменят измръзналите през първата половина на ХХ век  кипариси.

За нас, потомците, остава задължението да пазим, поддържаме и обичаме града си и специфичния му аромат.                                                                                                                                                                                                                Снежана Маринова