„Всеки обича България по еднакъв начин, но избира да го покаже по различен“

Дотук забелязвам едно общо между всички „млади, красиви и талантливи”, с които съм правила интервю. Говорят като зрели хора с много опит. Както казваше баба за такава порода – „Говори като дърто”. Изглеждат сериозни. Харесва ми така, защото идва от вътрешната осъзнатост, която имат. От творчеството, от каузата им. Така изглежда, държи се и говори и той. Само на 25 години, а е един от съоснователите на най-голямата онлайн изцяло позитивна медия в България – „Успелите“ (uspelite.bg).С интереси и опит в областта на управлението на проекти, социалното предприемачество, младежкото предприемачество, социалните иновации. Сам ми е написал, че любимите му неща са „пътуванията, хубавите филми и рок музиката”.

Седим в едно кафене на центъра, музиката гърми, той говори, а на записа после, слушам…Сякаш няма музика, тя е само далечен фон. Думите му се чуват ясно и високо.

Венелин Добрев, за мен беше чест да си говорим и като колеги, един вид, журналисти… На добри новини! Кой би ни приел насериозно от тези, които продават сензации? Но аз вярвам на Венелин и на съмишлениците му, много.

Дами и господа, на вашето внимание, Венелин Добрев!

/аз си позволявам да се намесвам много малко в отговорите му под инициалите на Уляна Кьосева – У.К/

 

Как би описал на чужденец и на българин родния си град?

Стара Загора е центърът на моята лична вселена. Един прекрасен град, за мое щастие, пълен с будни млади хора. Преди повече от половин година се завърнах тук след един сравнително дълъг период – над 6 години учих и живях във Варна. Впечатлен съм от развитието на града в последните 5 години. Човек може да забележи това най-добре, когато го е нямало много време и се върне –  разликата е коренна. Когато  си вътре в нещата, уседнал си в тях и си в града от много време – ти се струва, че те се случват някак си незабележимо или бавно, не може да видиш това развитие. От гледна точка на инфраструктура, на културен живот,  по брой на млади хора, които се завръщат от чужбина и от други градове – тенденцията в Стара Загора върви нагоре. Икономиката е в добро състояние – това си личи и се усеща най-добре от тези, които идват тук от другаде, от тези, които се връщат…Вярвам че лека-полека и самите граждани ще започнат да обръщат по-голямо внимание на всичко, което се случва за добро. /А като се връщате и живеете тук, имате ли средище младите хора – кои са местата, събитията в града, които ви привличат и събират? – пита У.К./Това зависи от интересите на човека. Градът винаги е имал локации, които са били притегателен център за младежите с различни интереси. Тук не си говорим само за неща като това скейтърите да ходят на скейт-парка. Има достатъчно алтернативни пространства и заведения, които са отворени преди 2-3 години и са много добро средище на млади хора. Аз ходя  често в две такива, които са в две коренно различни направления. Едното е споделеното работно пространство ZaraLab  – за хора с  IТ-насоченост и в областите дигитален маркетинг и предприемачество, тук те могат да се запознаят и обменят идеи. Другото е един много приятен бар, който се казва „В джаза” и бих определил като алтернативна културна точка. Там се провеждат много събития – моноспектакли, музикални вечери, събират се млади хора с различни по вид интереси, човек може да се запознае с наистина страхотни хора, да създаде контакти и да се развива.

Коя история от детството ти е дала криле ?

Не бих споменал конкретна история. Вдъхновение за мен са хората – примери, които съм срещал и съм имал възможност да следвам. Това са мои учители, родителите ми, мои роднини.  Аз винаги, може би донякъде с късмет, съм попадал на прекрасни преподаватели – в началното, основното и в средното си образование. Мога да посоча името на г-н Пейчо Мирев, който ми беше преподавател в Търговската гимназия по счетоводство. Освен за учебната материя, той ни е говорил доста и как трябва да се развиваме и изградим като личности. Подобен преподавател е и г-н Иван Иванов – в 10 клас. Това бяха учители за пример, личности, от които можеш да попиваш  знания и мъдрост. И съм на мнение, че и сегашните ученици могат да го правят – такива хора са все още в гимназията и са готови да споделят. Ние, не бих казал, че сме били някакво изключително поколение, ние също бяхме „най-лошото поколение, което е било до момента”. От моя клас обаче над 50% сме си в Стара Загора, реализирани успешно в това, в което сме искали да правим.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Девизът на Търговската гимназия е „Ако успееш тук, ще успееш навсякъде” и е напълно верен. Гимназията една много добра основа, която може да се надгражда. На мен познанията, които получих тук са ми били напълно достатъчни първите две години от университета и не съм отделял толкова много време на ученето на общата икономика като цяло. Ние бяхме страхотно подготвени в гимназията /а аз бях среден ученик като успех/ и ми беше изключително лесно да уча за всякакви изпити в университета, за контролни и т.н. Така ми се освободи време да бъда в различни клубове по интереси, да се занимавам с различни неща, да посещавам странични курсове, които да развият други мои качества  и повече да ме обогатят професионално .

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Това е една мисъл от най-добрия човек, когото познавам – баба ми, която освен че прави уникални манджи, говори и мъдро. Тя ми каза, преди да започна своята първа сериозна работа – Да бъда коректен, искрен в нея, винаги да давам всичко от себе си, независимо каква е поставената задача. Ако трябва да обобщя в три думи, девизът би бил „Упоритост, искреност , себераздаване!”

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Интересно …между другото сега точно правим един ремонт на семейната къща, която е на село. На къщата е поставен знак с годината на построяването и на фасадата – с едни допълнителни украшения. Изглежда почти като герб. На нашия семеен би имало може би някакъв символ на труда, без по някакъв начин да правим партийни асоциации или аналогии (смее се).

Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Детството на село, досегът с природата,който оформя характера на човек изключително много. Този досег  липсва в детството на сегашните деца. Да тичат по поляните, да познават реалната селска среда. Баба и дядо гледаха много животни на село и на нас нищо от работата не ни е чуждо – ние сме помагали още като малки. Сега се създава една изкуствена среда в детството, нормално провокирана от технологиите. Но според мен има достатъчно летни училища, лагери, дори в Стара Загора има предостатъчно възможности децата да са близо до природата – с школата на „Багатур”, с туристическо дружество „Сърнена гора”,  има зелени училища. А да вметна – организацията на скаутите в България е една от най-добрите, на световно ниво – нещо, което е малко известно.

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Това е много комплексна „ситуация”, тази възраст. От една страна всеки тийнейджър си мисли че е много голям, че знае и разбира всичко /минали сме го тоя път/, има в себе си бунтарство, което е съвсем нормално. Но пък точно в тази възраст младият човек се формира като характер. Честно казано – моите приятели и някои от най-успешните хора,които познавам – не са били ограничавани в пубертета по никакъв начин, била са оставени от родителите си на метода „проба-грешка”. Разбира се, винаги имало част с някакви родителски насоки, но никога с крайности. Трябва да се търси диалога в тази възраст. Ясно е, че родителите гледат децата да са добре, да ги пазят от всичко . Но това е възраст, през която и родителите са минали и може би са забравили, какво са правили тогава. Няма такова нещо като „кротък тийнейджър” или поне аз не съм познавал и не познавам такъв. Може би трябва да има малко повече свобода от страна на родителите и малко повече разбиране, от страна на тийнейджърите, за да мине по-плавно целият процес.

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

Не, бих казал че е до характер – човек рано или късно се осъзнава. Идва един момент , в който цялото това ежедневие на излизане, купони, барове, дискотеки …трябва да премине . При мен стана на два етапа. Първият път, когато отидох да работя на морето и трябваше да се грижа сам за себе си, нямаше кой да ми прави закуска, да ми пере дрехите и т.н. И вторият път – беше през студентството. Това е периодът, в който младите хора се осъзнават като самостоятелни. Но то си идва отвътре за всеки човек, попадаш в една ситуация, в която първоначално си принуден да бъдеш отговорен и рано или късно го осъзнаваш. А тези, които не го осъзнават навреме, просто ги чака едно тежко преживяване в реалността на живота на големите хора.

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?

Може би липсата на отговорност, но то е строго индивидуално за всеки. А и самата образователна система донякъде го възпитава, защото изискванията са много занижени. Причините са много, не мисля че имам капацитета да ги коментирам. Но мисля все пак, че все по-лесно учениците завършват, студентите вземат дипломи и се губи тази тежест, която образованието дава. Образованието има и възпитаваща функция, която за жалост заради различни фактори като например този делегиран бюджет, се губи. Учителят не е авторитет, защото неговата заплата зависи от броя ученици в училище, не от качествата му. И той колкото и да иска да е критичен, не може да си го позволи. Това, което е било норма на поведение едно време, сега става някакъв лукс.

А кои са силните страни на сегашните млади?

Най-вече желанието да се докажат, упоритостта, инициативността, младежкият ентусиазъм. Има един неподправен идеализъм – да мислиш, че всяка твоя идея може да се осъществи.Като футболист, който за първи път стъпва на терена на професионалния футбол и няма търпение да почва да играе. Но и младите хора не трябва да се губят чисто детски качества – като това да са щастливи  без особена причина, да се радват на малките неща.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и  в работата/в творчеството? На какво разчиташ ?

На първо място на усета. Второто нещо е – на добрия пример.Винаги се стремя да се поуча от грешки или от съвет на колеги, на приятели, които разбират повече от мен в дадена област. Когато мога да не откривам топлата вода, а просто да видя,как някой го е свършил и ако мога да го направя и аз.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Ако трябва да спомена модели за подражание – това е сър Ричард Брансън, той е един забележителен предприемач. Негов е девизът, че ако не носиш положителна промяна в живота на хората, не трябва да правиш бизнес въобще. Той е страхотен пример от гледна точка на управление на бизнес, на развиване на личностните качества на своите служители, тяхната мотивация, от социална гледна точка на бизнеса си преди всичко, голям иноватор…За мен е и човек, който е намерил и баланса в живота – болен е от дислекция и не са му давали големи шансове въобще, а е успял да постигне толкова много. Радвам се на всеки човек, който вярва в себе си и с работата си носи положителна промяна за околните. Смятам, че правенето на пари в днешно време не е достатъчно, за да бъде един човек наречен успешен или да се чувства такъв. Успешни хора са тези, които променят нещо за себе си, но и за другите /Аз мисля че много млади хора в днешно време почват да го разбират това. Премина първоначалното натрупване на капитали все пак – намесва се мъдро У.К./Да, все повече млади хора се стремят не просто да правят бизнес, а да правят бизнес – каузи. Мога да дам десетки примери. Например „Таратанци” – оригинален танцов пъзел, от който да научите 8 български хора. Създалите го млади хора искат с него и да  популяризират българския фолклор. Фирмата Trouble Bakers – две момичета, правят рецепти, заложени в много книги. Така те правят и продават нещо абсолютно оригинално, но и популяризират по четенето. /О, това са моите хора! – удивлява се като дете У.К./.Има един човек  Драгослав Радойчич и уреда Capplo –  специално устройство, което се слага в блузата, за да се следят жизнени функции на деца с аутизъм, да се предотврати евентуален гърч. Попитах Драгослав – „За какво мечтаеш?” „От това мое устройство някога да няма нужда” – ми отговори той. Прекрасни неща правят в България прекрасни млади хора. Ние сме направили нашия сайт www.Uspelite.bg – за да се знае за тях. В сайта има над 1500 публикации за добрите примери в България и над 150-200 интервюта, истории на различни хора, които правят нещо страхотно.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

На различните етапи от развитието си , представата за идеалната работа у човек се променя. Като бях ученик, исках да работя нещо,  което да ми дава финансова независимост и ме среща с много хора. Сега не бих започнал да работя нещо, което не носи положителна промяна у много хора. Голяма част от дейностите ни в Агенцията за регионално икономическо развитие-Стара Загора /АРИР/ е такава работа – даваме повече възможности на младите, за развиване на бизнес-климата в града и т.н. Преди това работих 6 месеца в Община Стара Загора, исках да помогна със знания и умения в сферата на туризма и не само. Един от резултатите от работата ни, на общите ни усилия, е обявяването на Стара Загора за Град на спорта за 2017 година – бях един от хората, които работиха по кандидатурата, съвместно с представители на Спортния отдел, звеното по спортни дейности и спорт за всички, специалистите по връзки с обществеността, фотографът на Общината, ресорният заместник-кмет Красимира Чахова, която беше основен инициатор. В институциите има изключително много кадърни хора, които съвестно вършат своята работа, без фокуса да пада върху тях. Това е страхотен пример, как за кратко време с общи усилия една група от специалисти, макар и с разнороден бекграунд, умения и възраст, се сработихме и успяхме да свършим нещо чудесно.

По какво се различават и по какво си приличат хората от условните Изток и Запад?

Ако трябва да правя паралел между Източна и Западна Европа… – в западна Европа нещата са по-уредени, пътеките са утъпкани, кариерното развитие е много по-ясно. За мен ако искаш да си бачкатор, да си знаеш колата, къщата, заплатата в края на месеца – чужбина е ОК. В България има една неподправеност, която я няма никъде другаде. Тук човек много по-лесно може да остави следа. Честно казано , тук за предприемачите всеки проблем е потенциална възможност. Тук буквално прелива …от възможности.  Човек трябва на намери своето нещо и да продължи да дълбае в него. Тук е пълно с неутъпкани пътеки , които само чакат някой да поеме по тях. И може би това е причината и много кадърни чужденци да идват да живеят тук – не само тези,които завършват университети там и идват тук да пробват нещо. Тук говоря за хора, които са имали някакъв бизнес на Запад и са открили нещо в България, което тяхната страна в момента не може да им даде. Те много харесват това, че ние сме топли хора, харесват начина, по който сме свързани и как обичаме страната си. Не съм бил много в чужбина , но може би няма нация, която да е толкова обвързана с корените си , колкото ние. /Ами да, даже ние сме арийци, чиста раса по някакъв начин – възкликва У.К/ Толкова голямо движение на народи на Балканите има през годините, няма как да е така . Тук са идвали бежанци всякакви в различни периоди. Ние сме много обвързани с държавата си , дори да не го съзнаваме. Старозагорци изключително много обичат града си. Всеки обича България по еднакъв начин, но избира да го покаже по различен – за някои е да му звъни телефона с химна, за други да носи тениска с трибагреник. За трети като излязат някъде навън да носят нещо национално – за Христина Морфова винаги е било да има бродирано в бяло, зелено и червено на оперните и костюми. За мен е не толкова да ходя и да говоря за Ботев и Левски наляво и надясно или да знам всяка една дата от историята, а по-скоро да работя, когато някой някъде каже името България, то да е свързано с хубави неща, тук да се случват хубави неща  Всеки допринася по своя си начин за запазване усещането за българското.

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?

Ами тук, времето ще покаже  Със сигурност в България, надявам се , ако не е станало нещо апокалиптично. България и в частност Стара Загора може да ми даде всичко, от което имам нужда като възможности, контакти. Но дори и да не го направят, живеем във време, в което човек работи от всяка точка на планетата. Мога да работя за клиент в Америка, да получавам заплата, съизмерена с тамошния стандарт – в 21 век и най-вече в дигиталните професии  граници няма. Това също е един инструмент за задържане на млади хора тук . Един програмист, който взема заплата, колкото своя колега от Англия и двамата работят в една и съща фирма, плащат различни данъци и имат различен стандат. Нашият при български данъци  и стандарт на живот, които са по-ниски от тези в Англия – тук има доста по-висок стандарт от колегата си в Англия.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Харесвам думите и как са подредени от девиза на Народното събрание –  „Съединенинето прави силата”. Ако престанем да имаме търкания около дребни различния, имаме шанс да вървим напред.

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

Нещо от приказките за Хитър Петър, но най-вече заради поуките, които носят.

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Сещам се за обратното. Не харесвам българската поговорка „Преклонена глава сабя не я сече”. Харесвам британската „Високо вдигната глава сабя не я достига”, която смятам, че е противовес на нашата като начин на мислене.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?

Всяко място, с което човек се обвърже. По света има много прекрасни локации, но за мен земният рай е именно нашата страна.