Разходка с Рицаря на Замъка „Влюбен във вятъра“

Разходката до Замъка край село Равадиново е цяла новела, когато си с интересни хора. Четирима сме, като най-интересният в групата е Бащата на Багатур-ите Райчо Гънчев. Той е уникален и отдалече – от стойката, дрехите, украшението, което носи на врата, ниската подстрижка , завършваща с ритуална опашка на древен воин. Разпознава се лесно и хората го заглеждат.

На мен лично не ми се дават 10 лв за вход, но кавалерите винаги канят дамите и влизаме. Замъкът е със завършена фасада. През годините сме го посещавали, а той все се строеше и строеше – 20 лета дотук. Впечатлява от пръв поглед изобилието от зеленина, която е свежа и яркозелена и под все още силното септемврийско слънце. Дори и чувалите за боклук за вградени в уникални метални отливки. Чисто е, това е втората отличителност, навсякъде. Както на Запад, и тук се използва  тайната на невидимите човечета, които ненадейно откъде и как излизат, премитат и се скриват отново. И не успяваме да ги зърнем дори.

Замъкът буквално „прелива” от метални елементи, отляти специално за това място – змейове, копия, цветя, фризове разни, извивки… Непознати от набора, който ни предлага волният архитектурно-строителен полет на въображението във висините на демокрацията ни. Третото впечатление е от водните площи, които наистина дават прохлада – от входа вляво езерце с романтични мостчета, после следват и други по размер и вид.

През обширния вход надолу се спускаме в избата и там в голямата зала…досущ масата на Крал Артур и рицарите /не кръгла/, от шлифовани и лакирани  срязани по дължина цели стволове дървета, много метални статуи на рицари, зала за танци, друга мъничка като будоар с разкошни огледала, тежки плюшени пердета и царствени столове за позиращи от женски пол главно туристи. Доволни сме, женската част, от направените снимки.

Замъкът си има вече завършен и осветен от Митрополит параклис на „Свети Георги”, небесен покровител на собственика Георги Тумпалов. Неизминали още няколко метра и снимки с познати и групата ни и… ето насреща самият собственик – извисява се по ръст и фигура над всички останали.

Познати с Райчо Гънчев, двамата се здрависват дружески и Георги Тумпалов ни повежда на разходка из останалата част. Прекрачваме прага,затворен за другите, на  все още незавършената галерия, в която има и от рисунките на старозагорския художник Светлин Стоев. Дълго разглеждаме конюшните с коня- товаровоз  и другите по-елегантни коне. Над конюшнята е  мястото, в което собственикът е определил да живее един ден. Излизаме на верандата – за да усетим този вятър, който го има само над Замъка и който пропъжда комари и всякаква досада зад стените. А в пространството на замъка въпреки езерата, конете и малката зоологическа градина, досадни насекоми няма. От верандата се вижда наблизо новия строеж на Георги Тумпалов и синове – Увеселителен и огромен аквапарк, който ще бъде готов за следващия сезон. Разглеждаме подробно уникалното водно колело, дълго изчислявано и смятано, как точно ще се върти при най-добро сцепление.

Багатурът кротко и с достойнство върви до Рицаря /стопанинът на замъка/ и е ясно – и двамата са хора с кауза, и двамата са посветени /всеки в собствената си мечта/, както се посвещават воините. Разглеждаме снимка от въздуха на Замъка – покривът му образува идеален кръст, който сочи и посоките на света. „И представа си нямам, как се е получило с посоките и кой ме е водил. Имал съм идеята за замъка и кръста в главата, сам съм го строил, а архитектите само са го узаконявали” – казва Георги Тумпалов. През ръцете му е минал всеки камък от 20 000-те тона, докарани от Странджа за строителството. А един особен камък, който прилича на вкаменено дърво, той мъкне 18 дни от едно дере. В друг такъв, също със специална история, са вплетени думите му в рими.

Рими има и под статуята на рицар с неговия образ, правена от майстори – баща и синове от Враца. Рицарят гледа към кулите на Замъка и отдолу пише за сбъднатата мечта. Тук всеки ден идват средно по 3000 човека, а е имало и ден от август с 5000 посетители – за да видят Рицаря и сбъднатата му Мечта.

Разбира се, че пишещата тези редове не е наив, който лети на крилете на приказки и притчи, на езотерични връзки, свръзки и видения. Но! Наистина огромно  е постигнатото от един човек за тези 20 години непрекъснато строителство на една Мечта. Наистина няма никакво друго обяснение за вярата и отдадеността от това, че тук има намеса влиянието на миналия живот. Самият стих „Странник съм аз от далечна страна…” оставен в камъка сочи посоката. Това със сигурност е доловено и от специалистите, които награждават Замъкът „Влюбен във вятъра” e досега с няколко солидни и престижни международни награди. Замъкът изпреварва дори личната резиденция на шейх от Дубай, където един полилей само струва колкото цялата тукашна строителна дейност.

Нека нашите специалисти пишат колкото искат и още повече „професионално” за Замъка и неговия наивитет. Интересно, къде бяха те, когато строяха безогледно върху пясъка директно и не оставиха и педя незавзета на родното море? И то завзета от абсолютни недомислици и приумици! Нали „частната собственост е свята и неприкосновена”, казват нашите строителни библии. Защо в нея да не може да има Замък? Това,което не е забранено, е разрешено. Закон от бетон по нашите географски ширини.

В замъка край Равадиново вече са проявили интерес от Филмовата студия Боливуд в Мумбай, Индия – да снимат филм, но са искали затварянето за посетители за 3 месеца. „Дума не може да стане Замъкът да затвори врати, той не е направен да стои затворен” – казва Георги Тумпалов. За него в Интернет може да прочетете какво ли не. Важното е да изберете коя е вашата история. Ето идея за филм, уважаеми кинаджии от нашето студио „Бояна” или независими продукции. Какъв по-многопластов сюжет, който може да бъде изведен с положителен  герой и оптимистичен финал? Историята продава, не толкова архитектурата! Във финалните надписи на филма вече се вижда и новата бетонна постройка, която някой налива със страшна сила точно пред Замъка и закрива част от гледката към него от шосето. Това ако не е идиотизъм, здраве му кажи! Да живее свободното и неконтролирано предприемачество!

Стига само да искаш да е положителен филма, да направиш така, че зрителят и той да усети силата си и моженето да сбъдва своята Мечта – като го гледа. А не да гледа поредната ни доза зловещ  реализъм и се свива в черупката си „При нас е така”.

Защото при нас е така, но и не е така! Има и Рицари и Багатури, замъци и юрти, доста сътворено за прослава на Мечтата и Родината, което върши работа… Добра при това! При това в полулегалност от държавата.

Уляна Кьосева