„Аз смятам по всякакъв начин да работя за България“

Току-що се е завърнал от Швейцария, където е търсил материали за докторантурата си в Софийския университет на тема „Римският граждански процес”. Адвокат е от 2016 г. в състава на Софийска адвокатска колегия, но работи в Стара Загора и в столицата по различни дела. Казва, че пример му е един от братята Вазови – Борис, който учи право във Франция, а когато избухва Балканската война, се записва доброволец в първите редици, въпреки че братята му са генерали. Други светли примери, които го вдъхновяват, са професорът по Римско частно право и по история на българската държава и право Михаил Андреев, който е международно признат наш учен в своята област, както и гл. ас. Теодор Пиперков, който е запалил у него любовта по римското право още в първи курс.

Заедно с неговия съученик и колега Димитър Ангелов, също докторант по Право на ЕС в Пловдивския университет, водят поредица от семинари по гражданско образование в Международния младежки център в Стара Загора. Подготвят и брошура „Някои аспекти на гражданската култура” въз основа на анкетни карти, попълнени от младежи на възраст между  18-26 години. От Община Стара Загора проявяват интерес към издаването на брошурата, която ще е ценна за знанията и уменията, които трябва да притежават като граждани младите хора. С друг негов съученик и колега – Евгени Иванов, са превели от френски език книгата „Общо учение за облигациите” на френския юрист от средата на XVIII век Робер Жозеф Потие.

Той се казва Тихомир Рачев, от Стара Загора, завършил е ГПЧЕ ”Ромен Ролан”, после Софийския университет. Като ученик води рубриката „Под лупа” в младежкото предаване „На гъбата” по ТВ Стара Загора. Бил е в трупата на Френския ученически театър на ГПЧЕ, която взе Златна маска на Международния фестивал на франкофонския театър „Жан-Луи Баро“ през 2007 година. От миналата година заедно с Дамян Тодоров правят безплатни туристически обиколки из центъра на Стара Загора, които се радват на много голям интерес, защото момчетата черпят  познанията си от всички възможни източници и разказват увлекателно. А Тихомир, ама как само умее да говори… Водещата този разговор Уляна Кьосева, с инициали У.К., почти не може да се намесва този път, защото насреща има млад, а толкова печен адвокат /ей, да му се не види и професия!/.

Много млад, много способен, човек с кауза – това е Тихомир Рачев. Ако влезе някой ден в политиката, ще ѝ проличи за добро /на политиката/, уверена съм. Засега обаче казва „Благодаря, не!”. Ще поживеем, ще видим…Това поколение ще започне да съзижда България наново, убедена съм!

Как би описал на чужденец и на българин родния си град?

Стара Загора е една съкровищница, която е събрала в себе си много уроци и много прелести – както природни, така и културни. И заслужава да бъде широко отворена, за да промени по такъв начин  представите на нейните посетители, че те да погледнат света по различен начин. /А сега затворена ли е тази съкровищница – пита У.К./ Засега да кажем, че е… само открехната.

 

Коя история от детството ти е дала криле ?

Не точно да ме е окрилила, но ми е дала размишления и повод за действие. Спомням си… бях на около 10 години и с майка ми пътувахме за Франция. Тъй като нямахме много пари, пътувахме с автобус, не със самолет.  И си спомням отношението на служителите от гранична полиция на всички граници, които преминавахме.  Към нас, българите, в българския автобус – отношението беше повече от унизително. Още тогава си зададох въпроса  – Защо това е така? И оттогава насетне, начинът по който гледам на света около себе си е все през въпросите и търсейки отговорите им – Как България да стане по-добро място за живот, как можем да използваме максимално своя потенциал, а не да изпадаме във всички онези клишета, които ни приписват?  Това е една от историите, които много ми е повлияла.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Най-вече познанията по литература, история и по езиците. Не искам по никакъв начин да омаловажа точните  или другите хуманитарни науки, но владеенето на езици отваря огромни врати на много места и помага човек да опознае различни светове извън България. А историята и литературата пък му помагат да има едно пристанище, да знае своите корени, защото  е казано „Ако нямаш корени, плод не връзваш” /А имал ли си любими учители по тези предмети? – любопитства У.К/. По френския  език, да. За тях са моите възхищение и поклон. По история и литература – имал съм и любими, и не чак толкова въздействащи…

 

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Не знам дали мога да го систематизирам и събера в една фраза и нека не звучи тщеславно но е: „Живей пълноценно!”.

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Ами сещам се за много неща, но със сигурност аз бих искал да бъде нарисувано едно лъвче. Имам предци, които са се сражавали за Освобождението на България и в нашето семейство винаги се е пазела родовата памет. Моите родители са се стремили с брат ми да ни отгледат в едно огнище на българщината. Задължително ще има вплетени трибагреникът и изображение на лъвче.

Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Играта пред блока или пред къщата. Задължително играта с приятели навън. Детството е едно време на безгрижие, към което можеш да се връщаш с изключително умиление. И с радост.

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Аз си го обяснявам  така. В живота на човека на тази възраст се появява думата, понятието „отговорност”. В пубертета младият човек прекрачва границата между два свята. Той трябва да бъде отговорен и да носи на гърба си всички последици от постъпките си.

Вярно ли е, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

Ами по-скоро не искат да се откопчат поради причината, която казах по-горе. Възможно е да има нещо, което не са изживели и искат да изживеят. Дали е уместно или не – това е отделен въпрос, оставям го на личната преценка. Но всичко е свързано с носенето на отговорност за действията си. Ако това да се чувстваш тийнейджър до голяма степен оправдава определени действия – дали е правилно или не – това също оставям на всеки да прецени, според неговия вътрешен съд. Аз лично смятам, че не е правилно.

Кои са силните страни на сегашните млади ?

Че младото поколение е отворено към света и че не е ограничено в информационния поток, който получава и от който е част. И съответно – поколението има ужасно много възможности, които може да използва. Това е едно огромно предимство. И много от младите хора знаят как да се възползват, предприемчиви са към всичко, което предлага модерният свят.

А кои са дефицитите на младите хора, кое им липсва?

Общуването. Най-вече общуването и то във всички сфери. Като започнем от приятелството, минем през интимната сфера и стигнем до общуването с институции – като граждани. На всички нива. Това е едно от явленията на новото време.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?

Смея да твърдя, че съм благословен с прекрасно семейство, с малцина, но много верни приятели и с това, че много обичам професията си . Следвайки принципите, които семейството ми е изградило в мен, консултирайки се до голяма степен с приятели и по моята вътрешна интуиция, досега не съм вземал грешни решения, които да са необратими.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в работата?

Много харесвам моята работа, защото тя е свързана с няколко понятия, които не само в България, а и по света винаги ще бъдат актуални и винаги ще бъдат свързани с множество проблеми. Едното от тях е справедливостта, второто е истината, третото е – да помагаш на ближния с каквото можеш. И когато тези три неща се слеят, а те се сливат в моята професия ежедневно, аз получавам изключителна мотивация първо сам за себе си да открия какво е истинското им значение и второ, до голяма степен да израсна житейски, да видя как може хората да се променят качествено и аз да имам, макар и малък, все пак някакъв принос в това.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Изключително много харесвам ерудираните хора, защото единствено те могат да осъзнаят, че най-голямата заплаха за човека е илюзията за знание. Онези, които са разбрали древната сократова мисъл „Аз знам, че нищо не знам”. Те до голяма степен могат да допринесат както за себе си, така и за другите – за едно духовно израстване и извисяване. Общуването с такива хора прави ежедневието доста по-интересно и много по-леко.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

Адвокатурата.

По какво се различават и по какво си приличат колегите ти на Изток и на Запад?

Не познавам много от колегите си на запад, но мога да кажа за своите колеги тук, че са изключително пъстри. Сред тях имам дори връстници, които ми служат за пример, изключително ерудирани и знаещи правото, а то не се изчерпва само с познаването  на закона, искам да подчертая това дебело. Имам и колеги, които са залитнали в другата посока, като от жреци на Темида са се превърнали в слуги на Мамона. /Тези последните са повече май? – доуточнява сякаш У.К/ Не, не са повече, може би са по-известни.

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?

Ами може би всеки човек има план какъв иска да се види след известен брой години. Аз се стремя да не правя такива планове, защото до голяма степен те може би ще ограничат свободната ми воля. Не се мъча над въпроси, които няма да реша и над които категорично нямам власт. /Но категорично ще си в България, нали? –пита У.К/. България е моята Родина и всеки камък си тежи на мястото, да. Въпросът не е  „Дали ще живееш  в България?“ , а „Дали ще се ограничиш със страната или не?“. Защото можеш да пребиваваш в България, може да живееш тук, но това не означава, че светът трябва да е затворен за теб. Напротив. Аз смятам по всякакъв начин да работя за България и това ме кара още повече да не се ограничавам с нея. /Виждаш ли се в политиката? – провокира У.К/. Не, аз изповядвам друга философия, че политическите принципи и нагласи до голяма степен не са константни. И още нещо – смятам, че въпросите, които зависят от политиката, могат да бъдат решени по много по-ефикасен начин. Не бих участвал в политическа партия, но това не означава че не бих работил в някакъв екип или кабинет, защото искам да помогна за решаването на обществените проблеми, които в по-голямата си част са едни и същи и не зависят от политиката.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Ако трябва да съм съвсем честен и аз като много връстници съм повлиян от навлизането на чуждици и до голяма степен това ме натъжава, защото имаме прекрасни думи, които забравяме. Българският език е прекрасен, много ми харесват старите български думи, но не познавам много от тях. Има една група във Фейсбук, която е свързана със старобългарския език и  всеки ден от седмицата се публикува по една дума на старобългарски, която се коментира и накрая на седмицата всички думи могат да се видят.  Харесвам думи като обич, приятел, Родина, татковина – те са ми от любимите.

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

Снощи бях на Царевец и гледах „Звук и светлина”. Сещам се в тази връзка за приказките на Ангел Каралийчев, тази за Горящата главня, която хората забили в Царевец, напускайки го в началото на робството и казали, че България ще бъде отново свободна, когато от тази главня израсте дърво. Мисля, че това дърво е старият бряст, който е на Царевец.

Коя българска поговорка харесваш и защо?

В различни ситуации прилагам различни поговорки.

Какво, къде е „земен рай“ за теб?

Смятам, че българският химн е един от най-красивите. Като го чуя ме побиват тръпки. Земният рай е, разбира се, България. Но не защото нашата природа е красива , а защото създава усещането, че сме си у дома. А и защото само България може да позволи на всички родени по тези места да достигнат до духовния си, до душевния си рай.  Може би затова е земен рай, защото тя е нашата родина и ние сме свързани по нематериален начин с нея. Тя е земният рай и вратата към душевния ни рай.