Здравей Септември – месец първи на есента!

Добро утро, честит ни нов месец, уважаеми читатели и почитатели на Синоптични!

Септември, здравей!

В първия ден на новия месец още – на редица са се подредили поводи за отбелязване.

• Днес е Световен ден на мира. На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война с нахлуването на Нацистка Германия в Полша. За близо шестте години военни действия загиват над 60 млн. души, 60% от които цивилни. С цел поддържане на следвоенния ред страните победителки във Втората световна война създават Организацията на обединените нации (ООН), където влизат „по право“ като постоянни членки на Съвета за сигурност. След края на войната 1 септември е обявен за Световен ден на мира.
• Днес имен ден имат всички с име Симеон и Симеона – с този празник започва есенната оран, светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат „Симеон Орачо”, „Симеон Стълпник”, а денят му — „стопанската Нова година”. В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник. Според житието му, той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула, подобна на висок стълб, върху която прекарва остатъка от живота си, затова е наречен “Стълпник”. Там умира на 103 години.
• Днес е роден един от най-любимите ми български писатели – Димитър Талев. В образа на Султана в „Железния светилник” е нарисувал все едно моята баба, а и изобщо – в книгите му житейските истории са толкова живи и правдиви, че омагьосват и днес /виждала съм, как с увлечение и двете ми деца четат „Железния светилник” по задължителния списък от учебната програма, разбира се/
• Днес в Русия е Ден на знанието, защото започва новата Учебна година.
• Днес в Стара Загора се открива Фотографска изложба на участници в несъществуващия вече Кино-фото клуб в града ни.

Да заострим вниманието – на кое от тези събития? Всички са интересни. Може би ми е много мило Знанието, новата учебна година и всичко, свързано с нея. Всеки път, даже и вече да нямам ученици вкъщи. Градът се изпълва с деца, училищата се изпълват със смисъл от детските погледи. Сещам се за надписа над старото школо в Котел – „Помогни ми да те възвися”. Да вземем да го сложим на всяко училище в страната, предлагам аз. И то с огромни букви. Тогава и родителите ще го виждат и ще се сещат да се включват в учебния процес – като изискващи не просто знания, а възвисяване. Може би, едва ли не! В това материално време… Четох в ранни зори, защо не искали да стават учители младите хора – не само заради заплатите, а че учението и образованието вече не са гордост и приоритет на нацията. Не, по простичко е – защото не искат да поемат отговорност за живота на толкова много деца. То наистина си е животоопазващо мероприятие в тези днешни времена – да преподаваш на деца, да си учител. Първо животоопазващо, после – каквото е там по професия и квалификация. Сложно е…

И все пак има кандидати за учители, има и дори много качествени кандидати. Да се съсредоточим върху тях. Винаги в спомените на един човек остават до края на живота един-двама, най-много трима учители от 12 години учене. Не повече! Няма как да искаме всичките да са качествени, невъзможно е. Ако имат спомен днешните деца от двама вдъхновили ги учители – то пак прекрасно, ще викаме Ура! Важното е вдъхновение да има. По това трябва да ги търсят директорите, а не да назначават хора на това или онова местно величие. Един човек много лесно се познава вдъхновител ли е. Не само че се познава много лесно, а и трябва да се пази като очите си и да не се дава прах да падне върху него. А обикновено точно тези учители най-много страдат от директорите си. Защото са различни от цялата апатична маса.

Така… честити ни Ден на мира, Ден на знанието /макар и в Русия/, Симеоновден  и  началото на Есента! Да бъде мирна, пълна с познание и благодатна! Ще се видим на откриването на фотографската изложба в 18 часа в Зала Байер! Дотогава!

Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Уляна Кьосева