Старозагорци правят първия паметник в Русия на герой от Руско-турската освободителна война

Днес, 31 август, точно в деня!, от 17:30 часа в Регионална библиотека ”Захарий Княжески” в Стара Загора ще бъдат отбелязани 170 години от рождението на Павел Петрович Калитин (1846—1877) — подполковник, командир на 3-та дружина на Българското опълчение, геройски загинал в Руско-турската война (1877—1878), спасител на Самарското знаме, син на Русия и герой на България. 
Водещ ще бъде Любомир Вълков, председател на Славянския културно-информационен център „Евразия – България”.
На събитието ще бъде представен филм „В памет за Холм” за паметника на подп. Калитин, дарен от жителите на Стара Загора на град Холм, Новгородска област, Руска федерация – родното място на героя.

Припомняме накратко за  първия паметник в Русия на герой от Руско-турската освободителна война, изграден от българи – Паметникът на подполковник Калитин в гр. Холм, построен от старозагорци.

„Паметник на подполковник Калитин ще бъде изграден в неговото родно място – град Холм, Русия по инициатива на старозагорци и изцяло с дарения. За целта е създаден специален инициативен комитет /на 9 май 2006 г./, с председател кметът на община Стара Загора д-р Евгений Желев.” – разказваха новината всички старозагорски и някои национални медии тогава, преди 10 години. Изглеждаше смело! По първоначални данни общата стойност на паметника, заедно с транспортирането до гр. Холм възлиза на около 40 хиляди лева. Предвижда се паметникът да бъде открит на 31 юли 2007 г. по повод 130-ата годишнина от боевете за Стара Загора и смъртта на легендарния руски подполковник. „Камъкът – сив гранит вече е закупен и е на стойност около 3000 лева, дадени от Община Стара Загора. Паметникът е висок повече от четири метра и тежи шест тона. Изработен е от гранит, месинг и мрамор. Блокчетата мрамор образуват кръст, в който е поставен образът на руския офицер подп. Павел Калитин. Проектът и направата на монумента също са дарение от авторите, скулптори – проф. Божидар Козаров и арх. Благовест Вълков. До паметника ще има положена и мемориална плоча, на която ще бъде изписано на руски “… Тоз’ който падне в бой за свобода, той не умира…”. Открита бе и дарителска сметка за паметника. Близо три месеца трима каменоделци от Тополовград  работят над паметника. Те ще го придружат в дългия му път до гр. Холм, където лично ще го монтират.” – пишат медиите.

Официалното откриване на паметника на подп. Павел Калитин (1846-1877) в родния му град Холм, Новгородска област е на 4 август 2007 г. когато жителите на Холм отбелязват и 230-та годишнина от основаването на града с указ на Екатерина II.  Старозагорската делегация занесе на съгражданите на руския офицер и копие на Самарското знаме и шепа пръст от лобното му място. Това е първият в Русия паметник на герой от Руско-турската освободителна война, изграден от българи. Близо 3 хиляди километра измина паметникът на подп. Калитин. Толкова е разстоянието от Стара Загора до родното място на героя в Русия, град Холм .

В Стара Загора Паметникът на 3-та опълченска дружина и подп. Калитин е проектиран от арх. Атанас Донков във форма на саркофаг, върху който е стъпил бронзов лъв. Открит е през 1927 г., по повод 50 годишнината от Старозагорския бой, а лъвът, символизиращ мощта на българите е поставен две години по-късно – през 1929 г.

На 31 юли (19 юли ст. ст.) 1877 г. в боевете край Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война /1877-1878/ геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин, който успява да спаси Самарското знаме. „Ще падна под него сразен, но няма да го отдам на неприятеля!“ Тези думи изрича командирът на Трета опълченска дружина, поемайки Самарското знаме край Плоещ на 17 април 1877 г.

Кой е Павел Kалитин? Павел Петрович Калитин е роден на 31 август 1846 г. в родовото имение на своите деди в района на град Холм, Псковска губерния, при вливането на река Куня в река Ловат. Родът Калитини произхожда от Новгород, сведение за което се намира в „Алфавитния списък на новгородските боляри” от 1478 г., когато Новгород е присъединен към Московското княжество.

Следвайки традициите и заветите на прадедите си, още от детството си, Павел мечтае да бъде военен. Завършва Павловския кадетски корпус, а по-късно постъпва в Павловското военно училище в Санкт Петербург. След завършването младият офицер служи десет години в бурния Туркестан и участва в най-големите и важни за руската империя сражения. През тези толкова важни за неговата кариера години, едва 30-годишен, Павел Kалитин е произведен в чин подполковник и пред него се отваря перспективата да достигне до генералски чин и високи постове в командването на руската армия. След Туркестан младият мъж не успява да се нарадва на мирния живот и няма време да създаде семейство, тъй като Русия решава да се притече на помощ на братята южни славяни, векове мачкани под робството на Високата порта.

Така през 1877 г. носителят на 10 бойни награди е назначен за командир на Трета опълченска дружина. В паметния 17 април, след като в лагера на Българското опълчение край Плоещ Великият княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на опълчението генерал Столетов, светинята е поверена на Трета дружина и на унтерофицера Антон Марчин. В горещите юлски дни на 1877 г. в лютата битка край Стара Загора един подир друг гинат знаменосците и бранителите на знамето светиня. В най-критичния момент подполковник Калитин изтръгва знамето от неприятеля, но и също е сразен. Умирайки, храбрият руски офицер успява да извика към своите войници: „Момчета! Знамето е с нас. Напред, след него!“

Уляна Кьосева