„За мен е важно да не правя компромиси с естетическото си чувство“

Ива Груева! Ива! Гледах я често, как отива или се връща от училище. Защото живеем много наблизо. Завърши Езиковата, а не се юрна по чужбините, или да става юрист или икономист. Тихо и смело тръгна след, по-скоро – редом до и с Мечтата си заедно. Ива е пример за младите, че няма на този свят престижни и непрестижни професии. Че от Изкуство може да се живее днес и у нас. Че най-добре е да притихнеш външните шумове и да чуеш сърцето.

Че слушаш ли го, то ще те отведе на невероятни места! Както отведе Ива… в най-престижния, издаден у нас тази година Каталог „Детски книги от България. Писатели и илюстратори („Children Books from Bulgaria: Writers and Artists”), представен през месец април на Международния панаир на детската книга в Болоня, Италия. От 40 години у нас не е излизал такъв каталог, казват познавачи и ценители. В него сред имената на писатели като Валери Петров, Йордан Радичков, Божана Апостолова и илюстратори като Чавдар Гюзелев, Тоня Петрова, Сотир Гелев е и  нашето момиче Ива Груева!

С Ива „разговаряме” с мейли. В отговорите на въпросите Ива проявява абсолютна отговорност. Сериозна е към заниманието и забавна като я четеш! Интервюто не е дълго, а отдолу Ива сама се представя, без да съм пипнала нито буква и ред. Че как ще го направя! Ива е дете /и внук/ на хора литератори – поет, учител по литература, библиотекар, журналист – всички много четящи, мислещи, различни. И тя като кого? – Ами като тях, разбира се. Но е подобрено „издание” в стилистиката на настъпилия 21 век. Надгражда ги!

Ива, от сърце ти благодаря за това хубаво интервю! /под материала я представяме с една портретна снимка, главно с творчеството и една обща от представянето на Каталога, където Ива е на първия ред, клекнала, по средата и се отличава по плитките като героиня от илюстрациите си/

Как би описала на чужденец родния си град?

Описвам го като много зелен  и спокоен. Винаги споменавам  поетите, правите улици и Аязмото.

Коя история от детството ти е дала криле за полет?

Цялото ми детство беше доста безгрижно и мисля, че липсата на сериозни проблеми ме е направила оптимист и малко наивна.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Занимавам се с рисуване, което няма нищо общо със знанията, които съм получила в гимназията. Английският език ми е дал възможност да общувам с хора от други страни, което ми беше много полезно през двата семестъра, които прекарах в университети в чужбина.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

С много обич се постига разбирателство.

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Компютър, учебник, книга, вестник и детска книжка.

Кое от преживяванията, вкусовете, усещанията, приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Летните ваканции при баба и дядо, плодовете, откъснати от градината, игрите, спорта.

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

За да разбереш какъв искаш да бъдеш и какъв не искаш и за да пораснеш. Всяко израстване е трудно.

Вярно ли е, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

За някои е вярно, за други не е, зависи от характера.

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?

Опитност. И по тази причина на някои им липсва самоувереност.

А кои са силните страни на сегашните млади?

Каквито и на предишните –  че са енергични и готови за приключения.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?

Трудно го настройвам, защото обикновено се колебая между най-разумната постъпка и по-емоционалното решение.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в творчеството?

За мен е важно да не правя компромиси с естетическото си чувство и ако в работата ми се наложи, го приемам тежко. Опитвам се да давам най-доброто от себе си.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Които умеят да се шегуват с другите и със себе си, дори в трудни моменти.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

Доволна съм, ако работа ми е разнообразна, ако ми поставя предизвикателства и ме учи.  Най-идеално е, ако това, което правя, дава нещо на другите и променя света към добро.

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?

В днешно време между изкуството на изтока и на запада няма ясни граници, двете си влияят едно на друго и в резултат на това се раждат нови идеи.

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?

Не мисля толкова далече в бъдещето. Мечтая си да съм здрава, в добра форма и запазена за годините си.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Сещам се за една интересна двойка думи – скоро пътувах близо до София и на отиване видях табела на ресторант „Лебед“,  на връщане в огледалото на колата се четеше „дебеЛ“.

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

Ще си прочета някой комикс или книга игра, защото не съм чела достатъчно такива като дете.

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Който не яде, не трябва да работи.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?

Кратко пътешествие и после вкъщи.

„Казвам се Ива Груева. Учила съм в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора, а след това в Нов български университет – специалност Анимационно кино и Графика и илюстрация.

Част съм от екипа на българското комикс списание „Ко-миксер“ (co-mixer.blogspot.bg), което представя кратки комикс истории в разнообразен стил от различни автори, обединени под една тема. До сега „Ко-миксер” има седем броя, отпечатани през последните пет години. Списанието дава възможност на автори, които искат да рисуват комикси, да покажат творбите си, като предоставя свобода на художествените изразни средства и в интерпретацията на темата.

За всеки брой екипът на „Ко-миксер“ обявява отворена покана за участие, през есента предстои набирането на творби за брой 8 на списанието.

Занимавам се с илюстрация. В момента илюстрирам българската поредица книжки за деца „Градът на скейтбордовете“ на издателство Еко Кидс с автор Мария Мартин.

Книжки от поредицата спечелиха две поредни години Награда за най-добра детска книга, избрана от бъдещите читатели (деца до 6 год.) в Националния конкурс „Бисерче вълшебно“, 2015 и „Бисерче вълшебно“, 2016 и второ място в категория „Откриватели“ (деца от 6-8 години), „Бисерче вълшебно“, 2016.

Поредицата е  включена в първия по рода си каталог „Детски книги от България: Съвременни писатели и илюстратори“, издаден от Национален център за книгата, представящ най-добрите постижения на съвременната литература за деца.

Мои работи могат да се видят тук: behance.net/drawinmytree”