Защо е нужно спешно да имаме Министерство на щастието?

Добро утро, уважаеми приятели и почитатели на Синоптичната служба!

Днес е 26 август, петък. Привършва последният месец на лятото и е време за равносметки и очаквания, както се казва. На мен това лято определено ми хареса. Не ми се стори дълго, не беше протяжно, беше малко по-горещо отколкото ми се иска и мога да понасям, обаче – лято си е все пак. В града ставаха неща, от които имаш усещането, че въздухът се движи. Да, целият юли имаше музика и събития под звездите. През август, изненадващо и за себе си, за първи път в последните години, Операта се завърна от отпуск, за да прави представления извън града. Но хората и репетираха в сградата и тя беше жива и звучаща. Сега ще отдъхнат малко, а всички ще се завърнат от морета и планини и ще застягат къщите и децата си за есента, училището, университетите…

Като казвам, че в Стара Загора станаха събития и през август, не превъзнасям ситуацията де, винаги може и повече. Но! Все пак концерт класическа музика /макар и в Нова Загора, но с безплатен автобус за тукашните/ с известни солисти, изложба в галерията, изложби в библиотеката… Никак не е за пренебрегване, че два пъти млади хора се изявиха – в Изложбена зала Байер и откривайки нова, малка, галерия-магазин… Както се казва духът не излезе от бутилката, но се изви едно облаче от него в небето и…стана различно тук. В този град е нужно да има действащо, да го кажем образно – Министерство на младежта. Час по-скоро и час по-спешно и специална програма и внимание за събития и хора съзнателни и млади. От такъв именно представител на вида чух скоро, че Стара Загора е наричан град на хората под 18 и над 42 години. Много точно е! Хората по средата се губят нейде в пространството и времето, търсят невидими, местата си, където да се събират и опознават. Нямам предвид заведенията. Не! А и те са принципно за всички възрасти. Млад, интелигентен, различен – ако пише така на визитката ти, на кого, къде да я връчиш? Опера, театър, библиотеки – това са си класически, както се казва конвенционални места. Младежкият център все още не е открил смело лицето си – дали е място за младите хора или спазва критериите на някакъв проект, по който е изграден. /по-скоро второто, надявам се само засега/. В Пловдив са късметлии – имат си цяло място за пребиваване и изразяване на младите хора – Капана. В Бургас – новите центрове в Морската градина Казиното и Флора. Достатъчно отдалечени от жилищни зони, за да не пречат, денонощно приветливи места, готови да поемаш шум, светлини, ярки бои, дръзки идеи… Да, идеите са най-важното, което тези места акумулират. Идеите от мозъци и рошави глави, пътували и учили по света, необременени с опит, с разочарования, с увехнали надежди, с попарени идеали. Главите на младите хора! Харесвам ги, те са странни, но имат ли подходящи условия /както за всяко нежно цвете/ могат да разцъфтят и покажат много красота и смисъл.

Да, страните, които имат тежки проблеми със застаряване и с национален синдром на безнадеждност              /каквато е била Дания/ дори има Институт за изследване на щастието и той заедно с правителството набелязват и предприемат мерки за повишаване коефициента на щастие у хората си. Четох го в последното сп. Мениджър. И взетите мерки се отплащат след години с щастливи граждани и едно от първите места по щастливи хора според световните класации. У нас има наченки на самодейност по тази линия – няколко млади хора правят много интерес сайт Успелите.бг само за положителни новини и дръзко пишат писмо до всички национални телевизии да спрат да ни заливат с негативни информации, престъпления, злоупотреби, катастрофи, нещастни случаи, смърт и т.н. Абсолютно похвална идея, с която напълно съм съгласна и прибавих знака на сайта им във ФБ върху снимката на профила си. Приближаваме се един сантиметър        по-близко към бъдещ Институт за изследване на щастието, но не към БАН, а към орган на изпълнителната власт. И да работи заедно с нея, не само да прави изследвания и да дава акъли. Всъщност у нас е нужно Министерство на щастието със собствен бюджет и мерки. Както в държавата Бутан, която единствена в света има такова Министерство на щастието. Основна цел на правителството там е стремежът към щастие на всеки гражданин, залегнало в член 9 от Конституцията. През 2008 г. е създадена държавна Комисия за всеобщо щастие на хората (Gross National Happiness Commission), начело с министър-председателя. Въпросът “Щастлив ли сте?” се задава по време на преброяванията. В хода на последното преброяване на населението през 2005 г. 45,2% от населението отговоря на този въпрос с „много щастлив“, 51,6% с „щастлив“ и само 3,3% с „не много щастлив“. Интересно е, че общоприетото понятие „брутен вътрешен продукт“ в Бутан е заменено с по-уместен показател – „брутно национално щастие“. Министерството на щастието  е крайъгълен камък на националната политика, пише в статиите за Бутан в Интернет. /Като изписах Министерство на щастието на английски в Гугъл, излязоха още две такива – в Дубай и във Венецуела, хм…!!!/

Надявам се през есента всички интересни идеи да узреят, да дадат плод. Той да бъде сочен и сладък, да е питателен, да се услади на повече хора. Да започнем септември с нови мисли и дръзновение, да се радваме и да осмислим есента с красиви дела!

Желая хубав и спокоен ден, успех на колегите си от Операта във Велико Търново днес и утре! В почивните дни, съвсем близко е, непременно посетете фолклорния събор Богородична стъпка на Старозагорските минерални бани. Абсолютно съм убедена, ще ви хареса!

Поздрави от Синоптичната служба от 8-я етаж!

Уляна Кьосева