Първият летописец на българската авиация, учител в Старозагорска гимназия
През 2015 г. отбелязахме 100-годишнината от появата на първия български моторен самолет. Негов създател е Асен Йорданов – авиоинженер, авиоконструктор, летец-инструктор. Но в небесната история на България има още един човек със сходно име, който освен че има не малък принос в родната авиация, е свързан и със Стара Загора. В специалната колекция на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ съхраняваме книга „Въздухоплавание. Аеродинамично летене. Аероплани (Теория, техника и история)“, издадена през 1911 г. в Стара Загора. Автор на четивото е Асен Юрданов (или Йорданов) Попов и, както е отбелязано на заглавната страница, е учител по математика в Старозагорската мъжка гимназия. По това време в училището учат над 500 ученици и е едно от добрите в държавата. В годишника на гимназията за учебната 1911 г. четем: Асен Йорданов временно новоназначен учител със заповед № 2571 от 19.VIII.1910 г. Идва от Разградската гимназия. От същия документ разбираме, че Асен Йорданов отсъства през октомври и ноември поради явяване на държавни изпити и от 1 февруари 1911 г. е преназначен за редовен гимназиален учител, класен наставник на VI б клас и завеждащ кабинета по математика.
Това е първата книга на 25-годишния учител. Асен Юрданов Попов е роден на 23 януари 1886 г. в с. Хотница, Великотърновско. Учи в Софийския университет и в Загреб. По-късно изучава авиационно дело и история на авиацията в Женева. Пpeз лятoтo нa 1908 г. в poднoтo cи ceлo пocтpoявa гoлям aпapaт – птицa плaнep. Участва в двете Балкански и в Първата световна войни. Дълги години е инспектор и учител във Велико Търново, Русе, София и на други места, до пенсионирането си през 1944 г. Автор е и на няколко учебника, сборници и ръководства по математика. Умира на 11 май 1971 г. Най-пълно изследване за живота и творчеството на Асен Юрданов публикува през 2014 г. историкът от Велико Търново Невяна Бъчварова, от което разбираме, че Асен Юрданов е автор и на стихове.
Книгата „Въздухоплавание“ е 136 страници. Материалът е структуриран в два основни раздела: раздел А. Въведение, с четири подтеми и раздел Б. Авиатика, разпределен в пет глави с красноречиви подзаглавия: глава I. Предварителни познания; глава II. Теория на аероплана; глава III. Техника на аероплана; глава IV. Описание на важни аероплани и глава V. Исторически развой на авиацията. Текстът е придружен с чертежи, по повод на които в предговора авторът благодари за помощта от Васил Костакев, учител по рисуване в гимназията. Също в предговора отбелязва използваната литература на френски и руски език и времето и мястото на написване – „гр. Стара Загора, октомврий 1911 год.“. Книгата е високо ценена от специалистите като начало на авиационната литература у нас. Дълго време е учебно пособие за първите български военни летци и любители-авиатори. Представеното издание от 1911 г. е основа за фундаменталното изследване на Асен Юрданов Попов „История на авиацията“ (1923 г.). В периода между 1923 и 1943 години написва още три книги и множество статии на тема авиация.
Снежана Маринова