Созопол, моя любов и болка

Добро утро, скъпи приятели! Ето я и втората емисия новини от морето в рубриката Синоптични, която изпревари истински втората /по хронологичност/ новина от разходката в Бургас, но! Тази разходка ще отлежи още малко, за да се прелее в по-общи и обобщаващи наблюдения и изводи, които оформям в главата си, та да звучат въообще не-критично, съотнесени към старозагорските реалии /както звучали обикновено моите писания, ми казват от приятелския кръг/.

Аз като човек преди всичко позитивист, станах много рано във вчерашния ден и поздравих всички братя и сестри с фотоапарат в ръка по професия и по хоби.  Ако не стана рано, всички интернет-ползватели наоколо в този регион се накачват по клоните на световната мрежа – и Интернет от 7,30 ч. нататък – нанай. Та! Реших да си припомня старата тръпка, когато задължително един ден с фотоапарат в ръка бродех из Созопол всяко лято и на всяка почивка. Разбира се, за да му се обясня в любов пак и пак. Обичах го вихрено, сега го обичам мъдро.

Станах рано, но мързел голям, как ще вървя 3 км до новия Созопол…и оттам после до стария? Добре, ще вървя, но връщането ще е с влакчето, реши мъдрата ми глава. И тялото тръгна. Излизайки на пътя още и какво виждат очите ми – на първото крайпътно заведение табела с разписанието на влакчето и …се оказва, че то пристига след 10 мин. И ще ме отнесе до Созопол! Ура! Вселената помага на мързеливите! /помогнала им е даже да изобретят дистанционното в полза и на целия останал свят/. Влакчето пристига и взема нас, първите две пътнични. Понасяме се в нестройно друсане по /уж/ асфалтирания път на кв.Буджака. Вдясно-панорамно се вижда целият плаж на Каваци. Вляво като на филмова лента– и потресаващи погледа сгради „крайморски превъзходен кич” и „Гауди по БГ” /тази е „любимата ми”, ще видите на снимката защо/. Качва се на първата спирка дама със силен парфюм. Леле, вятърът го носи назад към останалите две пътнички. Така лииииииииии? Амбицирано вадя джобното си парфюмче с убийствен вечерен аромат /последно от тази година на Тиери Мюглер/ и „надвиквам” дамата парфюмно. Така и се пада.

После се качват серия от руснаци – възрастен мъж с млада жена, баба с внуче…Момченце като от картина, огромни очи, само очи, ви казвам. Какви се раждат напоследък тези деца, се питам? Погледнеш го и то…само очи. Да ти е неудобно да се погледнеш в тях. Кой знае какъв възрастен си в тях.

Друсането продължава, но добре че съм зле с анатомията и не знам – кръст ли ме боли или са бъбреци. Решавам, че е първото и ще мине. Протягам се леко, по котешки – и се застопорявам без болка в една удобна пътническа поза…Влакчето ни хвърля на пъпа на трафика в Новия Созопол. Разходко, почни!!!

Рано е и дори и в 10 часа не са отворени сума ти магазини. Дори сергията за мъниста и всякакви джунджурийки на входа на Стария Созопол до църквата. Тепърва търговци изнасят стоката си. Редят я и ще отварят. От три възможни пътя след Чешмата пред Пощата хващам най-десния. Има вече и нова галерийка с музикални кутийки /виж снимката/, има и някакво симпатико – магазинче, в което вътре спореха на висок глас и реших,че ако снимам и ме видят, може и да ме набият, както са загрели. Подминавам…Брех, опашка за нещо си! Храна е, ама за каква храна чакат хората сутрин и то чак опашка направили? Ами за „Веселата палачинка” чакат, а на менюто и – изписани палачинки с поне 20 вида пълнежи. Щрак! Следващото заведение и то палачинки продава, че даже и на руски ги написало, ма- нъц. Няма хора, няма опашка. Не са весели палачинките, какво да купуват хората?! Виж позитивизмът докъде ни докара, до загиване на бизнеси! Но иначе се казва маркетинг работата, така и казват по модерному сега.

Прелитам през „Фото от миналите времена”, галерия Гараж /не дават да се снима вътре, ама тайно успях!/. Успокоих се – галерията„Котка и котка” си е на мястото, както ще се убедите сами. Обичам нещата да са по местата си, доколкото е възможно в този бързодвижещ се, местещ се непрекъснато век. Когато са на местата си, има спокойствие. Бизнесът е доволен и уседнал. Така е и с малката галерия с френски надписи за любимо място. На мястото си е. Все такава е. Има безброй книги на „”Жанет -45”, от които запомням заглавието на една „Милост за думите”. Харесва ми. Говори ми нещо. По-късно проверявам в Гугъла. Че тя била стихосбирка-явление за тази или миналата година по-скоро. Чета 2 куплета на отделни стихчета от нея и ми харесват. Доста.

Брех, проверката на Шестото чувство премина и то са си налице при мен! Работи! Колко хубаво. На мястото си е. Става ми спокойно. Дори когато разглеждам и снимам и свинщини в Стария Созопол  и паяжините на един осиротял прозорец. Дори и тогава. Спокойно е. За всичко има място в тази страна. Не само за прецизните, подредените, дисциплинираните, чистниците, акуратните…Като в Германия например. Където имат сигурно Държавен стандарт за височина на подрязване на крайпътната трева. Сигурно.

А тук мундарлъкът е начин на живот. Надничаш през бурените, за да видиш къде всъщност ще отседнеш. Виждаш – кипро хотелче с подрязана тревичка и басейнче. А зад оградата му – треви, тръне, бурени, до кръста! На кой му пука за общото?! Както и в този двор-сметище в най-дясната, най-близо до морето уличка на Стария Созопол. По която пъплеха туристи и екскурзоводи . Но на кой ли му пука?! Като има време и пари, ще си оправи сметището. Дотогава-частният имот е неприкосновен, казват общинарите. Ай, да ти п…кам и на частното и на общото, казвам аз в разрез с доброто ми общо възпитание.

Леле, халюцинирам ли или вълни от красиви тоалети от лен се ветреят пред очите ми и ме примамват с някакви ниски цени?! Не, това първата Втора употреба, която виждам в Стария Созопол. Море, каква Секънд луксозна Хенд, ви казвам! Много симпатична. Но мерси, за този сезон всичко ми е предостатъчно.  Интересна гледка все пак. А продавачката се обиди, като я попитах каква употреба е магазина? Като че ли има нещо обидно в това да се печели от честен труд?! Ай ся, моля ви се! Нищо човешко не ни е чуждо – било втора или първа употреба.

Единствено Животът е първа категорична употреба, в която и втората върви – айде сега, живи сме, нищо няма да ни стане! На живота са нужни живи хора, за да продължава  в неговата си посока.

Както и аз – в моята си, обратно. С влакчето, разбира се. Вселената казва, че енергията ми не може и не бива да се хаби напразно в пешеходство. След като ще е полезна в толкова много други начинания. А на спирката – Голямо Такси ни кани да ни вози на цената на влакчето. Ето ти и връщане с такси! Те това си е Вселената, голяма работа е тя, ви казвам.

Поздрави от мен, която с 5 лева отиде и се върна, че и две морски джунджурийки за окачване на гривна или други там женски украси си купи. Радвам се, че ви поразходих из Созопол и ви повозих душата в подскачащото из недокърпените ни морски маршрути Червено влакче.

Спорен и усмихнат ден! И поздрави от Синоптичната служба, която утре поема към сушата обратно!