„Какво ме води ли? Сърцето!“

Когато правихме интервюто, бързо изчислих наум от колко време се познаваме. От 12 години. Тя завърши училище, завърши университет, започна работа, роди детенце, започна магистратура…Дадох си сметка, че времето за младия човек носи Револолюции, а след определена възраст /при мен например/ – Прозрения. За младия човек тече с видими огромни резултати. После става невидимо, сякаш. Всъщност сякаш познавам Ваня цял живот. От дете и досега е една огромна усмивка и огромно сърце. Такова сърце, обаче, като на Данко. То свети и води другите. Беше най-сърцатият и най-деен Млад Кмет на Стара Загора, който познавам. Каквото беше обещала на избирателите си, учениците на града – го направи. Това бяха първите велопаркинги пред няколко училища и обществени сгради. Нито за миг не си позволи да имитира възрастните в тази наистина „игра на възрастни”, каквато е политиката. Сега много от нейните активни обществено връстници са в политиката. Тя не е. Чух обясненията и защо и съм съгласна с тях. Това е личен избор.

Ваня Кръстева завърши и е говорител на РДВР-Стара Загора. Справя се чудесно с нелеката служба и нелеките отношения с медиите. В момента е в отпуск по майчинство, гледа малката Ивайла. Много и отива да е майка. Ваня е млад човек, изградил себе си с много учене, много труд, изключителна отговорност към всичко и всички. Има очи на човек с много силен вътрешен живот. И сърце на дете. За мен е чест да ви я представя. И да, както и всички други, представени в рубриката досега, ми е слабост. Която ми дава сила, че има надежда.

Как би описал на чужденец и на българин родния си град?

Сега очаквам на гости моя близка приятелка с приятеля си чужденец, ирландец и ми предстои точно такова представяне.Мисля да му разкажа за хилядолетната история на града ни, да му покажа чудесните условия,които Стара Загора предлага за развитие на младите хора, за забавления. Ще разгледаме модерния ни Исторически музей, ще се разходим из парк Аязмото, ще видим паметниците, свързани с Руско-турската освободителна война…Въобще съставила съм програма от посещения, разходки и забавления. А относно как бих описала на българин родния си град? Стара Загора е изключително спокойно място за отглеждане на малко дете. Казвам го вече с опита на жена, която има свое дете и оценява възможностите за достъпност с детска количка до различни сгради и обекти. Освен достъпност на средата, още сенчестите места тук са много. Например в Пловдив няма такава пешеходна зона като в Стара Загора, в която и по горещините между 12 и 16 часа да се придвижваш спокойно . Миналата седмица бяхме в Пловдив. В този интервал от време в центъра няма нито една детска количка, нито едно малко дете с майка си.  В Стара Загора децата могат да се развиват успешно в който искат спорт и в което искат изкуство. Имат чудесната възможност да посещават опера, театри, библиотеки. Много ни хареса – на мен и на малката ми дъщеря Ивайла ДО РЕ МИ в пелени – операта за бебоци на Старозагорската опера. Чудесна инициатива, всички присъстващи – малки и големи – бяхме очаровани. Допада ми, че се дава възможност на децата от много малки да се докоснат до това изкуство и културата, която носи. Смятам, че то е доста позабравено от нашето поколение, които вече ставаме родители. Редно е да се обръща много повече внимание на духовността на децата – те да се запознават от малки с изкуство, с литература, да развиват различен начин на възприемане на света.

 

Коя история от детството ти е дала криле ?

Май нямам такава специална история от детството. Аз от малка, за съжаление, съм била изключително примерна. Не съм имала някакви истории, които да ме връхлетят така силно, че да оставят изключителни спомени в мен. /А имала ли си учител, на чието мнение особено си държала – вмъква се У.К./ Да, имах преподавател по български език и литература, който много харесвах.  Той направи нещо, което на майка ми не се хареса. Каза и за мен „Не е за шестица, за петица е, но понеже ми е слабост, ще и оставя шест”. Майка каза после „Дотук бяхме!” и ме премести в друго училище. Не хареса това отношение. Искаше да ме оценят заради знанията, които имам. /Е,да, ама и учителите са хора със сантименти. И моята майка ми даваше да проверявам съчиненията на учениците и по БЕЛ, но накрая на пиша оценката с молив. Тя казваше „При мен оценката е комплексна.” И почти винаги им я завишаваше. – казва У.К/

 

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Имах възможността да уча в училище, което не беше в големия елит на града тогава, става дума за СОУ”Васил Левски”, но пък имах честта да ми преподават уникални учители – като професионални качества и като личности. Хора, от които мога да науча много и да си взема много като личен пример. За мен това беше изключително полезно и ми даде изключително много в живота.

Между другото, точно в училище научих, че невинаги това, което показваш е показателно за това, какво можеш и какво не можеш. Имах такъв случай с мой учител, който не вярваше в мен, смяташе, че няма да представя достойно училището на избора за Млад Кмет на Стара Загора. Обаче комисията, която ме предпочете тогава беше единодушно на обратното мнение „Тя има качествата, има потенциала, който е нужен, за да осъществи това, което е набелязала. Ние заставаме зад нея”. /Коя година беше това, припомни ми, че е важно – пита още У.К/ Беше през 2004 г. – отговаря Ваня. А ти сама ли се подготви за явяването тогава? – доуточнява У.К. – Не, не сама – отговаря Ваня и продължава../. Аз не желаех да се явявам, бях свита, притеснителна, не много общителна, не умеех да правя контакти с хората. Тогава ми помогна страшно много едно момче, сега е общински съветник – казва се Радостин Танев и беше в училище една година или две по-голям от мен. Той ми вдъхна много сили, той ме подготви, даваше ми съвети за поведението ми , начина ми на говорене, помогна ми да разработя платформата си – това, което искам да работя като Млад Кмет. Даде ми сила и увереност, накара ме да повярвам в себе си, че мога да успея. Влияние върху мен имат и няколко мои преподаватели – по география, по история и по математика г-н Чернев, който винаги е казвал, че трябва да учим за живота, а не за оценки. Държеше на това , че трябва да знаем, за да се оправяме в живота. И че ако днес не знаеш дадено уравнение , не е толкова важно – а истински важното е да си подготвен за живота. Неговият подход към работата и към нас много ми харесваше. Той знаеше, че не всички имат дарба за математиката и не очакваше от тези от нас чудеса и постижения. В същото време по никакъв начин не ни караше да се чувстваме незнаещи, неможещи, да ни унижава, да ни кара да губим интерес към предмета му.

 

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Нещо подобно на поговорката „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”, само че излежда така „Помогни си първо сам, ще ти помогна и аз”. Никога не съм била карана да върша нещо против волята си. Оставена съм от малка да вземам решенията сама за себе си  – къде ще уча, какви дрехи искам да ми бъдат купени. От родителите съм получава съвети. Но крайното решение винаги е било мое. За което между другото съм благодарна, но е имало много моменти, в които ми се е искало някой с по-твърда ръка да ми се наложи, да ми каже – „Това направи, не прави другото”. Може би правилното е сама да избираш – така мислиш бързо, събираш се, овладяваш се. И всички последствия са си в твоята сметка-добри или лоши.

 

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Ами не знам за символ. Може би бих сложила образите на нас четиримата – мама, татко, аз и брат ми – „великолепната четворка”.

 

Кое от преживяванията,вкусовете, усещанията,приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Имала съм уникално детство.  На село, а там  – казани с лютеница, ходене по каналите с вода и цапане в тях, каране на колело по цял ден. Хвърляхме торбички, пълни с вода и яйца по хората по улиците, какви ли не щуротии. Не трябва да се пропуска тази именно емоция – децата да са навън, да вдигат шум, да вдигат цялата махала на главата си. Майка ми ме викаше по име повече половин час и аз не я чувах, улисана. А тя ме търси ли, търси, че чак хората са я чули и ми казват. И сега това много ми липсва. Някой да ми позвъни на звънеца и да ми каже „Айде,ела да играем навън”. Липсва ми и тази задружност, която имаше в ходенето на лагери , тогава се учехме на екипност, да умееш да се нагласяш в среда, в която са много и непознати хората.

 

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Днес мислих много по този въпрос. Просто е. Защото децата не искат да стават възрастни и се бунтуват. Това да станеш възрастен, е много скучно за тях.

 

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

А, не, не мисля така. Смятам, че пубертетът често се среща при по-възрастните хора над 40, 50 години. /Ами да, Ваня, като си отгледаме децата и изпадаме пак в нещо пак като пубертет – намесва се У.К/. Не мисля че трудно излизат, по-скоро живеем в свят, който те блазнят много материални неща и те карат да копнееш за тях като юноша. А това ловене на покемони, тази игра? Ми много се извинявам, обаче ми е пубертетско. А с нея се занимават и възрастни хора.

 

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?

Не умеем да ценим това и тези, които имаме. Бързо ни омръзват нещата около нас. Много лесно прекратяваме връзки и контакти с хора, които би трябвало да бъдат ценни и важни за нас. И определено не умеем да показваме уважение към най-близките си хора – майка, баща, братя, сестри. А това са хората, на които най-много дължим в живота.

 

А кои са силните страни на сегашните млади?

Това че са уверени, на моменти дори самоуверени. Много лесно осъществяваме контакти. Много бързо адаптивни сме, изключително комуникативни, любопитни, дори на моменти прекалено любопитни. Това са много ценни качества. Хората от предните поколения не са ги имали. За нас са даденост, напълно нормално поведение.

 

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?

Какво ме води ли? Ох, за моя голяма жалост /Заедно  го изричаме  двете, понеже Ваня се замисля / – Сърцето! А не разума.  За моя голяма жалост. И си патя много от това. Ако слушам разума, няма да е така. Казвам си да го слушам. Обаче не става. Всеки път като греша, всеки път ме боли. Обаче продължавам с рогата, и със сърцето напред – като един истински Овен.

 

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в работата си?

Ами пак е по сърцето. Макар че би трябвало да е основно разума. Аз съм такъв човек – много бързо се втурвам. Човек, който много лесно може да бъде запален да се включи в една идея. Ентусиаст съм.  Знам се и се старая в работата да съм преди всичко разумна, спокойна, решенията ми да бъдат взети обмислено, не импулсивно. Да бъда внимателна какво говоря, как говоря.

 

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Приятелският ми кръг са хора от детството ми, от училище, от Младежкия Общински съвет – и до днес. Понякога както съм екзалтирана и изведнъж-много бързо ми падат батериите. Така че хората от моя кръг, много от тях са моя противоположност и аз затова толкова ги харесвам, като Тишо например – чудат, умен, знаещ, с уникално чувство за хумор, винаги в равновесие. Позитивни, усмихнати, зареждащи, като Пламена. Избягвам хора, които се домогват до мен само защото могат да се възползват

 

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

Тази, която приключва с края на работния ден и не ти се налага да я носиш вкъщи. Така няма да има синдром на прегряване, изтощение и разни

 

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?

Виж , аз се замислям какви ли хора са артистите, обикновени хора ли са ? /Според мен са хора с необикновено въображение и с качества, които повечето хора нямат, но и развити с много труд. – пояснява тук подробно У.К, която си има работа с такива хора и продължава-  Четох Стивън Кинг и книгата му как пише…За мен той е обикновен човек с увлечение към странни филми от дете, които подклаждат въображението му  и силно пазарно ориентиран от малък. Изключителен търговец за мен. Творците според мен са еднакви навсякъде, просто в различните държави пазарът е огромен – завършва подробното обяснение У.К/ . Да, ето я основната разлика – в тези другите държави творците имат свобода да са творци.  Дадена им е свобода. Америка дава възможността на Стивън Кинг. И моят приятел Тишо е творец , иска да напише достъпно четиво за правата на граждадина у нас, нали е юрист. Но съзнава, че трудно ще намери някой да издаде книгата му и че пазарът е малък у нас.

 

Каква би искала да се видиш след 20 години? Къде? С кого?

С визията на 48 годишна, но с духа, настроението, сърцето на 20 годишна. За мен е важно да запазя духа си на млад човек.

 

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Не знам защо, харесва „демек”, въпреки че е турцизъм. Харесвам още думичките Мама, благодаря, обичам те, До-виждане

 

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

„Дядовата ръкавичка” много я харесвам, много мой тип е тази приказка. Тя е за  имането и нямането, за радостта от споделянето и на малкото, за приятелството.

 

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Доста са. Някои съм си ги и записала за теб – Блага дума железни врати отваря. Дай на един човек власт и му гледай сеира. Вълкът козината си мени, но нравът не.  Обърне ли се каручката-пътища много. Искаш ли голяма лъжица-вземи си и голяма мотика.  Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство. Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет.

 

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?

Мястото не съм го открила, надявам се да е съвсем скоро и да бъде моето райско място. / А като гушнеш Ивайла, не е ли това Земният рай – пита У.К/ О, това е извънземен Земен рай.  И да, усещането  е  неповторимо и несравнимо. Марти ме пита Колко много я обичаш Ивайла? И аз му отвръщам –  До края на света и обратно я обичам.