Различни хора, различни планети, едно Море

Добро утро, скъпи приятели! Синоптичната служба се премести за кратко на морето и сега отново е с прозорец, пълен с красива гледка. Препълнен дори. Преливащ от изгрева над водата, един от най-красивите изгреви на света.

Какво имам да ви съобщавам ли? Обикновените необикновени неща – животът си върви, животът е хубав, той е единственият ни. Това явно научават все повече хора, четат по темата види се или са го разбрали от опит и практика. Тази година на морето няма шумни бабаити, вресливи майки и лутащи се безцелно възрастни хора. Изглежда и звучи, някак си …по-тихо, по-смирено. В сравнение с миналата година например. Тогава пошлостта едва не ме уби /като усещане/. Неслучайно книжарите казват, че се чете най-много литература за душата, психологическа  и практическа. Така, като си знаеш, че „Жените са от Марс, мъжете от Венера” е по-лесно, някак си. Просто от други планети, но пък имаш шанс да превърнеш детето от този брак в едно Галактическо дете, космополит наднационален, както се казва.

Вчера рускоговорящо семейство пристига с отрочета на плажа. Момченцето с баща си, който е от Марс, разбира се – се хвърлят право във вълните и играят, плуват в захлас с часове. А момиченцето, о, тази чудно-руса кукла от Венера, води смислен и дълбок и дълъг разговор с майка си на плажа. Разговарят си с часове. Нито майката, нито много малкото момиченце, намесват бебешки елементи в говора, който тече като между равни. И друг път съм забелязвала, че руските деца се възпитават като равностойни  и са доста различни от нашите, повечето излигавени масово докъм невръстните 4 години. /такава бясна девойка наблюдавах вчера, с кеф да я ущипеш във водата, поне ще помисли че е медуза. Изтървана работа, ви казвам. Майката, от кросове след нея, станала кожа и кости. Бащата гледа отчаян и се моли за физическото оцеляване /само/ на отрочето/.

По-разумни тази година изглеждат и младите хора на плажа. Те не се примъкват следобед и с бутилки бира /отново/. Разхождат се рано сутрин, целенасочено, тичат, показват мускули. Ми няма да ги крият, я, цяла година са изработвани във фитнеса и с внос на протеини в тялото. Освен това, когато на един плаж се предлагат занимания – от рода на полети с парашут, банани и всякакви приспособления, дърпани с джет, сърф и т.н. – младите са щастливи от разнообразието, весели и доволни.

Барчетата също имат хубава музика тази година. Картината не е идилична, защото са прекалено много и правят плажа прекалено цивилизован, но поне не измъчват сетивата с простотии.

Значи носи се хубава музика, народът изглежда израснал и смислен, децата са някак си по-възпитани една идея, ухае от мазилата за тен на кокос…И въпреки че няма палми, ти е едно калифорнийско и кокосово-хаитянско и лежерно по барбадоски…Още малко, още е лято.  Повтарят си наум находящите се тук, обаче сутрин и вечер са здраво облечени. Особено вечер, когато духа като на палуба на презокеански лайнер. Не че знам със сигурност, как духа там де.

Но вятърът носи усещане за есен…Все по-рано и по-рано през последните години. През юни морето беше юноша, през юли беше ликуващ млад човек  и през август бавно върви към зрелостта. По-усмирено е. Пак си заслужава да бъдете край него. Поздрави от Каваците и до много скорошна среща на сушата! Ще се познаем.

На снимката: русата ангелска руска героиня от този разказ