Успение Богородично – един от най-големите християнски празници

С тържествено богослужение и всенощно бдение от неделя вечерта в Бачковския манастир “Успение на Пресвета Богородица” започнаха честванията за храмовия празник на светата обител. Днес, в деня, в който църквата чества Успение Богородично, манастирът очаква между 15 и 20 хиляди богомолци, които ще участват в богослужението и ще се поклонят пред чудотворната икона на Божията майка.

В днешния свят ден Патриарх Неофит избра Троянския манастир, за да посрещне празника. Той лично ще води богослужението тази вечер в светата обител, която бе любима и за неговия предшественик Максим.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации и имен ден на Мариите. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло. Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването ѝ пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Подготовката към празника Успение Богородично трае от 1 август до 14 август, през което време християните се отдават на Богородичния пост в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди успението си прекарвала времето в пост и молитва.

Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове (‘въздигане на хляба’), които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата – прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Яде се диня и грозде. Дарява се на Църквата домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Характерно за празника е, че никой нищо не работи, прави се курбан, а болните нощуват на ‘свети места’ за здраве и се случват чудеса. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови и безплодни младите булки.

Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. Ако вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година.

Имен ден празнуват всички които носят имената: Мария (означава – силна, постоянна), Мара, Мима, Мими, Марийка, Мариан, Mариaнa, Mариян, Mариянa, Маша, Мика, Мира, Мариела, Мариета, Мирела, Марио, Деспинa, Панайот, Преслава и още други техни производни.