„Четенето настройва вътрешния компас за всякакви неща“

Човек с истинска стойност и с много добавена стойност от опита – изживян в действие и като вътрешен живот. Това се разбира от първите му изречения още. Ако съумееш съвсем леко да се дистанцираш от чисто мъжкия чар. Това много скоро ще разберат и учениците му от Стара Загора където, стискам палци, да започне работа от тази учебна година. И много светло завиждам на тези ученици. Че ще имат такъв учител и то по български език и литература. Любимите ми предмети с любими за цял живот учители!

Учениците му ще имат за учител истински писател. През 2009 г. е сред петимата избрани български автори за Созополските семинари по творческо писане, организирани от фондация „Елизабет Костова“. Номиниран е в раздел „Проза“ на конкурса за дебютиращи автори (LiterNet, 2006). С издаден роман /засега, защото пише нов/ – „Добавено лято” /2012 г., изд.”Сиела”/, номиниран през 2013 година за награда за дебютна прозаична книга „Южна пролет“ и за националната литературна награда „Елиас Канети“. Публикува разкази в литературни издания – списанията „Granta”, „Капитал Light“, „Мъжът“ и „LiterNet“, вестниците „Литературен вестник“, „Литературен глас“ и „Сега“.

Казва се Евгени Черепов, от Стара Загора и съм го сложила отдавна в категорията „Движимо национално богатство” на града.

За мен е чест, че Евгени отговори на въпросите в рубриката. Признавам си, че се самоотказах да се намесвам в разговора, така че той е пред вас като „чисто питие”. Много бих искала този умен и чаровен млад мъж да преподава на децата на Стара Загора и да ги прави различни хора. През миналата учебна година с любопитство следях Фейсбук-постовете му, какви ги върши с учениците си в Казанлък. И бях толкова много радостна, че е възможно в здрачината на българското училище да се случват такива светли хора.

Иска ми се и старозагорското училище, в което ще преподава, да му позволи да създава мислещи хора, познаващи родния си език в цялото му богатство и ценящи българската художествена литература и авторите и. А това става, когато  учителят знае тайната за включването на емоционалния двигател на ученика.  

Евгени Черепов знае тази тайна не само откъм двигателя, а и откъм строежа на сградата…на един млад човек като личност. Има завършено семестриално „строително инженерство”, което прекъсва, за да поеме по пътя на учителството. Да, съвсем вярно.

„Помогни ми да те возвися” – пише на входа на старото училище в Котел. Да бяха преписвали това изречение 100 пъти и изричали на глас 200 пъти, нямаше да са нужни хиляди учебници по педагогически умения. За хиляди учители. Защото Учителят се обръща към ученика си точно с тази  молба – да му позволи да го извиси.

Евгени с неговите 35 години, уверявам ви, знае тези думи и как да го прави това с извисяването. Приятно четене!

 

 Как би представил на чужденец родния си град?

Представи си лято, слънце, времето е спряло над огромни житни поля. Равно, светло и безкрайно. Насред полята – град. Ама хитро облегнал се от една страна на ниска планина – като му напече, да има къде се разхлади.  В града времето също е спряло – но не по лошия начин, а по хубавия – достатъчно си тече, за да се развива градът, но пък достатъчно бавно, за да не забравят хората кои са.

 

Коя история от детството ти е дала криле за полет?

Бях в шести или седми клас, когато ме пратиха на олимпиада по литература. Оказах огромна съпротива, но трябваше да отида. Пък и ме освободиха от класна работа по литература, което си е добра награда в съзнанието на дете. Само че на олимпиадата, вместо по темата за баба Илийца, написах разказ някакъв – вече не помня сюжета. Естествено, получих двойка. Очаквах страшно наказание, но учителката ми просто изрази на глас пред всички разочарованието си от мен. Криле тази история не ми е дала, но оттогава знам, че не навсякъде е добре да се лети, ама пък и не винаги падането боли много.

 

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

В училището ми до осми клас свикнах да общувам с всякакви деца. Малко или много в следващите възрасти човек започва да се капсулира в свои кръгове, живее само в определена среда, отчуждава се от хората извън своята среда и това го кара да изпитва страх от другите. До осми клас в училище успях да се преборя с доста свои страхове от доста типове хора и това ми помага до ден днешен да умея да общувам с всички.

 

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Хубаво е, когато сме си тримата.

 

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

 Сега го наричат смайли. Усмихнато човече. Даже направо смеещо се.

 

Кое от преживяванията, вкусовете, усещанията, приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Играта навън през лятото, до мръкване. И всеки ден с една пресечка по-надалеч от дома. През тези лета момчетата възмъжават повече, отколкото за цялото останало време през годината. За момичетата не знам, предполагам и с тях е така.

 

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Защото се прощаваме с детството. Прощаваме се с чистото щастие. Отприщва се онази буря от емоции, съмнения, страхове, терзания, търсене на смисъл. Излизаме от чистото щастие на неведението, за да се борим цял живот да открием смисъл. Или да си мечтаем пак да сме деца.

 

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

 Вярно е. Понякога си мисля, че в днешно време е свързано и с финансови причини, и с предубеждения за финансовите причини. Ако младите хора имаха възможността да имат свои жилища, може би откопчването от пубертета щеше да става по-лесно. Тук е валидна заигравката с „битието определя съзнанието“ и „съзнанието определя битието“. Да доближаваш 40 и още да живееш в детската си стая в апартамента на родителите си със сигурност прекършва психически у теб доста възможности, които иначе имаш силите да реализираш. Предполагам, за мъжете това е дори пагубно.

 

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?

Спокойствие, търпение, знание, мъдрост. Ама то не им е и ред на тези качества в младата възраст.  Може би вярна преценка за себе си. Отговорност .

 

А кои са силните страни на сегашните млади?

Хедонизмът и непукизмът. J  Чак им завиждам как не им пука от нищо. J Като по-сериозен отговор – вярата, че все пак всичко ще е наред; по-малкото страхове. Необременеността. Енергията на младостта.

 

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?

По интуиция. По вътрешно непримиримо усещане за правилност. Може нещо да изглежда нелогично, неадекватно на фона на реалностите, но вътрешното ми убеждение, че трябва да постъпя така, просто не ми дава друг шанс. Иначе започвам да страдам от безсъние.

 

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в творчеството?

Чета. Много. Четенето настройва вътрешния компас за всякакви неща.

 

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Ако някой има колекция на хора, не бих желал да го познавам. J И тук действам по интуиция – приятен ли ми е един човек, просто го харесвам и толкоз. Няма значение дали е тираджия или университетски преподавател. Естествено, в общуването си с тях получавам различни неща, но пък и имам нужда от тези различни неща.

 

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

Работил съм доста неидеални работи, от които съм живял, давали са ми независимост и съм се чувствал доволен, че се справям добре, въпреки че не са ми на сърце. Може би, когато „просто си изкарваш хляба“, освен омерзението, с което всеки ден отиваш на работа, получаваш все пак и свободата да идеализираш другите си занимания, хоби и т.н. За мен идеалната работа трябва да е свързана с литературата. Но имам едно на ум от Далчев, че заниманията единствено с литература могат да са пагубни за един писател.

 

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?

Ау, това е тема най-малко за докторска дисертация. Не бих се наел да категоризирам, твърде всеобхватни познания трябва да имам.

 

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?

Спокоен, удовлетворен. В Стара Загора, с жена ми, а пък дъщеря ни да идва що-годе често на гости. Писател и учител по литература. J

 

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

О, нямам „любимки“ сред думите. Харесвам подходящо използваните думи.

 

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

 Човек или е дете, или е родител. Това го осъзнах, откакто станах родител.  Добре, че написах „детския“ си роман преди да стана родител. Сега щеше да ми е много по-трудно. Любопитен съм как ли се променят нещата след време, когато децата започнат свой живот извън дома – дали родителят отново се приближава до своето си детско състояние.

А приказките не ги чета, ами си ги измислям в движение, докато ги разказвам на дъщеря ми. Което пък води до усложнения, защото тя се оказа паметлива и понякога иска отново приказки, които вече съм забравил, че съм измислил.

 

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Не ги харесвам, защото се сещам за поученията им винаги в момент, когато съм се озовал в негативна ситуация, за която поговорката е предупреждавала.

 

Какво, къде е „земен рай“ за теб, както се пее в химна на Републиката ни?

Знам ли и аз. Може би мястото, където човек иска да се прибере вечер след работа.

 

Въпроси: Уляна Кьосева

Снимки: Личен архив