Писмо от един оцеляващо-почиващ по Черноморието ни

Добро утро, уважаеми приятели! Синоптични тази сутрин са в жанр епистоларен, сиреч представляват писмо в свободна форма до Кмет на градче от Черноморието. Нарочно в писмото не пиша името на Кмета и кое е градчето, защото от съдържанието му ще разберете – това  може да се развие навсякъде из нашето Черноморие. Което от година на година става все по-окаяно. Става една безнадеждна гледка, която поддържаме в мечтите и главно спомените си и с устрема и вълнението си на патриоти – в горката действителност.

Уважаеми г-н Кмет,

Недопустимо  ли е това, което преживях като лятна ваканция в района на повереното Ви от гласа на народа селище – още не знам. Но направо не е за вярване. Всъщност да –  вярното  е, че Вас Ви избират постоянно живущите в градчето жители. Както е и вярно, че в хазната му влизат сериозни постъпления главно от живущите временно в градчето и в близост  през летния месец. Да не кажа, че живеете, работите и творите от тези временни, през лятото, постъпления. Друг вид поминък от рода на фабрики с комини или цехове без комини наоколо, не видях.

В подстъпите на градчето Ви има цяла, немалка по площ и населеност с бунгала територия. Да я наречем накратко Мястото. Там през лятото също отдъхват хора, доста на брой хора. Хората водят понякога и животните си, главно кучета. По-често обаче водят малките си деца, внуци, роднинчета. Цялата територия, населена с бунгала, представлява едно забравено от Бога и Властта Място. Единственият признак, който имат за Властта тук , са контейнерите за смет, които се намират спорадично. Така чрез извозването и Властта си спестяват поне заразите, които могат да плъзнат от обитателите на Мястото.

Не говоря изобщо за „луксозни” за днешно време неща от рода на подрязване на растителността, засаждане на цветя, дървета и храсти. Целият район тъне в разруха. Пътищата между отделните поселища с бунгала са изцяло разрушени или изцяло липсват – асфалтово или чакълено. Съществуващите са главно черни пътища за коли, тип джипове. Каквито не се забелязват в Мястото, понеже джиповете „си отиват”  повече с хотели с  входове, през които да влезе махараджа на слон. Отколкото с бунгала. Може би и затова Мястото не е в обсега на интереса Ви. Защото е зона за простолюдието, а не за хайлайфа. Простолюдието може да си троши краката и да се препъва по черните пътища. Разбира се. Щом е дошло да се вре да почива в Мястото.

Ако подрязване на растителност, засаждане на нова и изграждане на пътища са дело свръх-възможностите на хазната на управляваното от Вас градче, то не виждам проблем в това с висша милост и с минимално инвестиране да осигурите в началото и в края на всяка една от разбитите, черни улици по един електрически стълб. По моему това са не повече от 10 стълба общо. Та да няма пострадали, които в последствие да ви съдят. Ако бях пострадала, за което внимавах доста, светейки си с фенерче и излизайки на разходка само два пъти, щях да ви съдя. Кълна се във всички земни и небесни сили, включително и в морето, което толкова обичам. И което Ви е дадено като огромен подарък и безплатно от Вселената. За да прикотквате с него разни хайвани от вътрешността да идват да му се радват и да забравят, че са смъртни с обикновени желания и изисквания към този живот. Да им е достатъчна само радостта.

Щях да Ви съдя, г-н Кмет  и нямаше да ме трогнат никакви доводи от рода на проявената Ви грижливост и предприемчивост на стопанин на градчето, спечелвайки Европейски проекти и правейки Центъра му привлекателно място за разходка на тълпите почиващи. Да, имате си в центъра дори чудо като сух /без вода/ и светещ фонтан, имате кей като слънце и прочее чудеса. Което/които не могат да ми компенсират препъваниците в нощната тъма по черните пътища на едно забравено от Властта Място. В 21 век на България.

Абсолютно съм убедена, че нищо няма да се промени с това ми писмо и възвание в градчето, в което доста народец бе дръзнал да се настани на лелеяната почивка на море. Инфраструктурата /каква модерна дума за състоянието на Мястото/ е тук пейзаж, достоен за филм на ужасите. С това последното Ви давам идея да пишете писмо на кинаджиите от столицата и ги поканите да снимат филми наоколо. Те ще идват под наем, ще ядат и пият в кръчмите на повереното Ви градче и ще ви носят приходи и слава.

Които /особено последното/ не могат да се очакват от почиващите в Мястото, предвид ранга им на простолюдие.

С огромно не-уважение:

Уляна Кьосева, оцеляла без наранявания почиваща.

Послепис: Смятам да изпратя писмото си в друг вид, разбира се, до медии и до кмета Станислав Димитров на град Ахтопол, Община Царево. Снимката е автентична, за съжаление телефонът ми не можа да улови вида на бедстващите пътища в Мястото.