Ден на системния администратор – 29 юли
Днес 29 юли е Денят на системните администратори!
Отбелязва от 1999 г. в последния петък на месец юли и се възприема като ден на признателност към системните администратори, които се грижат за „електронни съобщителни мрежи и информационни системи“. Идеята за празника и избора на дата са на американеца Тед Кекатос. Той, разбира се, е системен администратор и веднъж пред погледа му попаднал рекламен банер, с който потребители изразявали своята благодарност към системния си администратор. Тогава му хрумнало, че поне веднъж в годината сисадмините трябва да получат заслужено “благодаря”, може придружено със скромен подарък, или поне повече хора да се сетя за тях.
Инициативата се ползва с голяма популярност сред технологичните среди има специален сайт – sysadminday.com, на който освен любопитни подробности около празника и забавни картинки, ще откриете и практични съвети за подаръци.
Казват, че професията на сисадмина е подобна на тази на лекаря – ако всичко работи добре, никой не си спомня за него, но ако спре да функционира, изведнъж всички се сещат за него и го молят за помощ.
Честит празник и нека да е весело настроение с няколко вицове за винаги уникалните като личности системни администратори – във всяка фирма и изобщо като типаЖ!
Системен администратор влиза в стаята на служители на голяма фирма и ядосано казва:
– Някой се е ровил където не трябва и е донесъл „Троянски кон“. Питам кой?
Служителката, към която той поглежда, казва:
– Не съм аз. Никога не съм ходила в Троян…
Вървял си един системен администратор и гледа – жаба!
Взема я той, а тя му проговаря: „Аз не съм обикновена жаба, аз съм принцеса. Само ме целуни и гледай в каква хубава девойка ще се превърна.“
Погледал я администраторът и я сложил в джоба си. Повървял, повървял, пък я извадил. Пак почнала тя: „Само ме целуни…“, и така няколко пъти.
Разплакала се жабата, ядосала се „Няма ли да ме целунеш най-после?!“
„Виж сега – на мен принцеса не ми трябва, говоряща жаба по-ме кефи.
В офиса на софтуерна фирма:
Всички работят яко от 7:30 до 20:30 – 21:00.
Един ден един от програмистите идва в 10:00, прави си кафе, работи до 15:30 – 16:00 и си тръгва. Следващите дни това се повтаря, колегите му се изнервят, гледат го накриво, шефа побеснява и една сутрин събира целия офис и когато програмиста пристига към 10:00 му тегли едно конско:
– Как може така да не се спазва работното време, проектите не вървят, нищо не е както трябва, следва наказание, последно предупреждение и т.н.
Притеснен програмиста проговаря:
– Ама шефе… Нали съм в отпуск.
По думите на клиента: “Компютъра не ще да се включи – викам оня луд човек админа. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори някакви неясни думи, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо неясно, вкючи компютъра и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, промърмора нещо и излезе.”
По думите на админа: “Отивам при юзъра – а тоя глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Напсувах го яко ама тихо да не ме чуе, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече под бюрото, включих го, пак го напсувах и си излязох.