Външното поколение. Поколението Y – част две

Добро утро, приятели! След може би най-задушната нощ от поредицата задушни летни вечери, продължавам със сутрешното разхлаждане на тема Поколението Y. Няколко от вас заявиха, че очакват част втора с нетърпение. Което ме дисциплинира като автор да развия кратките си бележки в един по-широк и дълбок текст. Да видим, с кои черти на поколението продължаваме разработката:

• Самочувствие. Ей, в това няма ама нищо лошо. В мярката е цялата работа. Самочувствие е да заявиш в биографията си – владея английски език . Но и да го докажеш със съответния Сертификат за положен изпит. Повечето от поколението обаче, „владеят” този прословут английски от телевизията, киното, музикалните канали…Да владееш се удостоверява с документ. Ползвам е думата, която е адекватната в случая. И това е само едно от проявленията на генетично високото самочувствие на поколението. В случая то е нещо като защитна броня срещу уязвимости – самочувствието. Нещо като съвременната им ваксина срещу нахлуването на непоканени вмешателства от всякакъв вид. Преграда. Няма лошо. Нещо като „да ваксинираш” сърцето си срещу случайни набези от чувства. Да, и това означава да имаш високо самочувствие. Защото да имаш ниско самочувствие води до точно това – набези на емоции, чувства и внушения.
• Еко и био /важи за по-интелигентните представители на поколението!/. Манията по такива продукти, по-скоро така назовани, защото при нас никога не може да си сигурен в абсолютно нищо. Хубаво е да се отнасяш към храната си с внимание. В повече е да вееш високо знамето на природосъобразния начин на живот и недопускането на „нечиста” храна. По природосъобразния начин на живот ли си? Това означава и да не си разрешил отвратителното застрояване на Черноморието и на планините ни.  Означава, че си се борил  за всяка педя плодородна земя, която искат да превърнат в поредния хотел. Да живееш природосъобразно не означава да се самоизолираш в свой „пълнозърнест” свят и да създадеш такъв за децата си, а да си непрекъснато активен и отговорен за света наоколо. Да си непримирим към духовното замърсяване, което е още по-страшно от това на природата.
• Тесен приятелски кръг. Поколението не живее, за да общува и да се обогатява от всеки нов човек насреща си, от всяко запознанство. Да се учи от хората, които изпраща насреща им живота. То живее в тесен приятелски кръг, самоизолира се в него. Само мнението на неколцината наоколо е важното, то няма желание да се свръзва и общува с повече хора. Няколко приятели и това е. Повече не са необходими. Повече – е натоварващо. „Приятелите са, за да се забавляваме. С тях е весело, обменяме едни и същи вълни, разтоварваме”. Ако се заслушате в разговорите – няма разговори за книги, кино, видяно, научено. Те са вероятно „натоварващи”. Разговорите са в стил сериала „Приятели” – хора, които общуват вкъщи, без да е ясно по какъв начин изкарват прехраната си и какви са качествата, които им помагат в света, когато излязат навън от дома си. Поколението общува с връстници и не може да нарече или припознае за приятел по-възрастните – твърде далеч са на години, на галактическо разстояние.
• Раждане без болка. Това стана също „свободно избираемо”, като предметите, които се преподават в училище. Означава спестяване на болката, свят без болка, свободен избор /да ти имам избора!/ в пазарни условия. Всичко може да се програмира, да се предвиди, да се поръча, да се съобрази с астролог. Да се поръча, поръчвам – е най-верният глагол в случая. Като дреха по Интернет. Може да се поръча раждане без болка и да се плати, за да се получи. Да ти връчат като се събудиш едно бебе – и без това гледането му е големи грижи, да си спестим началните поне. Не знам кой и как и защо обърна медицината ни в този случай до свободен избор. Това с раждането никъде го няма по света. Няма ли заплаха за здравето, никъде не се нито предлага, нито прилага раждане с операция.
• Марковите дрехи. Самото словосъчетание „маркови дрехи” е родено по нашите балкански ширини. В големия свят са дрехи, на които хората просто по-лесно разпознават марките, ако са тези, чиито лого срещат най-често, главно по спортни стоки. Обаче освен тях, съществуват и хиляди други „марки”, за които и не сме чували. Така че това са просто дрехи и обувки, които се носят. Без парадиране, без да значиш нещо повече, ако си облечен и обут в тях. Значат качество, вярно е. Несравними са, що се касае до спортни обувки – все пак „марките” произвеждат непрекъснато подобрения по качеството. Но „марката” не прави човека. Означава единствено, че можеш да си я позволиш финансово и че внимаваш за качеството /по-важно е първото/.
• Силиконови устни и гърди. Разбира се, че навлязоха с младото поколение. Страхът от остаряването при тях е най-силен. Че тялото ще се свие, сбръчка, увехне. Копнежът по вечна младост, вечните мускули, вечната стегната фитнес-кожа…”Влагаме прекалено много в храната и дрехите, пък остаряваме. Нека още малко да изстискаме от природата…”. Само че с операционните интервенции не се получава ефект на „сочнота”, а на противоестественост – и при устните, и при гърдите. Комично е, дори само да „подпухне” горната устна е комично. Дори само ръбчето и да увеличиш. Как изглеждаш? Едно нацупено дете, което видимо има друга възраст, по-висока. Но все пак девизът на поколението е „Аз така се харесвам”. Значи всичко е наред. Можем да спим спокойно ние, които не разбираме от красотата и естетика, защото времето не е в нас и ние сме извън времето. Да се чудиш в някое друго измерение ли сме?!
• За какво служи Интернет? Навсякъде младите хора са с модерни телефони в ръка, в които са забили поглед, седейки по заведенията например. Какво гледат? Мисля че общо мога да кажа – Интернет е Развлечението. Ако за по-големите нас е Световната Библиотека, източник на знания, абсолютно улеснение за добиването на нови и нови знания и познания, ровене в книги и в източници, които са на един клик разстояние…То за поколението е …Фесбук, скайп, разговори, бъбрене, уточнения кога и къде ще се срещнем, хилене по клипове, които развеселяват, следене на музикални класации, онлайн магазини и пазаруване, сравняване на цени, информация за най-последните модели телефони, коли, техника всякаква и тн., клюкарене, анонимни коментари, проверка на резултати от футболни мачове и тн. Разбира се, интелигентните представители на поколението, се завират в непребродими дебри на Интернет и вършат чудеса с компютрите. Като цяло поколението е много по-образовано в боравенето с тази техника. И доста по-безпомощно при ползването и като библиотека – в търсенето на данни, теми и тези при писане на съчинения, есета, каквито и да е текстове, ползването на речници, електронни енциклопедии и тн.
• Някъде преди раждането без болка може би беше мястото да сложа абсолютно показните ритуали при поколението, сред които кулминацията е разбира се – Сватбата. В повечето случаи силно „филмирана”, както и казвам, пищна, мощна, абсолютно по образец на любимите филми и сериали, главно от братските САЩ. Маса пари и подготовка, дрескодове и маниащини, фотосесии до безкрай, аранжори и всякакви организатори -„ухажори”. За този, какво казват водещите по сватбите – „Най-важен ден в живота”. Айде, моля ви се и най-важния! Това е просто ден за организирана забава, която поглъща много пари – в повечето случаи заради близки и роднини, /приятелите винаги може да събереш и веселиш нявсякъде/. И никакъв ден не може да бъде по-важен от деня, в който се ражда детето ти и вземеш детето си в ръце и видиш очите му. От деня, в който постигнеш успех, завоюваш медал, спасиш човек, посадиш дръвче, построиш къща, помогнеш на страдащ…Няма по-важен ден от този, в който усетиш смисъла да си на този свят. Всичко останало е суета.
• Завършвам втората част с една обща за цялото поколение дума. Аз наричам освен Външното поколение и Поколението Споко. „Къде се кахъриш бе, споко?! Ще свършим работата, някога, споко! Недей сега ми препира, ще го направя, споко!”. Много ми е мила и свидна тази дума. Поколението е споко, то не издава много вълнение, не употребява думи за вълнение. То изглежда споко, държи се като споко, а отвътре какво става – в тялото, което е споко, никой не знае. Вълнението има и то не е никак малко. Избива в разностранни посоки, но като цяло линията „споко” се запазва. Тя означава и да не си чак толкова емоционален, не се вълнувай, недей да преживяваш, защо отдаваш на нещо повече значение, отколкото има…Означава още – карай я по-кротко, притеснявай се по-малко, не бързай толкова със сроковете, понякога нещата стават от самосебе си, самонареждат се, не се меси в хода на събитията, остави всичко на потока на времето…”Споко” е днешното, съвременното, на поколението – „дзен” изкуство. Да останем равни, гладки и спокойни. И с това се спестяват нерви и усилия. Да спестяваш обаче, значи да трупаш нещо някъде. Какво се спестява със „споко”, къде и за кога?! Само поколението си знае.
• В трета част разглеждам висотите, до които достига по-грамотната част от поколението, образованата, интелигентната – с проявленията и в родителството /ах, тази любима тема!/, обществената активност, еко, био, веган живота, пътуванията в чужбина, посещенията на културни събития и тн. Като във всяка „представителна извадка” и в тази група има силни проявления на сентенции във всеки един аспект.

Но групата е доста интересна и иска специално внимание и подготовка за представянето. Така че – до малко по-късно по темата!

Желая хубав, вдъхновен и съдържателен ден! Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!