„Ще е хубаво животът да ме изненада, приятно!“

Ромина Славова е изящна като дихание на дете върху заскрежен прозорец в ранна зимна утрин! Когато съненото дете не отива на училище, а е станало сутрин, за да види има ли достатъчно сняг за снежен човек. Дъхът му е лек и искрен! Защото такива – леки и искрени, са мислите му, душата му. Ромина е балерина, която танцува с лекота и искреност на сцената. Въздушна е, но не само защото е крехка. Тя знае тайната – зрителите идват да гледат балет, за да повярват за два часа, че човек е всъщност съвършен. Или поне е толкова близо до съвършенството, колкото… един дъх, който разледява прозореца. За да гледаш право в големи свят. Магистър по Балетна режисура и Арт Мениджмънт, от 12 години е в трупата на Балета на Старозагорската опера. Поставила е хореографията и пластиката в много спектакли –„Севилският бръснар”за деца, „Отело”, „Дидона и Еней”, „ Фантомите на  мюзикъла”, „Кармен”, „Петя и вълкът”, „Слугинята господарка”. Танцувала е във всички постановки на Операта. Последно я видяхме като Феята-орисница в „Пепеляшка”. През месец май беше премиерата на тази класическа балетна постановка.

С Ромина Славова разговаря Уляна Кьосева, която от време на време се намесва/намества сюжета под инициалите УК.

Как би описала на чужденец и на  българин Стара Загора? С кои думи?

Кратко, ясно и точно – Център на Вселената, проектиран под прав ъгъл от чешкия строителен техник Лубор Байер, с аромат на липи.

Коя история от детството ти е дала криле ?

Нямам такъв спомен,  по-скоро си мисля… Това би трябвало да е някаква недовършена история. С отворен край… (Нямаш ли детска история с балерина и как си мечтаеш да станеш като нея? – мъчи се да провокира УК). Не, в детството ми нямаше такава мечта. Или съм я забравила! Спомням си отделни сцени от спектакли на балет „Арабеск”, от които и сега мога да настръхна… може би тогава нещо съм си пожелала! Наистина смятам, че историите, които окриляват, не са завършени. История, която предизвиква любопитството в теб, която те кара да се замечтаеш за миг и после я забравяш. А по някакъв начин след време се реализира и разбираш, че ти е дала криле.

Какви знания и умения от родното училище ти помагат в живота и сега?

Възможността да се изразявам свободно и без притеснения. (Ура! Че коя е тази гимназия,  колко искам да дават точно тези умения на децата ни? – направо нахално прекъсва УК). Учила съм в Руската гимназия в Стара Загора. Не съм убедена, че от гимназията остават умения, не. Тя все пак не е техникум, не дава практически умения. А знанията? Трябва да използваш знанията, когато не ги използваш, те не ти вършат работа. (А балетът къде е, в гимназията сме вече, още ли не се е появил, че нищо не казваш за него? – продължава да настоява за балетната тема УК)  – О, не, появил се е отдавна вече. Класната ми по немски в 8-и клас ме накара да избирам между балета и езика – бил някакво излишно разнообразие, което не ме концентрира в немския език. Но пък родителите ми държаха да правя това, което искам.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Личната свобода над всичко. (Аз си мислех, когато го измислях този въпрос за моето семейство и че девизът на мускетарите би му подхождал най-много:Един за всички, всички за един – откровеничи УК). Може, но в моето семейство не е така. Личната свобода е над семейството. Аз не го намирам за нещо лошо. Не намирам за нужна и крайната привързаност – да създаваш зависимости у детето спрямо себе си и обратно – у себе си спрямо детето си.

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Върхове! Планински върхове! На човек му трябват върхове, които да изкачва, за да може да се доказва и да върви нагоре.

Кое от преживяванията, вкусовете, усещанията, приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

О, игрите в квартала! Първото колело, такива имахме абсолютно всички  – колело с „контра” (О, йе, колело с контра, даааааа! – възторжено ръкопляска УК, която много бегло е карала колело и то някога) Още… обелените колене, ключът от вкъщи провесен на врата. Сигналът, с който те издирват. Това свиркане, което е точно за теб!  Абсолютно всяко семейство от блоковете наоколо имаше оригинален сигнал, с който прибираше детето или децата си от игрите вън.  Колелетата бяха задължителни  – Балканче  или БМХ, като излезе тази марка. Но колелото с „контра”, пак уточнявам, то е върхът! Друго си е с него – правиш рязък завой, вдигаш пясък, пушилка, геройска работа! Какво още… Може би филийките набързо, за хапване –  циганска баница,  с олио, червен пипер, чубрица, сол!

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Аз не съм имала трудности. Ако родителите ми са имали да си кажат.

Вярно ли е, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до определени години?

Според мен в някакъв момент може и да се откопчат. И най-вероятно така става. Въпросът е, че на едни, ама наистина пределни години – пак се връщат, и пак там, в пубертета.

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?

Това е вътрешната самодисциплина. По-разпилени са, по-разконцентрирани. На много места са…

А кои са силните страни на сегашните млади?

Всички страни! И лошите им страни пак са силни.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?

Не го настройвам. Оставям стрелката да препуска и пулса на сърцето ми да определя скоростта и посоката.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в творчеството?

По вътрешната си  естетика, природа и вкус.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Харесвам позитивни и креативни хора. Това ми е най-важно. Но не ги разделям или колекционирам. Познавам много интересни личности, но винаги избирам с кого да общувам.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволна, да си независима?

То май няма такова нещо – да си независим. Зависи от границите, които си поставяш ти самият за това, колко и от какво си зависим и дали изобщо си зависим. Обичам работата си, защото не я възприемам като такава… Идеалната работа е да можеш да  отидеш където и да е по света и  да си конкурентноспособен и работата ти хем да е удовлетворение, хем да ти дава свобода и възможности.

По какво се различават и по какво си приличат творците на Изток и на Запад?

За да имам отговор на този въпрос  се изисква сериозен анализ и наблюдения, в които да се впусне човек. Но на повърхността както самият Изток и Запад се различават, така и творците им се различават и в същото време си приличат. Разбира се, има повлияване в изкуството – и в двете посоки.

Каква би искала да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Каква?

Ами не искам да си го представям. Ще е хубаво животът да ме изненада, приятно!

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Харесвам думи, които не могат да се преведат на друг език. Мога да изброя стандартни – като Родина, Благодаря. Те са хубави, в самата дума има някакви думи, наредени такива. Това е много забавно в българския език. Да ги тълкуваш също – в Благодаря има думичките благ, дар…

Коя приказка би прочела довечера на детето в себе си?

Приказка за детето в мен:)) Това е подходяща приказка за възрастен – собствената му.

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Не харесвам, даже не ги използвам.

Какво, къде е „земен рай“ за теб (по химна на Републиката)?

Навсякъде може да ти е рай – там е, където се чувстваш уютно, където се усещаш като в  дома си. Със сигурност има „корени”, сантимент, който може да остави Родината ти. Но това е различно. Земен рай – всяко кътче на земята е райско, не може да се ограничи с  България само.

Снимка на интервюто – Тина Халкова

Снимки от галерията – Радостин Димитров и личен архив