Старозагорка изучава санскрит преди сто години в Швейцария
Старозагорската девическа гимназия, наследник на първото класно девическо училище, създадено през 1863 г. се ползва с добро име в края на XIX и началото на XX век. Ученички в училището, а по-късно и в гимназията са девойки от различни близки и по-далечни селища. След завършване на учението стават учителки и участват активно в просветните и женските движения. За една от възпитаничките на Старозагорската гимназия е днешният разказ – Деша Пиперова от Стара Загора, завършила през 1899 г. шестгодишен курс на обучение.
През 2008 г. професор Димитър Веселинов от Софийския университет публикува изследване за българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), швейцарски езиковед, основоположник на семиотиката, професор в Париж и Женева, работил в областта на индоевропейското и общото езикознание. Сред десетината българи е и една старозагорка – Деша Пиперова, родена в Стара Загора на 25 септ. 1878 г. (в документите от университета, попълнени по едно и също време има разминаване на годината, някъде е посочена 1887 или 1877). През октомври 1899 г. година заминава за Швейцария и се записва във Филологическия факултет на Женевския университет. Мечтата ѝ е да стане учителка по езици. Затова и толкова усърдно се занимава с обучението си. Паралелно с лекциите по педагогика, методология, теория на възпитанието, дикция, френски език, френска литература и образователни теории, от есента на 1901 г. започва да посещава като външен слушател курса по санскрит на Фердинанд дьо Сосюр с хорариум по два часа седмично. Един от състудентите ѝ си спомня: „В уречения час г-н Фердинанд дьо Сосюр влезе, цялата зала стана на крака. В настъпилата тишина той се отправи с каменно лице към катедрата… С рязък жест ни подкани да седнем. Самият той остана прав, огледа ни с присъщото за джентълмен безразличие.. След това с отривист глас каза: „Дами и господа, сигурно има някакво недоразумение. Тук се провежда курсът по санскрит, който не бива да се бърка с някакво приятно забавление. Благодаря ви за вашето присъствие, но противно на желанието ми, предполагам, че много скоро вашите редове ще намалеят значително”… На второто занятие бяхме двадесетина, на третото – трима, на четвъртото – се оказах сам с една българка. За нещастие след година и половина упорита работа един лош перитонит ме прикова на легло […] и господин дьо Сосюр остана само с една своя студентка” През 1902 г. Деша Пиперова завършва следването, получава диплома за учителска правоспособност и през месец юли с.г. се завръща в България, където и става учителка. Въпреки усилията на проф. Веселинов и издирванията на историци и библиотекари, не бяха открити по-късни следите на Деша Пипера в България. И ето, че през 2015 г., при обработка за издаване в книга на частната колекция от пощенски картички и снимки на Неделчо Митев, е намерен портрет на девойка, датиран от 1897 г. с текст на гърба: „В знак на приятелство подарявам ти ликът си, който ще ти заслужи вечно за спомен… до тогава докато пазим портретите си. Помни ме и не забравяй ме, ако заслужавам спомняй си за … Д. Пиперова. 6-ти май 97 [1897 г.]“ Фотограф П. Ст. Браборков, Ст. Загора. Момичето е с униформа на гимназистка и годината съвпада с времето, когато Деша Пиперова е учила в Старозагорската гимназия. Всичко води към търсената старозагорка! След анализ и съпоставяне на информацията имаме пълно основание да смятаме, че на снимката е същата блестяща студентка на Фердинанд дьо Сосюр.
Но разказът има и продължение. След издаване и представяне на книгата в Стара Загора местен колекционер сподели, че учителка със същото име преподава в началото на XX век в Твърдица. В материалите за история на СОУ „Неофит Рилски” – Твърдица е отбелязано: „Деша Пиперова 1916-1918 г., от София, учила във Франция, преподава и френски.” В свои спомени бивши ученици също говорят за учителка с това име. Тепърва ще се разплита и тази част от изследването. След повече от 100 години ще бъдем свидетели на още любопитни факти и заплетени житейски истории!
Снежана Маринова
Портретът на Деша Пиперова е от частната колекция на Неделчо Митев
Статията е отпечатана в сп. Zonabg, декември 2015 г.
