Външното поколение. Поколението Y.

Добро утро, скъпи приятели! Хладинка е, а тя скоро ще изчезне и ще се възцари традиционната за тези ширини и лято Жега. От която вече и на климатика взе да му писва. И той се изтощи да вее безспир, горкия. В тази засега приятна юлска утрин Прогнозата ми е първа част на едно поколение, което ми е много интересно за наблюдение и не много лесно за общуване. Казват му поколението Y – родените след 1980 година.

Всякакви писанки за младите хора днес – по конкретен повод-или без повод, ме карат от дълго време да взема да изложа своите собствени разсъждения. Искам да са и да звучат безпристрастни, но не знам дали успявам. Базирани на конкретни наблюдения, моите размисли са дълго отглеждани в годините родителство над два броя разнополови същества от това поколение, на живот и работа с много от представителите му.

Най-напред бих казала,че това поколение е повече Външно ориентирано, отколкото Вътрешно. Затова го и наричам Външното поколение. Има си обяснения. От отглеждането им от бебета с удобства и скъпи дрешки,  през  ТВ програмите с клиширани образи, от които младите не могат да излязат и като възрастни… Външно – произтича от външност. Повече да вярваме на това,което се вижда. По-малко вяра на това, което е вътре и не се вижда.

Показност? Не бих казала. Външното тук е израз на ограничените лимити, на клишетата, на не-четенето на книги. На изоставянето на вътрешния свят  – той е остров единствено и само за корабокрушенци, за изхвърлените.

Външно – и защото всичко трябва да е на показ, да се обяви, да се манифестира. За да се види неговата цена, да се знае неговата стойност, да се преговаря за него – за отстъпки или наддавания. Поколението много си пада да преговаря за каквото и да било. „Ще го направя, ако ти…”, „Ще работя, ако ми плащат добре”…/Дотук звучи сякаш малко сякаш осъдително…Но не това целя, не./

 Да преминем към конкретните белези, отличаващи външното поколение. Аз го наричам още и Поколението „Споко,бе”. Не са подредени по отличителност и важност, но си ги бях записвала на едно листче:

• Татуировките. Истински реалните опасности от заразяване с хепатит, от болката, от инфекции при тази интервенция – поколението сякаш не съзнава. То се рисува, за да се обозначи на географската карта като индивид с цвят. Иначе ще е безцветен, гладък, равен и скучен. Цветът и обозначението са важни. Вероятно има и други мотиви. Спестени от ходенето по изложби и заниманията по рисуване в час, от знанието за великите художници. „Ние рисуваме картините на 21 век по телата си.” Или пък от скука? За повече адреналин? /От нещо, което може да ти докара сериозна болест?!/. Не го/ги разбирам. Моля се само за здраве и да няма болести.
• Обезкосмяването. Гладките тела и лица. Изскубването на всички косми и рисуването на вежди. „Всички млади с рисуваните вежди изглеждат едни такива …учудени” – каза позната,на близки до моите години възраст. Това е един от външните белези на поколението, което знае всичко за лазерната епилация и татуирането върху нея на вежди.
• Фитнес-телата. Те за външното поколение са израз на сила и вечна младост. На постижения. На упорит труд. На надмогване. На усилия,които ни показват пред другите като дисциплинирани и волеви. Способни да се грижат за себе си. Всичко с мускулите и фитнес телата идва от съвременните внушения, че си сам в джунглата. Че трябва да разчиташ само и единствено на себе си. Което е и така и не е. Абсолютно е така и абсолютно не е. „Светът е голям и спасение дебне от всякъде.”
• Шаблоните в езика. Познавам много приятни млади хора. Като поведение абсолютно симпатични. Като изказ-абсолютно скучни. Служат си с клишетата умело и ловко. Жонглират с тях. Не говорят оригинално, пазят се от изразяването на емоции и чувства. Това е лигавщина за тях и е за отвеяни интелектуалци и артисти. Ако въртиш шаблоните и всъщност нищо конкретно не можеш да разбереш – си умен и адаптивен. Не се издаваш. Пазиш си своя цвят само за най-близките си хора. А Светът винаги е имал и ще има нужда от повече цвят и повече емоции.

Мисля тук да прекъсна първа част на своите записки, за да продължат нататък, а и стана дълъг текст. Дори и  поколението, на което принадлежа и което са определили като Поколението Български държавен стандарт /БДС/ знае, че дългите текстове днес не са на мода. Аз го приемам и се съобразявам и одобрявам.

За днес, този хубав, прехубав вторник – ви желая в умерено количество хубави емоции и никакви лоши емоции. Светъл, хубав и усмихващ се ден!
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!