Трима достойни възродители на Стара Загора

Това е нашият град! Град с много имена – исторически –Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй, Ески Загра, Железник. И поетични – град на поети, на художници, на музиката, на липите, на правите улици.

Кой е мислил, кой е вярвал тогава, преди повече от 100 години, че тук отново ще има град, след страшните кланета и пожарища? Че тук отново ще има живот? Хора ще подреждат домовете си, ще отглеждат децата си, ще мечтаят? Кои са били тези хора? Първите! Които въпреки всичко, с вяра, ентусиазъм и много труд са започнали градежа на новото. За трима от тях ще ви разкажем сега – Атанас Илиев, Нестор Марков, Димитър Наумов.

Те са работили заедно кратък период от време, но това, което са направили има за нас голямо значение.

Атанас Трифонов Илиев е известен просветен и обществен деец, роден през февруари 1852 г. в Стара Загора. Любопитни сведения за историята, за стопанския и духовен живот на града ни преди и след Освобождението, за семейството си, за своите съученици и приятели, за известни и по-малко известни личности ни е оставил Атанас Илиев в своите „Спомени”, издадени през 1926 г. в София. Семейството, в което расте и се възпитава е с прогре­сивен дух, с подчертана любов към книгата. На стр. 32 от „Спомените“ Атанас Илиев описва първото пътуване с баща си до Узунджовския панаир през септември 1861 год.: „Когато баща ми ме водеше по всички чаршии да видя, какви стоки се продават, обичах да се спирам в българските книжарници на Данов, Манчев, Тадея Дивичиян, а особено в мисионерската американска, дето се продаваха хубаво подвързани Евангелия, и части от Библията, както и разни  твърде евтини малки книжки за прочит. Баща ми не ме спираше, щом поисквах да купувам, каквато и да била книжка, която ми се струваше достъпна за моето дотогавашно развитие и с присърце се залавях да чета.“ Атанас Илиев учи във взаимното училище при старата църква „Свети Димитър“, в Главното Свети Николско училище, една година в Пловдивската гимназия. От 1869 година заминава в Табор, Чехия. Слуша лекции в Прага и Белград. Занимава се със славянска филология и философия. Пътува до Виена. Изучава живота в Европа и прави сравнение с този в България. Запознава се с Ладислав Шкорпил и Константин Иречек. След завръщането в Стара Загора, на 23 годишна възраст става главен учител в Петокласното училище. Занимава се с преводи. След неуспеха на Старозагорското въстание е задържан заедно с други учители, но с поръчителството на Хаджи Господин Славов е освободен след няколко месеца. Атанас Илиев посреща на 10 юли руските войски в Стара Загора. По-късно преживява разгрома и бежанството. В Стара Загора се завръща през март 1878 година. Като не намира работа тук, .заминава за Пловдив и завършва курсове по руски език. От май 1878 до май 1879 година е на административна работа в Сливен и Елхово.

Димитър Наумов е роден на 12 април 1851 г. в Стара Загора. Завършва Старозагорското петокласно училище, а след това учи в „Роберт Колеж”, Цариград. От своите съученици (един от тях е Атанас Илиев), Димитър Наумов е описван като много буден младеж, с изключителна памет. Например още в старозагорското училище той е знаел наизуст цели страници от „Горски пътник“ на Раковски и дълги епични песни от сборника на Братя Миладинови. С особен интерес е изучавал география и история. През учебната 1869/70 година Димитър Наумов започва учение в чешкия град Табор, в известното тогава Земеделско училище. Там се запознава и сдружава с Ангел Кънчев. Освен в Чехия Димитър Наумов изучава земеделие, лесовъдство, други селскостопански и икономически науки в Германия. След завършване на висшето образование през 1873 година пътува в Италия, Швейцария, Франция и други европейски страни, за да се запознае с живота и стопанската уредба в тях. В Париж се среща със своя съгражданин дипломатът Александър Екзарх. Упоритостта и трудолюбието му помагат да овладее почти всички славянски езици, а също и френски, английски, турски, гръцки, италиански, немски. В навечерието на Освободителната война се завръща в родния си град и поема уредбата на дядовия си чифлик в с. Шамлии /Горно Ботево/. По това време Димитър Наумов се занимава и с обществена дейност, главно за освобождението на България. В годините на Освободителната война е преводач в руската армия. Способностите на Наумов са добре оценени от Руското главно командване и след като руските войски влизат в Одрин и се сключва Сан-Стефанското примирие, той е назначен за вице-генерал губернатор на голямата Одринска Губерния. Това е особено полезно за него, защото изучава руското и турско законодателство и се проявява като много добър администратор. Този опит е необходим за по-късната работа в родния град. След сключването на Берлинския договор, Димитър Наумов се завръща в Стара Загора и посвещава живота си на обединението и укрепването на българската държава.

Нестор Марков не е старозагорец, но това което е направил за града ни заслужава нашето признание и уважение. Нестор Марков Демирев е роден през 1836 година в с. Криво поле, Хасковско. Най-ранни сведения за живота и за неговото родно място узнаваме от спомените му. В тях той описва някои стари обичаи и разкрива пробуждането на своя роден край за българско учение и просвета. Пише за първия учител в родното си село и за първите години, в които започва да учи. От 1856 година Нестор Марков учителствува последователно в родното си село и в Харманли. Жаден за знания, през 1865 година отива в Пловдив, където учи в Централното училище, при учителя Йоаким Груев. Заедно с това посещава и турската гимназия „Медресе“ и протестанските мисионери, които преподават не само богословие, но имат часове по естествени науки, математика и френски език. В Пловдив Нестор Марков изучава старогръцки, турски и арабски езици, които усвоява добре. Има желание да продължи образованието си в Католическия френски колеж в Цариград, но липсата на средства го принуждава да се откаже. През учебната 1866/67 година Марков е учител в Хасково, където се отличава с народополезната си дейност. За тези си прояви е принуден да напусне Хасково без право да учителствува в Одринския вилает. Тогава Марков е препоръчан за учител в Плевен. С неговото име се свързва подема на учебно-възпитателното дело в Плевен и околността му, с откриването на девическото училище, със създаването на читалище „Съгласие” и с първите стъпки на театралното изкуство в града. Макар че е ценен, уважаван и обичан от плевенското население, през учебната 1870/71 г. приема поканата да учителства в Русенското народно класно училище с 12 000 гроша годишна заплата и в началото на лятото напуска Плевен със семейството си. Но не спират дотук митарствата на народния деятел. В следващите години е отново в Плевен, после учител в Априловската гимназия в Габрово и в Лясковския манастир. Причина за тези чести промени са преди всичко патриотичните, родолюбиви действия на учителя Нестор Марков. През Освободителната война е преводач в щаба на ген. Гурко. След Освобождението, през бурните дни на младата ни държава, Нестор Марков напуска учителското поприще. Още през есента на 1878 година е назначен като секретар на Хасковския окръжен управител. По-късно, повишен за префект на окръга. Заедно с това работи неуморно за Съединението.

Как историята събира тези трима енергични, неспокойни по дух и образовани  за времето си хора:

– със приказ № 1 от 24 май 1879, издаден от Алеко Богориди (главен управителна Източна Румелия) за пръв префект на Старозагорския департамент е назначен Нестор Марков.

– с приказ № 24 от 31 май същата 1879 година Атанас Илиев е назначен за префектурен секретар на Старозагорската префектура и началник на Старозагорската околия.

– Димитър Наумов по време на изборите през 1879 година, на 7 октомври, е избран за народен представител в Областното събрание от Старозагорска околия. Това се първите избори след Освобождението. Наумов е и първи председател на окръжния съд.

Каква е Стара Загора от онова време? Град опожарен, разрушен, обезлюден.  От 4 419 къщи, са останали 1089. От 25 460 жители живи са 10 650. Атанас Илиев пише: „След двудневно пътуване на кон през прохода на Стара планина, на 2 март приближихме до Стара Загора. От далеч като гледахме града, виждаха се да стърчат комините, от които се правеше илюзия и за здрави къщи. Ала щом влязохме навътре, блесна пред очите ни ужасна картина на разруха. Къщи опожарени, улици обрасли в бурени, кладенци без черпила, стени попукани от пожар и недосъборени. …Аз обиколих мястото на нашата изгоряла къщи и с сълзи на очи поразрових с тояжка в една от избите, над която беше моята стая с хубавата ми библиотека, и вдигнах от земята късчета хартия от опожарени книги. Колко мои обширни кроежи и блянове се пог­ребаха в това пепелище!“ С болка за разрушения град пише и Константин Иречек, посетил града ни през септември 1880 година. Трудностите по възстановяването на града са много. Необходимо е да се осигури жилище и прехрана на завърналите се старозагорци. На първо време се построяват няколко сгради – бараки за вдовиците. Раздава се храна, която по-късно, с активното съдействие на Димитър Наумов се опрощава с решение на Областното събрание от декември 1879 година. Основен въпрос е бъдещото застрояване на града. След обсъждане се приема идеята на Димитър Наумов Стара Загора да се изгражда по предварителен план. Всички парцели в чертите на града се предоставят на общината. Комисия оценява местата според важността, която са имали преди пожара. Със съдействието на Георги Бенев, старозагорец на служба в Татар Пазарджик, в Стара Загора идва чешкият техник Любор Байер. Той  разработва план на града в строго геометрично решение, като по този начин повтаря плана на древната Августа Траяна. Планът е одобрен от главния архитект на областта Паоло Монтани и  утвърден от главния управител с предписание № 194 от 27 август 1879 година. Комисията и управлението на града изработват стройна система за разпродажба на дворните места на публичен търг. Всеки двор се състои от 660 кв. м. или 330 кв. м. През септември 1879 година главният управител Алеко Богориди посещава Стара Загора. Старозагорци го посрещат тържествено. Атанас Илиев написва приветствен адрес, който връчва кметът на града Стефан Салабашев. В деня на пристигането – 23 септември – на площада (именуван „Богориди”, в чест на главния управител) е положен основният камък за съзиждане на новия град. Заедно с това се полага и медна плоча с надпис за потомството. Текстът на надписа е поместен в Отчета на Археологическото дружество „Августа Траяна“ от 1915 година. На 25 септември Главният управител подписва приказ, приготвен от префекта Нестор Марков, с който още веднъж се одоб­рява плана на Байер, и най-главното, утвърждава се взетото от Градския съвет решение на 21 юни 1879 година,  съобразено с желението на старозагорци за възстановителния план. (Текстът на този приказ е поместен в книгата на Димитър Илков „Принос към историята на град Стара Загора“. Пловдив, 1908 г.) Така Стара Загора влиза в историята с изработването и изпълнението на първия регулационен план след Освобождението у нас. И главна заслуга за това имат те, първите строители на Стара Загора – Атанас Илиев, Димитър Наумов, Нестор Марков. От есента на 1879 година започва частното строителство в Стара Загора. Постепенно българското управление на града се стабилизира. Атанас Илиев пише: „Голяма хармония владееше между няколкото чиновници в Стара Загора. Префектът Нестор Марков, председателят на съда Димитър Михалев Наумов, околийският лекар д-р Хаканов и аз бяхме неразделни в свободното си време. Ние всички живеехме в турски къщи, разположени в недалечно съседство и постоянно се събирахме вечерно време на разговор, най-вече върху обществените работи.” Проблеми създават живеещите в града турци, което засипват главния управител с оплаквания против новото градско управление. За уреждане на този въпрос голяма роля изиграва създадената смесена комисия. В нея участва Димитър Наумов. До голяма степен с негова помощ и компетентна работа се разрешават споровете. Важна е ролята на префекта Нестор Марков при строителството на класното училище. Заедно с Атанас Илиев и Димитър Наумов департаменталният съвет решава да се съберат средства за строителство на мъжко класно училище, като се продадат 65 дюкянски места чрез наддаване и 70% от стойността да се изразходва за строителство на училище. Възстановено е и правото на духовната община да събира наема от 40 дюкяна в центъра на града. Средствата се използват за училищното дело. През 1880 г. завършва строителството на девическото училище, второто в Източна Румелия. По това време, 1880 г.,  е построено зданието на градския дом. И както пише Атанас Илиев: „Разположено срещу площад Богориди, то дълго време бе едничката украса на разорения град.” Зданието на мъжкото класно училище се строи по план на Байер, по подобие на Априловската гимназия в Габрово. През 1881 г. е взето решение да започне издаването на статистически алманах. През януари 1882 г. излиза под заглавие „Статистически календар на Старозагорския департамент за 1882 г.” Това е ценен документ, който представя състоянието на различни сфери от нашия край. Първото издание, освен статистически данни съдържа исторически бележки за Стара Загора. Проследява се развитието на града и работата на Съвета. Цялата работа по подготовката и отпечатването на алманаха извършват Атанас Илиев и Нестор Марков –  точно, методично, с чувство за граж­дански дълг, за отговорност пред съвременниците и бъдещите поколения. Алманахът излиза още две поредни години – 1883 н 1884. Той е основа на бъдещите Отчети на старозагорския съвет. Заедно с администратиинати работа, въпреки оскъдното време, Атанас Илиев възстановява книжовната си деийост. Събира книги, подготвя учебници и  учебни помагала, превежда. На 29 август 1882 година поради политически разногласия Нестор Марков е уволнен от длъжността префект, въпреки че населе­нието е благодарно и доволно от него. Той заминава в Княжеството, където веднага е назначен на нова длъжност. В началото на 1883 година Димитър Наумов, свободен от обществена работа, решава да започне издаването на вестник. Вестник, който да бъде в полза на земеделците, който да им дава знания по земеделските науки. Така и нарича своя вестник „Земледелец” – вестник за земеделието въобще, народната икономия и самоуправа. В неговото списване участвува и Атанас Илиев с поредица от статии. Първият брои  излиза на 1 февруари 1883 година. Вестникът просъществува до лятото на 1885 година, година след смъртта на Димитър Наумов през юни 1884. Това е първият земеделско-стопански вестник след Освобождението. Тежка загуба за старозагорци е смъртта на Димитър Наумов. Умен, интелигентен, деен, с неспокоен дух – такъв остава той в паметта им. Стотици хора се събират, за да се простят с него. И в по-късните години благодарността на населението намира израз в много чествания на годишнини от рождението и смъртта му, в издаваните книги и статии, в паметника, построен по настояване на старозагорци. Атанас Илиев още приживе изпитва благодарността и почитта  на своите съграждани.  По повод  неговата 70 годишнина  се устройва тържествено честване. Отбелязват се заслугите му  към Стара Загора и нашата наука. Народната признателност намира израз в многото приветствия, поздравителни телеграми и подаръци. За Нестор Марков в сърцата на старозагорци остават добри чувства. Населението не забравя неговите добрини. По повод уволнението му, към главния управител се отправят множество писма в  защита  на  префекта. И още нещо любопитно, свързано с името на Нестор Марков. През 1921 година Георги Димитров се среща с Ленин. Като спомен от тази среща му подарява френско-български и българо-френски речник. Това е речник, съставен от Нестор Марков, издаден в Лайпциг  през 1912 година.

А колко млади са били тези хора! През 1879 г. Атанас Илиев е на 27; Димитър Наумов – на 28; Нестор Марков – на 43. В името на всичко добро, което са направили тримата мъже. За тяхната неуморна работа, за патриотизма им, за това е нашата признателност. За тях – първите строители на Стара Загора е нашата благодарност сега. Че създадоха наново града ни, че съхраниха българското, че ни дадоха възможност да продължим след тях.

Снежана Маринова