Откриване изложба на Петко Кисьов

Изложбата на Петко Кисьов бе открита снощи и ще може да я разгледате в Зала „Байер” само до 30 юли.

Свързвам я асоциативно с Роженския събор от последните дни на миналата седмица. Не само защото в нея има картина „Родопи”, не само. А защото е силно българска  по дух и същевременно гостоприемна за световните герои, символи, стилистика. В нея има легенда за „Мене ме мамо,змей либи”, има намигване към Хитър Петър, но има и кентаври, сватба на митични морски същества, Дон Кихот…Много /за мен/ български рисунък с прави и ясни черти като от книжка с илюстрации. Или такава за оцветяване, но вече оцветена. Образи, които са ясни и конкретни, но зад които също се вижда – в дълбочината и далечината. Ако постоиш малко сам и в тишина. /Което за откриването на изложби е невъзможно/.

Последните изложби на Петкьо Кисьов в Стара Загора са през 1980 и 1982 г., след което авторът и съпругата му живеят и работят в чужбина. Със съпругата си Стефка са /тогава/ утвърдени майстори на рисувания текстил. Заради завръщането на автора на родна земя, откриването на изложбата бе пълно със спомени, стари приятели, прегръдки, припомняния, споделени спомени…

Доказателство, че артистичният дух не е напуснал и няма и намерение да се оттегли от семейството, малкият внук Пресиян поздрави дядо си с песен на полски език. /Пресиян пее в група „Усмивки”, пише песни и сам разучава тази, защото полският език му харесвал/. А синовете на Петко и Стефка са съответно художник и фотограф.

Побързайте да разгледате изложбата до 30 юли, защото в зала „Байер” чакат своя ред доста събития до края на годината. Отляво веднага ви посреща портретът на художника, после го виждате в „А бяхме млади” пак, и се завъртат ангели, нощни пеперуди /картината на плаката/, българска митология, кентаври….докато пристигнете в градина с цветя от картините. И, помирисали ги, обратно поемете в света навън, извън малката галерия. С вдъхновение, като невидимо цвете зад ухото.

Уляна Кьосева