Първият Митрополит на Стара Загора е избран днес – 14 юли

На 14 юли 1896 година /преди 120 лета/ се провежда изборът на първия Старозагорски Митрополит. Самостоятелна Епархия е едно голямо достижение на местното население тогава, но тя все още няма свой законно избран от народа и свещеничеството Представител на Бога сред човеците. Създаването на Старозагорската епархия е след много борби, надежди и разочарования, дипломация, търпение, но решителност и решимост делото да бъде завършено. Какво се случва на този ден – денят, в който е избран първият Старозагорски Митрополит Методий Кусев? Защо е толкова важно да знаем, каква е историята на обособяването на самостоятелната Старозагорска Епархия?

Преди 120 години на днешния ден 30 души епархийски избиратели – в пълен състав, без нито един отсъстващ, се събират след Божественната литургия  в Митрополитския дом. Председател на това заседание по Избора е Негово Високопреосвещенство Климент. След молитва и кратка реч Председателят дава начало на гласуването. То започва в 10:30 и завършва в 11:30 часа. „При отварянието на бюлетините се узна, че събранието е гласоподавало за следующите кандидати: Епископ Величкий Методий получи 30 гласа, Епископ Брегалничкий Антим получи 16 гласа, Епископ Левкийский Гервасий получи 14 гласа“.

Важна и незабавна първа задача за новоизбрания официално Архиерей е подготовката на духовни кадри. Съхранена е преписката между Старозагорския митрополит Методий и Св. Руски Синод относно приемането на младежи от Старозагорска епархия за обучение в Руските Духовни семинарии и академии със стипендия на руския Синод.

Изключително активна е работата на дядо Методий за ограничаване на католическата пропагадна и на социалистическата анти-религиозна агитация  в Старозагорско. Митрополитът води 25 съдебни дела срещу известни социалисти. Над 10 години продължава и борбата му със Светия Синод. Тя завършва със забраната от Синода Дядо Методий да изпълнява административни задължения, а да останат само каноническите му – цели 16 години.

Митрополит Методий е много известен и със светските си дела – през 1898 година организира първото национално честване на 30-годишнината от гибелта на четниците на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Делото на живота му е залесяването и паркоустрояването на хълма „Аязмото“ в Стара Загора.

Интересна е историята за „Създаването на Старозагорска епархия 1871-1896 г.“, която разказва в статията си Лилия Филипова. Статията е отпечатана в сборника „130 години Старозагорска епархия“  (Сборник доклади от Научната конференция 2-3 октомври 2001 г., Стара Загора), издаден през 2007 г. в Стара Загора. Откъси от статията ви предлагаме в текста по-долу:

Стара Загора е християнски център още от началото на повсевместното налагане на тази религия на Балканския полуостров, 2-3 век. През 4 век градът има и един свой епископ – Демофил – за Цариградски патриарх.

Първият акт на признаване на българския етнически елемент в неговите граници –  султански ферман от 28 февруари 1870 г. за учредяване на самостоятелната Българска екзархия, се посреща с огромен ентусиазъм от народа. Временен съвет подготвя проектоустава на Българската Екзархия, чието обсъждане и приемане е възложено на общонароден събор в Цариград. В този съвет е и представителят на град Железник (името на Стара Загора тогава)  – хаджи Господин Славов. В църковно отношение градът и околията са в диоцеза на Търновската епархия, а в административно – в Пловдивски санджак  (област).

На своето 19-о заседание , състояло се на 30 април 1871 г., Съборът в Цариград  приема следното решение: “ Ески Заара, Чирпан и Казанлък Казы составляват такодже нова епархия, архиереят на която ще носи титлата „Загорский“.

Въпреки принципното решение за учредяване на Старозагорска епархия, този проект не се осъществява до Освобождението и дълго след това. Исканията за промени в границите на епархиите продължават и след края на събора. Надделява становището да се гледа на общата полза и интерес, а не на частните и местни честолюбиви домогвания.

Стара Загора не се примирява. През 1872 г. общината изявавя желание да премине под ведомството на Пловдивска епархия, но ѝ е отказано. В началото на месец януари 1973 г. в Стара Загора идва на посещение Митрополит Иларион Макариополски, за да устрои, съгласно Екзархийския устав, Духовната община, уреждана по традиция от по-просветени и по-авторитетни граждани. Посрещането му е историческо събитие, делегация от Духовната община го посреща още в Казанлък. На Богоявление той служи първата в града архиерейска божествена служба в църквата „Св.Богородица“.

След Освобождението Стара Загора остава в границите на Източна Румелия и съответно е към диоцеза на Търновска епархия. При полагането на основния камък за възстановяване на града на 5 октомври 1879 г. Търновският Митрополит Климент извършва празничното богослужение.

Още през 1881 г. Светият Синод взема решение за изпълнение постановлението на Църковнонародния събор в Цариград за обособяване на самостоятелна Старозагорска епархия. Мотивите на Екзарх Йосиф са продиктувани от необходимостта за равно представителство на всички части на България при решаването на важни национални задачи.

През 1886 г. архимандрит Максим (1850-1938), бъдещият Скопски и Пловдивски митрополит, е назначен за управляващ Старозагорската епархия с цел на подготви откриването ѝ. На тази длъжност Архимандрит Максим е до края на 1891 г. и престоят му е истински подвиг, изпълнен с много драматизъм и усилия за отстояване правата на Българската църква и легитимността на епархията.

Архимандрит Максим изпълнява задълженията си безплатно до началото на 1892 г., когато е избран за Скопски митрополит.  През м. март за управляващ Старозагорската епархия е назначен Левкийски епископ Гервасий, до тогава изпратен да урежда църковните дела в Харманлийска и Търново-Сейменска духовна околии.

И ето, идва точното време,  в което Методий Кусев да се появи в Стара Загора. Кога е това, какво заварва той тук, какво продължава да развива?

През май 1894 г. Величкият епископ Методий е назначен за управляващ Старозагорска епархия и продължава борбата за нейното признаване. С Указ № 1 от 13.01.1895 г. на Негово Височество Княз Фердинанд I  за утвърждаване на Екзархийския устав, приспособен в Княжеството , в ч.1, гл.1 е записана Старозагорска епархия под № 11 с наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора и Харманли. С Указа се постановяват органи на управление на Екзархията и на всяка епархия, как се избира Митрополит и т.н. Постановен е и бюджет на Старозагорската епархия.

Започва подготовката по избора на канонически митрополит на епархията. Утвърдени са 17 членове на Старозагорски Епархийски Духовен съвет. Във връзка с избора на Митрополит, в Стара Загора пристига екзархийският пратеник архимандрит Максим. Той организира провеждането на избора на епархийски избиратели – по 6 от всяка околия (3 свещеници и 3 миряни).

Интересни са и причините – защо все пак, 25 години след взетото решение на Църковния събор (1871 г.) в Цариград, най-накрая то се привежда в действие с Царски Указ и се създава  самостоятелна Старозагорска Епархия? Отговорите отново в статията на Лилия Филипова, цитат от „Доклад до 8-то Обикновено Народно Събрание на Комисията по Министерството на външните работи и исповеданията“.

„…то е доста жалостния факт, че Стара Загора е такодже едно от най-търсените свърталища на агенти на разни чужди пропаганди, повечето религиозни, които не задничат пред никое средство, за да напакостят на Българския народ, като се мъчат да хвърлят в недрото му семето на религиозния раздор.

Важна причина …е и фактът, че докато в северна България при население 1 200 000 души има 6 епархии, то в Южна България при население от 900 000 души има само две епархии.“

„Тук кипят остри политически борби, в които основен фактор е създадената през 1891 г. Българска работническа социалдемократическа партия. От края на 80-те години на 19 в. Районът става обект и на засилена католическа пропаганда.

Борейки се за отстояването на християнската вяра и за нейната чистота, Митрополит Методий Кусев води многогодишна борба срещу атеистичната пропаганда на социалистите и срещу опитите на католическите емисари да отклонят от православието част от епархиотите му“ – пише Цветана Кьосева в статията си „Архив на Старозагорската Митрополия във фонда на Националния исторически музей“ от същия сборник.

И така, вече 120 години Старозагорска епархия има свой избран Митрополит! Първият избор задължава и следващите – със силата на личния пример на Митрополит Методий Кусев и на заветите му. Негови наследници са:  Митрополит Павел(1922-1940), Митрополит Климент(1940 – 1967), Митрополит Панкратий (1967 – 1998) и настоящият Митрополит Галактион(2000 -).

Уляна Кьосева