На 10 юли е свикано последното Велико Народно Събрание

На днешния ден – 10 юли 1990 г. във Велико Търново е свикано Седмото Велико Народно Събрание на Република България.

Великото народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България. Тя има разширен състав в сравнение с Обикновеното народно събрание и има изключителни права да решава определен кръг въпроси.Според Търновската конституция от 1879 г. само ВНС има право да променя конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с промяна в територията, и да избира българския монарх.

Последното, Седмото Велико Народно събрание е избрано на първите демократични избори след 1944 г. –  на 10 и 17 юни 1990 г. Тогава 200 депутати са избрани по пропорционална система, и 200 – по мажоритарна. Избрани са 366 мъже и 34 жени, разпределени така: БСП- 210, СДС – 145, ДПС – 23, БЗНС – 16, Отечествен съюз – 2, независими – 2, Отечествена партия – 1, Социалдемократическа партия – 1. Първото заседание е на 10 юли 1990 г., а последното – на 2 октомври 1991 г. На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Конституцията на Република България, която е в сила днес.

В днешния ден /10 юли/ първото заседание се открива в 15 часа в Музей на Възраждането и Учредителното събрание в гр.Велико Търново. Преди това на входа на Музея Университетският състав  за старинна музика „Свети Климент Охридски” със свои изпълнения посреща пристигащите депутати. Във фоайето на Музея в партера депутатите се разписват в присъствената книга, закичват ги със здравец и заемат местата си. Първо ги приветства кметът на Велико Търново Иван Димитров. След него проф.Петър Горанов връчва на председателя на ВНС Декларацията на оглавявания от него Инициативен комитет „Великото Народно Събрание във Велико Търново”. Събранието се открива от временния председател, най-възрастен сред депутатите Йосиф Петров. Той дава думата на председателя на парламентарната група на БСП Александър Лилов и на председателя на парламентарните групи на СДС Желю Желев и на парламентарната група на БЗНС Виктор Вълков да произнесат слова към депутатите. След края на събранието депутатите разглеждат историческия комплекс „Царевец” и започват своята делова работата на следващото заседание на 17 юли в Народното събрание в столицата.

Новата Конституция на РБългария е приета на 12 юли 1991 г. от 309 депутати в този ден, впоследствие още няколко депутати са я подписали допълнително. Не са сложили подписите си под нея 82 депутати.

Старозагорският Митрополит Панкратий е депутат в Седмото Велико Народно събрание. Роден с името Пенчо Николов Донев на 14 декември 1926 г. в с.Зимница, в края на тази година Стара Загора ще отбележи 90 годишнината на този велик свой мъж.

Кои са другите Велики Народни събрания /ВНС/на Република България?

Първото ВНС заседава в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател бившия екзарх Антим I. Избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.

Второто ВНС заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. с председател Тодор Икономов. Суспендира Търновската конституция и въвежда Режима на пълномощията, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни права да управлява страната 7 години с помощта на Държавен съвет.

Третото ВНС заседава в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. с председател Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев. Избира за княз принц Валдемар Датски, а след отказа му да заеме престола избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз.

Четвъртото ВНС заседава в Търново от 3 май до 17 май 1893 г. с председател Димитър Петков. Приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция – създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и други.

 Петото ВНС заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г. с председател Стоян Данев. Приема изменение на Търновската конституция – титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и други.

Шестото  ВНС заседава в София от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. с председател Васил Коларов. Изработва и приема през 1947 г. Конституция на Народна република България и други важни закони.