Честит рожден ден, Париж! ЧРД, Лафонтен!
Днес, 8 юли 52 г. пр. н.е. е основан Париж и че през 1951 г. градът е празнувал своите 2000 години. Не спорим с Интернет източниците и приемаме с Ура! и Честито!
И заради снощната победа на Франция над Германия в Европейското първенство. Но най-вече заради Париж-Мон амур! На днешната дата се е и родил баснописецът французин Лафонтен.
Казва се, че днешната френска столица започва да се формира след преселването на келтското племе паризии по тези земи. Първоначално градът носи името Лутеция. В буквален превод това означавало „блатиста местност” или „място, което е заобиколено от вода”. Едва през 212 година градът получава днешното си име „Париж”. Смята се, че то произлиза от келтската дума „паризио”, която означава занаятчия.
Много скоро, на 14 юли Франция ще има национален празник. На 14 юли 1789 година започва Френската революция, като за нейно начало се определя щурмуването на Бастилията. Още на следващия ден, 15 юли, е избран първият кмет на Париж. През 1889 година пък е създаден и най-прочутият символ на Париж – Айфеловата кула.
Човек никога не забравя своето време в Париж! Своите часове, своите дни, когато се е разхождал из този световен град с особено романтичен образ. Въпреки че в последните години Париж е съвременният Вавилон. Въпреки това. Когато е в Париж, оптиката на очите се сменя и те виждат „живота в розово”.
Честит рожден ден, Париж! Честит рожден ден, Лафонтен!
Жан дьо Лафонтен
Неблагодарността и несправедливостта на хората към съдбата
С богатство се сдобил търговец по море.
Пред него бури зли оставали без сила,
съдбата неведнъж над него се смилила
и всеки негов рейс завършвал все добре.
Атропос и Нептун към неговите хора
внимателни били, Сполука без умора
ги водела напред — към пристана желан.
Сътрудници добри и вярна клиентела
намирал той навред, продавал и канела,
и захар, и тютюн, и порцелан —
вървяло всичко все по неговия план.
И тъй кесията му взела
безспирно да расте, претъпкана с пари,
накупил той коне и хрътки, и карети,
не жалел златните монети
и в делничните дни празнувал той дори.
Попитал го другар: „Успехът ти отгде е?“
— Способният човек във всичко ще успее!
На себе си дължа сполуките — че знам
кога и за какво парите си да дам!
Харесали му тъй печалбите и ето:
започнал сделки пак със своя капитал,
но нищо този път да стори не успял —
нехаен бил, подир което
потънал му добър, но претоварен бриг
и друг, едва снабден със два-три топа стар
ограбили без труд корсари,
а третият пристигнал в миг,
когато в онзи град заглъхнал бил пазара
и купувачи — ни един.
Измамен бил по начин фин
и от длъжник накрай; след тази надпревара
в разноски, в лукс увлеченият мъж
загубил всичко изведнъж.
Другарят го видял в каруца най-мизерна
и питал го: „Защо?“ — Съдбата ми е враг!
Приятелят добър му казал: „Друже драг,
чрез мъдрост забрави за гордостта безмерна…“
Не знам какво е сторил той,
но знам: на своя ум при случаи безброй
приписват хората успеха,
а щом се провалят, намират те утеха
в това, че имат жребий клет.
Така представяме нещата:
доброто е от нас, а злото — от Съдбата.
Човекът все е прав, но няма си късмет.