„Желая ви Здраве и Време всеки ден да се работи за него“

Той е изключителен човек. Попада в списъка ми „Извънземни”. Имам и такъв. Хора, които са от бъдещето. Или от миналото. Но са в настоящето неслучайно. С и около тях човек също преминава в друго измерение. Той излъчва сила и благост.

Той е Христо Илиев и е един от най-известните йога-учители в България. Живее, практикува и преподава йога в гр. Добрич. В Стара Загора в Йога-Клуб „Шакти” бе за трети път на 17 май, за да представи третата си книга „Яма и Нияма – координатната система на йога”.

След едночасово интервю за телевизията тук, започна и нашия кратък разговор. Сутринта разбрах, че този ден 17 май е Международен ден за борба с хипертонията. Много силно впечатление ми направи началото на една статия в Интернет: „През 2015 година броят на хипертониците у нас, получаващи антихипертензивни лекарства по НЗОК надхвърля 1,2 мил. души, но съществуват и такива, които не използват предписването им по Здравна каса. Това означава, че всеки 4-5 българин е хипертоник, като голяма част от хората с високо кръвно са в млада и на средна възраст.”

• Това са цифри, които звучат много тревожно. Какво става всъщност? Генът ли сме си повредили?

Не мисля, че ни е увреден генът. Увреден ни е начинът на мислене. А пък от начина на мислене, вече вторично, може може да се увреди ген. Важни са, разбира се, начинът на хранене, поведението ни – липса на активност или пък хиперактивност, или хипоактивност…Но основното е ценностната ни система. Там обаче човек трудно посяга да „разбута”. По-лесно му е да каже:„Да бе, аз качих тук 15 или 25 килограма отгоре, то е рисков фактор за инфарк”. Или да изтъкне друга причина.

Но рядко ще чуете някой да каже „Аз май не мисля правилно, не живея живота си правилно.” Докато не обърнем фокуса си на внимание върху начина на мислене, всичко друго е човъркане на мазилката.

• Казвате „начин на мислене”. С какви мисли най-много си навредихме?

Липсва ни център,нравствен център. Преди години, може би под влияние на една идеология имаше, аз съм убеден, искрено вярващи хора. Това беше техен коректор на поведение. Християните, които изповядваха християнството, бяха сякаш по-малко, да кажа „изявени“. Докато сега се даде възможност на всеки да си избере ценностна система. Някои казват „Хората станаха лоши”. Не, хората не са станали лоши. Те просто по някакъв начин са се подтискали. Този, който е добър, дали ще господства комунистическия мироглед, дали християнския мироглед, той си е добър човек.

Знаете ли, най-добрият ми приятел е върл атеист. Защо? Още като бил 5-6 годишен, идва в селото му един поп да пее. Отива и у тях да служи, кани го майка му. А попът пиян. И  така го халосва с кандилницата по главата, както бил пиян…че „Повече не ми и говори за религия” – казва моят приятел. Веднъж го закачам  – „Петьо, ти си най-религиозният атеист, който познавам”. Защото като ценностна система той е чувствителен, болезнено чувствителен ЗА ИСТИНАТА. Виждал съм как идват да му искат пари. Колкото има в джоба си, изгребва и дава. Просто се раздава, а това малко християни съм виждал да правят.Той като нравственост няма нужда от идеология.

Ако човек не се погледне реално в огледалото на себепознанието, може да се превърне в карикатура и на най-блестящата идеология. И най-блестящата религия. Всичко опира до повишаване на самосъзнанието, така мисля аз.

• Идват ли млади хора да практикуват йога? Започнали сте в Младежкия дом в Добрич?

Да, бяхме първо в Младежкия дом в Добрич, но от години сме в Читалището. Идват млади хора. Млади, млади – някъде към 30-те си години и нагоре. Аз смятам, че е необходимо да практикуваш йога някъде докъм средата на 30-те години, оттам нататък става задължително. Около 30-те си години хората започват вече да си задават сериозните въпроси за смисъла на живота. За съжаление, това не е масово явление, но тези които идват, наистина са около тази възраст, Христовата възраст..Минали са неколкократно в живота си през …купони,пари, забавления,преживели са го…Това е отправна точна да се замисилиш „Чакай, това ли е животът?” И да се обърнеш навътре.

Идва при мен майка, на около 40 години и ме пита „Как да накарам дъщеря си да прави йога, има гръбначно изкривяване?” Отговарям и „ Почнете Вие да се занимавате с йога”. С думи „Това или онова, мама, е много полезно”не става…това са хвърлени на вятъра думи.

• Може ли да се практикува кодексът на Яма и Нияма в днешното материално време?

Абсолютно. Ние нямаме друга алтернатива като човеци- за да оцелеем.Защото вървим към другия край – към пропастта.Защото технологиите скочиха до небесата. А отношенията ни, взаимоотношенията ни, са все още на пещерно ниво.

• А имате ли приятел, познат бизнесмен, който да е морален, благ, хрисим, да изповядва тези принципи?

Да, имам. Ако навлезеш достатъчно навътре в себе си, разбираш че конкуренция няма, защото ние всички сме уникални. Но ако говорим от едно повърхностно ниво – добре, конкурентността съществува. Осъзнаеш ли своята уникалност, се питаш обаче – „Как аз да бъде конкурентен на уникалността на другия. Това е смешно. Въпреки че е масово – да подражаваш на другите, да се опитваш да си катой някой друг?”.

Йога помага да откриеш своята уникалност. В момента, в който я откриеш, ти просто се радваш на уникалността на другия. Но ти знаеш,че ти си, също си уникален. Няма нужда да се правиш на някой друг.

• Има ли му нещо на времето напоследък, или на мен ми се струва че много бърза? Харесва ми пожеланието ви „ Желая ви здраве и време всеки ден да се работи за него”.

Това, което е характерно за левия процесор на мозъка ни, за т.нар „счетоводител” – е че той има много високи обороти. Докато характеристиката на десния е, че той е с бавни обороти,той е медитативен. Начинът да превключим е не само чрез йога практиките.

Съзерцанието също е начин – съзерцаване на скулптура, на картина, ходене на театър, на опера. Съпругът на моя позната работи във вертикалното саниране, прибира се след работа една вечер. Тя му казва „Скъпи, взела съм билети за театър тази вечер”. А той – „Какъв театър, работил съм от 6 до 6!”. Тя го завела все пак, гледали театъра…Излизат, той въздъхва, защото много му е харесало „Къде съм хукнал и аз, къде се блъскам толкова?”

Изкуството има страхотна мисия, тя е да ни направи нормални хора. Да, Изкуството не може да се яде. Не може да се возиш на него. То има мисия да ни завръща, да ни прави човеци. Като цяло Човечеството е болно от припряност. Но тъй като всичките са болни, това трудно се дефинира.

Един наш българин беше спечелил работа чрез конкурс и отишъл в Ню Йорк да живее и работи със семейството си. Настаняват ги да живеят в небостъргач, на 80-тия етаж. Отгоре гледа – „А, хората не вървят, а бягат.” Слязъл долу и усетил на 5-тата минута – „А, аз бягам с хората”.

Има една такава закономерност, колкото повече хора живеят в града, толкова по-голяма  е скоростта им на придвижване и толкова са по-натегнати, изнервени. И че причината е чисто психологическа-за са не се претоварва зрителният апарат, човек бърза-бърза и в един момент почва да тича.

А Селинджър е казал „Мъдростта е на село, там мисълта тече по-бавно, но и по-дълбоко”. Така че човек трябва да намира време и място да влезе във вътрешния си храм – в Църква,край морето, планината, има нужда да се балансира.

Йога е балансиране, тя не е екзотична гимнастика. Но всеки човек си е свободен да прави каквото си иска. Въпросът е, че сега  живеем в прекрасно време. Ако има нещо което ни вълнува, човек няма ограничение в информацията.

И пак – хората се страхуват от свободата. Защото е начин да избереш. Казвам – има закони, има и принципи. Законът е само грубата рамка. Той ни възпира. А приципът е – ти избираш. Законът само може да те ограничи. А мисленето е друго –там само принципът може да ти помогне – да осъзнаеш, не да си наложиш.

Уляна Кьосева

снимка: Антония Дончева, на 31 март 2011 г. от демонстрацията по въздушна йога в Парк „Аязмото“ с Йога клуб „Шакти“