„Травиата“ или Възможно е да се умира от любов

Мисля си за „Травиата“ тези дни

Мислех си за „Травиата” тези дни, не само защото с тази легендарна опера на 6 юни на Античния Форум в Стара Загора започва програмата на открито на Старозагорската опера. Всеизвестно е, че „Травиата“ е с литературна основа – романът „Дамата с камелиите” на Александър Дюма-син. Спомних си тези дни,колко съм плакала над тази книга. Бях голямо момиче, което обича да чете любовни истории. Да си ги представя, да ги доизмисля. Да пише любовни истории с думи,родени във въображението и никога ненаписани като – „…и тя склони глава нарамото му”, „…устните им се сляха в гореща целувка”, „…хубаво и беше впрегръдките му”. С такива думи и фрази се расте в юношеството, мисля. Има ги и в романа и в операта. Мисля,че не точно по този начин написани. В този роман. Той е четиво дълбоко и тъмно, като най-тъмното на дълбока река.

После минават години и идва ред на съзряването и на историята „да умираш от любов”. И това ми се случи. Това е такова отнасяне, такава болка, такова вълнение…Болка, радост, горест, тъга, много силен копнеж…Има го и в операта, и в романа – и смъртта е съвсем истинска. Смърт от любов. Богатите мъже в живота на Виолета от романа и Травиата в операта, можеха да се опитат да я лекуват от туберкулозата из скъпите европейски курорти. Но тя избира смъртта от любов, и своя път – вече до другия живот.

Каква само Библия на любовта е тази опера по истинска история! Да се откажеш от любовта, за да са щастливи други хора-всъщност не носи щастие на никого в историята. Хубаво е, че старите предразсъдъци сега ги няма чак толкова, но пък веднага в новото време ги заместваме с нови. Заместваме ги с по-страшното – със самоограничаването, самоотказването и самоспирането от Любов. А и тя отдавна не носи смърт. Защото нас много вече ни бива в профилактиката от Любов и във ваксините против Любов. Много ни бива.

Разбира се, че с този текст и ви рекламирам „Травиата”, която ще видите на 6 юни на Античния форум. Прочитът всеки път е различен. Слушала съм я, „разказана“ от млад диригент. В тази възраст Любовта се носи по въздуха и е навсякъде, и веднага можеш да я уловиш в музика. Слушала съм я, разказана като лична история на сцената – от момиче, което пееше за своя живот. Ще я чуете и видите и сега, разказана с много сила, много звук, много фон, много хоризонти. Като история-снимка, която искаш да запазиш в албум и всеки път, когато я погледнеш-да звучи в сърцето ти силно. Лично аз много и огромно удоволствие всеки път гледам и слушам Деси Стефанова и Иван Кабамитов. Той играе баща, който иска поквареното момиче да се откаже от любовта към сина си. За да може да омъжи дъщеря си за момче от порядъчно семейство. Не е чак толкова сложно. Ваньо пее, сякаш се обръща към синеоката си дъщеря,която сега е едва 3 годишна. Ваньо е с толкова добро и огромно сърце, с което обича и двете момичета в операта – и това,което ще погуби с молбата си и това, което скоро ще омъжи. Обича ги и му е мило и болно и за тях. В тази роля, на бащата в Травиата, Ваньо спаси постановката на Бургаска опера на наша сцена през миналия декември. Когато минути след началото титулярът в ролята не можа да излезе да пее заради гласа си. Ваньо го замести без репетиции, без разпяване. Тази роля сякаш е написана за него.

А Травиата също „отива“ много на Деси. Тя дори прилича на оригинала на героинята си – чертите и са като на Мари Дюплеси. И е много артистична, и вярна, и отдадена на ролята си. И е много добра.

Ей, че чудо, разбрах че тази опера винаги ще ми спомня онези 6 месеца в живота , когато наистина умирах от любов. Обаче оживях де, ей ме на…Оживях вече толкова много години. Нищо ми няма…/Няма ли ми?/

Не ми вярвайте. Вярвайте в „Травиата“. Аз вярвам – ето, векове оттогава, а синът ми преживя същото като мен, по същия начин. И аз съм горда, че може да обича така.

Уляна Кьосева

Травиата с Деси Стефанова и Иван Кабамитов