Тереза Стратас – най-великата Травиата на всички времена

Тереза Стратас  е гъркиня, израсла в Канада. Тя е била на оперната сцена пленителна и отблъскваща, надменна и жалка, кокетлива и невинна. Сравняват Тереза с друга велика гъркиня – Мария Калас – същият овал на лицето, същите живи, черни и огромни очи, „породист” нос, но главното – същият огромен глас, чист и силен, притегателен и буквално спиращ дъха.  То Тереза Стратас не е една от многото подражателки на Мария Калас – а абсолютно самостоятелна и значима фигура в света на операта.

Тереза Стратас се ражда през 1938 година в Торонто, Канада като най-малкото от трите деца на гръцкото семейство Стратакис, което държи ресторант. Кръстили са момиченцето Анастасия. Музикална и талантлива, на 12 години почва уроци по пеене, а на 13 години тя пее популярни гръцки песни по радиото. По-късно учи в Торонто в Кралската консерватория и я завършва със стипендия/1954-1958 г/.

На 20 години се появява за първи път на професионалната сцена в образа на Мими от „Бохеми“ в постановка на Канадската Асоциация на Оперните фестивали.

Една година по-късно, през 1959 г., Тереза спечелва конкурс в Метрополитен Опера и скоро е Пусета в операта „Манон“ от Жул Масне. Малко по-късно пее Лиу в „Турандот” от Дж.Пучини и Микаела в „Кармен” от Ж.Бизе.

През 1961 г. публиката в Англия възторжено я аплодира за ролята и на Мими в „Бохеми” от Дж.Пучини на сцената на Ковънт Гардън. През 1962 г. Тереза пее и в Ла Скала в ролята на Кралица Изабела в операта „Атлантида“ на Мануел де Файя .

Да не видите новата изгряваща оперна звезда в нейно лице е просто невъзможно. В изпълнението си тя има толкова изящество и огън, тя е толкова млада и чаровна, че публиката веднага й подарява сърцето си. Скоро нейни сценични партньори са Пласидо Доминго и Лучано Павароти. Репертоарът й постепенно обхваща огромен брой образи. Тереза е и  Керубино в „Сватбата на Фигаро“,  и Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай , Дездемона в “ Отело “ и Марженка в “ Продадена невеста „ и т.н.

Освен с образите си на оперната сцена, и Тереза е много популярна и с участията си в киното – във филми, създадени  въз основа на опери. През 1970 г. тя играе в такива музикални драми като „Саломе“, „Евгений Онегин“, „Продадена невеста“, “ Палячи „.

Но  филмът, който прави Тереза мегазвезда е музикална драма „Травиата“- любовна история между една паднала жена и светски лъв, брилянтно изигран от Пласидо Доминго.  Режисьор на филма е великият Франко Дзефирели – той показа на света, че операта не е изкуство за елита, че тя, че това в нея е същият живот, изразен само че с красива музика. Тереза Стратас е божествена  във филма в „Травиата“. Между другото, тя тогава е на  43 години, на което е просто невъзможно да се повярва – Виолета е толкова  млада и чаровна.

През 1972 г. Тереза става офицер на Ордена на Канада. А в началото на 1980 година, Тереза  временно напуска сцената и отива в Индия, където работи в Калкута с Майка Тереза и помага на неизлечимо болни хора.  Участва в множество благотворителни проекти, дава своя доброволен труд в болници и детски домове по целия свят. През 1987 г. дебютира в Бродуей в мюзикъла „Rags” от Джоузеф Стайн. За ролята си тук тя получава „Драма Деск” за най-добра актриса и номинация за наградите „Томи”. През 1990 г. издава два диска с неизвестни песни на Курт Вейл, за които получава правата от вдовицата му, за която се грижи в последните месеци от живота и. През 1997 г. отново се занимава с доброволчество и грижи за децата-сираци в Румъния.

Над 36 години на сцената само на Метрополитън опера, Тереза Стратас играе в 385 представления в повече от 40 роли. През 1998 година лекарска грешка и недобре проведена операция слага край на певческата и кариера. Тереза Стратас дълго съди болницата, в която е извършена операцията.

Има в кариерата си награди Еми, Грами и Драма Деск.

Коя е Виолета Валери /в операта „Травиата” от Дж.Верди/ или Мари Дюплеси /в романа „Дамата с камелиите” от Ал.Дюма-син/?

Александър Дюма-син срещнал Алфонсина или Мари, както предпочита да я наричат- Дьоплеси, /прототип на Виолета Валери в операта и Маргьорит Готие в романа/ през 1844 г. в операта. По това време тя вече била много известна. “Тя беше висока, много слаба, с черна коса и бяло-розово лице. Имаше малка глава, продълговати лъскави очи на японка, статуетка от саксонски порцелан, украсена с много камелии…”, написал той в дневника си същата вечер. Направил всичко възможно да се запознае с нея, а после и да я накара да се откаже от начина си на живот. Дори помолил баща си да съдейства за кариерата ѝ на актриса. След като не успял да я промени, той се разделил с Мари, но не можал да я забрави. Известно време след това едва на 23 години тя починала от туберкулоза, а Дюма създал “Дамата с камелиите”. Писателят описал живота на любимата си жена такъв, какъвто го е видял. За да бъде честен към нея, той искал да опише тежката ѝ съдба. Едва 15-годишна Мари Дюплеси била продадена от баща си на пътуващи цигани. Те пък я преотстъпили срещу голяма сума на парижка сводница. Херцог дьо Гиз станал неин любовник и шлифовал характера и маниерите ѝ. Това я превърнало в най-популярната метреса в Париж. Когато починала обаче, тя била погребана заедно със скитниците, а имуществото ѝ – разпродадено. След излизането на романа “Дамата с камелиите” историята ѝ станала отново изключително популярна, а камелиите се превърнали в най-модните цветя през ХIХ век.

Александър Дюма-син има две дъщери от брака си с Надежда фон Кноринг. Той умира през 1895 г., а мемориалът му в парижките гробища по странно съвпадение се намира на стотина метра от гроба на Мари Дюплеси.