Ризата ми да се белее, перчемът-да се ветрее

Добро утро на Еньовден, уважаеми дами и господа! Магични неща се случват в утрото на този ден, но кой ще ти стане преди изгрев слънце, та да ги види?! Малцина ще са…Професионалните лечители, които събират билки. Любителите на чудеса, тези които искат да се окъпят в росата, търсачи на силни /автентични/ усещания…

Силно се надявам, че хората,които видях снощи толкова, ама толкова много щастливи – са дочакали утрото на Еньовден. Това е цялата трупа на Драматичния театър на Пловдив. Неголяма трупа. Много симпатични, много одухотворени лица. Излъчващи едно общо и голямо Благодаря! Тя бе и изречена тази дума на сцената, няколко пъти. И беше изречена от сърце.

Съвременните билкари на България са нейните хора на изкуството. Те затова будуват по нощите, да знаете – за да наберат сутринта в магичното време на утрото билки за вас. След това може и да си легнат. А вечерта ще ви ги раздадат от сцената. Ако имате очи да ги видите. И не сте отишли на театър или на опера, за да ви забавлява /само/ някой, за да цвилите и се кискате. Изкуството не е риалитито от екрана, не изпитва кандидати за слава, или не влиза под юрганите като в Биг Брадър, или готви – с продукти, които няма как човек със средна заплатица да си купи /а така да му се иска…/. Изкуството влиза директно в сърцето и в главата, и в ума. Интересно, че винаги си е събуло обувките. Поне по нашите географски ширини, ние имаме тази традиция. И стъпва културно и меко някак си. Не агресивно. Ние все още не сме преситени и унесени от задоволеност, за да си поръчаме разтърсване чрез агресия от Изкуството, като на Запад.

Снощи цял един министър, заместник-министър и разни важни хора бяха от началото до края на тържеството на пловдивските театрали. Което ще рече малко над 2 часа. Не мога да не отбележа това с приятна изненада и задоволство. Най-малкото,защото „Дал си пари, уважи това,което си дал“. А и ремонтът е прекрасен, изискан, както трябва. Пловдив ще има абсолютно модерна сцена, стилна, достолепна – за своето домакинство като културна столица през 2019 г.

Много красив нюанс на някакво тъмно-червено по стените. Абсолютно уникален цвят, намерен от майстори. Старите гипсови и бели орнаменти с подсилено златно по тях. Климатизация-с температурата на Рая вероятно-незабележима, а така отмаряща. Градина, стъпала, балкони …уютни местенца за цигара, разговори, коментари, споделяне. Класа, която е толкова органична, толкова естетска, че нито за миг не ти се набива в очи. Приемаш я, като нещо, което е било и което заслужаваш – от векове,за векове.

Аз обичам да славословя за Пловдив. Обичам да съм възторжена за естетските неща. Обичам да гледам интелигентни физиономии. Ако са повече на едно място – погледа си не отлепям от тях. Обичам да усещам във въздуха Благодарността!

Мили мои читатели, страната ни е много красива и хората и са много талантливи. Някак стоят обезверени от ежедневната битка с пошлостта, но истината е, че навсякъде я има. Просто талантливите хора не бива да се отчайват и бива два пъти повече да демонстрират самочувствие. То не идва /само/ от парите. То идва от Моженето. Като онзи,дето го водели на бесилото, обаче той искал „ризата му да се белее“. Червата му се влачели, а той казвал „поясът ми се е развързал“.

Самочувствието идва от моженето. С това интелигентният човек е по-силен от простака с пачките. Моженето никой не може да ти вземе.

Сега още веднъж и от цялото си сърце – честит Еньовден! Харесвайте новия ми сайт, търсете ме за публикации в него, за реклама, за съвет, за организация на събитие, споделяйте мнението си и бъдете умни, любопитни и интелигентни!

Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж! И малко снимки със скромната ми телефонна техника.