Снощните чудеса на сцената

Добро утро!Скъпи приятели, ако Синоптичката ви не е редовна всяка сутрин, да знаете – то е от късното събуждане и изпускането на „целевата група“, която преди да тръгне на работа, се нуждае от тази прогноза. Не -по време на, не – след работа, не-в обедната почивка или нещо такова. Авторката напълно съзнава отговорността на мисията си и гледа да бъде на висотата и – да даде най-хубавото начало на един ден. Да разкаже за чудесата, които обитават в него и които не бива да се пропускат. Защото шумовете и плявата на деня са толкова много, а чудесата толкова малко и скрити в мидени черупки, някои от тях почти на дъното на океана. Че не бива да не откриват и разкриват и разказват. На някои места, като на сцената на Операта, чудесата виреят в чудесна хранителна среда. Тези дни събираме богата реколта от тях. В смисъл на духовна, да не си помислите че текат парични потоци, не. Чудесното на сцената е, че материализира желания. Дори веднага с произнасянето им. Снощи Венци Благоев каза – „На тази мелодия и е нужно нещо много различно, като напримен син тромпет“. И хоп, в ръката му…тромпет с най-синия цвят на синьото! Фокус ли беше, дядо Коледа през Комина на Операта ли….не знам, не знам. Но, ето-със син тромпет и със сина си, порасналият красавец Митето на китара, Венци свири божествено. Ама много, много красиво! А да гледаш баща и син заедно на сцената – то е …мисля че е неизразимо. Другото чудо…Ние си имаме в Операта отскоро Нели. Тя вече е…Анина в Травиата, Мерседес в Кармен, Берта в Севилският бръснар /това са малки роли/, НО и – цял Пинокио, приказна Фея в ДО РЕ МИ в пелени. Сега ще е Разказвачът в Коледни бъркотии на Маргаритки, ще участва в Бал в операта, предстои и и Сватбата на Фигаро още в края на първия месец на годината. Нели дойде в тази Опера като вихър от доброта, като облаче от усмивки…Денонощно е в нея, репетициите и са от сутрин, до мрак. Изключително момиче, глас и добро сърце. Артист, такъв какъвто трябва да бъде Артистът-ентусиазиран, въодушевен, с огромно желание да работи, да се раздава, да дава…И снощи Нели беше чудесна, дори в Джаз-концерт. Песните, които изпя превъзходно, тя и изтанцува, изрисува, оживи…Такава е във всичко, което съм виждала да прави досега в Операта. Много талантлива и силно ефективен човек. Ефективен в смисъл полезен, на мястото си, ценен за общото, за колектива, за фирмата, за всички – човек. Казвали на такъв човек „кьошелия камък“ – на кьошето на оградата да го сложиш /кьоше означава ъгъл/, ще застане на мястото си и там. Или как иначе – дялан камък, точния човек, все от този род…Ценен за общото благо. /тук не знам, колко е ценен за себе си/. Когато я поздравих след концерта, Нели ми каза „Всичко е за Изкуството!“. Когато това „всичко“ стане платено със заплата, която ти все смяташ че е малка /не че не е такава/-тогава ентусиазмът рязко спада в повечето хора и те стават…просто щатни работници. Забравят колко са красиви с инструментите, на които свирят. Колко се преобразяват на сцената, когато пеят и танцуват. Забравят го…а не бива. Нищо че не са героите на времето и на обществото си днес. Артистите са хората, които връщат вдъхновението в човешките сърца. Затова не биват да забравят своето на закачалката вкъщи. …Та така, направо не знам довечера какво ще е поредното чудо на сцената на Операта. Гадая, вероятно ще ми разкажат. Интересно ще ми е, но балетът е руски и билетите скъпи, а аз не се навирам без билет да гледам. Принцип. Спорен и усмихнат ден и във всичко да ви върви – с вдъхновение и любов! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!