Букурещ с някои уроци по национално достойнство

Синоптичката беше еднодневно в събота в Букурещ, както разбра и целия свят и донесе оттам впечатления, размисли и разсъждения, вместо обичайните покупки от МОЛа, в който има и голяма ледена пързалка и влакче на релси над главите ни, и моди и манджи и всичките там атрибути, присъщи на МОЛ-културата.

Нека първо започна с Благодарност за дружка Дида, която ми направи тази екскурзия подарък за рождения ден. След завръщането си и коментирахме воаяжа, пасажи от разговора ще представя и на вашето внимание.

Благодарността е това,с което ще започна описанията. – Румънците са благодарни хора. Разказите за тази и онази сграда, а това и онова започват и завършват с име на създателя и вдъхновителя на конкретния обект. Природонаучен музей? „О,знаете ли, че той се казва Григорий Антипа на името на създателя си и този човек 50 години от живота си е посветил да прави сбирката му!“. Музей на селото? „О,да, създаден е през 1936 г. от Димитрие Густи. Представяте ли си какво съзнание е имал човек като него – да вдигне тези къщички от местата им и да ги пренесат в столицата и да ги пазят вече толкова години?!“ Дворецът на Парламента, пред когото се тълпят на кълбета американци и чужденци да гледат „Дворецът на Чаушеску“. „О, да, знаем, на чужденците им е любопитно, те искат на видят Палатът на Чаушеску. Ние го наричаме винаги Дворецът на народа. Всичко в него е от Румъния, всеки вложен материал.И не,не сме критични към Чаушеску, народът казва-ето, все пак ни го е оставил след себе си“

– Благодарността е тема, която винаги ме е вълнувала. Благодарен за мен е мислещият човек, също така и смиреният, и вярващият. Да, в Румъния вероучение се преподава във всички училища от 1990 г. Хората го оценят като добро дело. Престъпността в милионен Букурещ е намаляла и е една от най-ниските за световна столица. Църквите са пълни. Хората се кръстят, молят, пеят, палят свещи и отдалеч им личи,че е силно чувството, с което го правят. Никой зад мен, преди мен, около мен, не се опита да се приближи към туристическата ми раница на гръб, нещо да ме застраши по някакъв начин. Като я нямаме „присадена“ по рождение, благодарността се учи и по този начин -чрез Вероучението. Учи се в училище, от първи клас. При нас би трябвало да е от яслите още. Имаме много да наваксваме. А и е хубаво децата да се пазят чрез Вероучението и чрез образованието – от родителите си. От новите родители. Става все по-страшно с родителите.

– Не знам от това, че името му звучи като в мъжки род, по нашему, от що ли, но Букурещ има мъжка енергия. Пълен е с красиви, стройни,млади мъже.Из центъра, дето ходихме де. По заведенията. По улиците, събирайки се за съботното заведение нейде. Хубава гледка са и мъжете, и жените. Смуглички, добре облечени, добре гримирани. Никакво насилие над природата, никакви изрусявания, подути инжекционно устни, не. Из центъра не се видяха пълни хора, нито младежи с акне. Ха сега, замислям се, аз защо обръщам внимание на такива работи?! Ами защото у нас е масово. Защо е масово, питала съм лекари. Казват, че едно от обясненията, е некачествената храна.

– Тук идва място за третата тема-храната. В Букурещ има пазар, в който бабите от селата продават мляко и разни работи еко и био – без касови апарати, свободно. Но! Казва екскурзоводката ни – всичко, което е произведено от малките ферми и фабрики-колбаси,мляко и млечни, меса – всичко е чисто. От което си правя извода,че румънците не лъжат и шикалкавят. Това го и усещам във въздуха. Да мамиш хората на собствената си страна, своите брая и сестри, децата им също – с храната,която им предлагаш-това не е просто свинщина. Това е варварщина. Ядат я и деца, които стават после дебели и пъпчиви. А ходи да лекуваш акне, то е страшно упорита напаст! От храната е и специфичната миризма на тялото. Из Букурещ се носи някаква интересна миризма – на свещи, на тамян, на ароматизиран восък…Нийде и никой не те лъхва на пот. А жегата беше здрава.

– Питам Дида, защото баща и е млекопроизводител и си купувам истинско мляко от него-Бе защо си тормозим така хората-производители със сертификати и касови апарати и т.н? „-  Ами заради далаверата бе, Уле. Заради подкупите и рушветите.“- отговаря ми светкавично. Дида е мъдър човек и има отговори в едно изречение за всичко, което я питам.

– Диде, ти си фризьор, кажи ми – защо нашите жени са с толкова лоши подстрижки и прически и изглеждат проскубани,вехто,опърпани- за разлика дори и от румънките?-„Ами Уле,защото често изпадат в депресии и вместо да търсят психолог, ходят да им „направят нещо“ на косата за успокоение, и така стават още по-зле.“-казва Дида.

– Имам май много още да пиша…Може би трябваше да започна с уговорката,че си обичам Родината. Все пак и въпреки всичко.Съзнавам, че Румъния е три Българии и че е привлекателна, защото е голям пазар. Но няма обяснение, защо все пак сме на този хал. Освен,че си избираме крайно елементарни хора за политици …Мисля че си изменихме дори гена. Сами си го изменихме. Уви – много пъти! Като гледах румънците, тези цигани, както ги наричаме. Генът им е страшно подобрен. Направо са си хубави и елегантни. Изглеждат интелигентно. Винаги съм казвала, че вътрешният свят се отразява на външния облик. Те това е то. Красивият човек е в мир със себе си и това му личи.

Ох, хубаво е да се пътува! Винаги като можете, правете подаръци на близки хора с екскурзии. Но, разбира се на хора, които няма да кажат – Ма моля ти се, какво ще им гледам на тези цигани?! Еднодневните са и съвсем прилични като цена. Напълно приемлива. В автобуса на фирмата имаше минерална вода и кроасанче за всеки, девойката отговорник беше много мила, а шофьорите-мъжкари с адекватно поведение.

Спокоен и усмихнат ден ви пожелава Синоптичната служба /сиреч авторката/, която от дек.2011 г. не беше прекрачвала границата /освен до Бяло море, но то си е по-скоро Кърджали, отколкото