Просвета и образование в Стара Загора!
Стара Загора е град напредничав и с традиции в учебното дело! Не случайно още през Възраждането е наричан „Оксфорд на Южна България”; „Малката Атина” и „дойка на духа за свобода”!
Първото светско училище в града създава просветителят даскал Атанас Иванов през 1841 година (а според някои даже и по рано). По-късно, през 1850, друг просветител, Захарий Княжески отвежда Анастасия Тошева и Александра Милкова (за сведение, преоблечени в мъжки дрехи!) на учение в Русия. След завръщането си в Стара Загора през 1857 година, те създават девически училища към двете църкви – „Св. Димитър” и „Св. Богородица”. Сведения за това събитие с описание на изучаваните предмети, условията за приемане, такси, облекло, храна намираме в Цариградски вестник, бр. 356 от 10 ноември същата година.
В ония времена началото на учебната година се отбелязва с отслужване на молебен с водосвет. Следват подходящите за случая речи от директора на училището и някои от видните учители. След това децата се разпределят по стаите и занятията започват.
За старозагорските училища по-важни и тържествени са 11 май –Денят на братята Кирил и Методий и годишните изпити с приключване на учебната година.
Любопитни редове за ученици, учители, учебни програми, нрави и порядки в училищата можем да намерим в периодичния печат, книги със спомени и отчети. Безспорни са успехите и високо ниво на учение. За тях сме писали неведнъж. Но по-забавни са проблемите и погледът на нашите предшественици към тях! Ако се абстрахираме от датата, описанията и проблемите звучат толкова съвременно!
Във варненския вестник „Черно море” от 16 ноември 1891 година четем следното за Стара Загора „В Стара Загора за учебното дело да се говори, както вярвам да е и по други места в благословената България, е твърде на мода. Кой отдето се откъсне все проекти дава за подобрението му, а никой не се залавя на дело да помогне, с изключение на отец В. Ж.(?). Децата се пращат на училището не защото им е дошло време за учение, а да ги отмахнат родителите им от главите си. Съставих си даже мнение, че да им е позволено по на три години да ги провождат, не би се двоумили да ги пращат. Казвам пращат, защото още от самото начало децата се водят в училището не от бащите, а от майките; пък и повечето родители не се явяват никакви, а тикнат в ръцете на рожбите си нужното кръщелно свидетелство, дадат им някои и други наставления и ги изпратят сами да дирят училище. Детето явило се или не – по-малко искат да знаят… На старозагорчени не може да се отрече ученолюбие. Стига човек да погледне какви училищни сгради имат; например училищната сграда на „Св. Димитрийската” махала може с величината си да засрами даже и Пловдивската гимназия, но политическата икономия им бърка. Тази сграда се направи казарма за да се печели от добрия наем, а децата си поместили в наети стаички в които се наредили като сардели по 45-50 ученика.”
И т.н. и други подобни за подбора на учителите, за тяхната подготвеност, за заплатите им, за отоплението в сградите, за дисциплината, за етиката и морала! Като споменахме етика и морал, да припомним издадените в края на 19 век Правила за учтивост за ученичките при Старозагорската Марийнска Девическа гимназия (по предложение на Атанас Илиев) и Правилник за примерно поведение на учениците в казанлъшките училища. По-късно тези правила са приети и в други училища на страната. Или извадка от издадените през 1930 година в Стара Загора от учителя Вълчо Орачев „61 беседи за родителско-учителски срещи. Ръководство за учители”, включващи въпросите на учене, възпитание, хранене, четене на книги, игри. В точка 9 „Вземане на частни уроци” четем: „Днес е модно да се вземат частни уроци най-вече по чужди езици и музика(!). Това обаче, не всякога е полезно за детето. За децата без особени дарби, вредно е през годините на основното, дори и прогимназиално образование да се вземат частни уроци. Вреди се на школската работа, пресилват се душевно и им се отнема времето за игра, нужна през тая възраст. Частни уроци не бива да се вземат и по учебните предмети, по които детето има слаб успех. Да се предпочита повтаряне на отделението.”(!!!)
И все пак децата са си деца през всички времена! Ето какво пише Андрея Тошев в своите „Ранни спомени. 1873 – 1879”, издадени през 1890 година: „В 1873 г. постъпих в първо отделение. То се помещаваше в сутерена на петокласното училище. Буквите ни откри даскал Димитър, известен с прякора Офаджика, въздребен, тих, добър човек. През време на послеобедните часове, той обикновено позадрямваше, докато ние – учениците – вдигахме врява, разменяхме си разни играчки, ядяхме семки, рожкови, кюспе от шарлангаджийниците или пък дъвчехме дъвка с джагър, правейки брумбали.” Ох, това май не е много възпитателно! Но…, по-късно Андрея Славов Тошев става български учен, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 52-то правителство. Началото на учебната година е хубав повод да припомним традициите и наследствеността в учебното дело в Стара Загора. Да дадем заслуженото признание на учители, общественици, духовници, участвали в развитието му. Да препрочетем оставеното написано слово в книги и ръкописи.
Снежана Маринова
