Оглушителната тишина на Рад Димитров

В края на 2008 година Рад Димитров спечели конкурса на National Geographic – национален етап със снимката, наречена от него „Когато тишината беше оглушителна“. Заснета на зазоряване на връх Шипка през декември 2007 г., на фотоса е заснежената Оръдейната батарея в мемориалния комплекс под връх Шипка. Една от любимите ми снимки е тази, спечелила третото място в конкурса на Фотографска Академия – „Природа и Фотолов”. В раздел „Природа” в конкурса Рад има уникална снимка на копи сено, а над тях – звездопад. Фотосът се нарича „Някъде в Родопите”.
В същата година /2009 г./ на понтона „Соларис” на Дунава в гр.Силистра, Рад чака 3 часа, за да снима малката бяла лястовица, която стана медийно събитие в разгара на лятото. „Екипът на Българска национална телевизия чака един час и прави снимки, но бялото птиче не помръдна – беше малко и може би уплашено да не падне” – ми разказа тогава Рад.
Тогава си говорихме и за мечтата на Рад – да пътува с небесната железница, свързваща Китай с Тибет на височина над 4000, а на някои места – над 5000 метра. Сега си припомням за мечтата му. Дали е останала същата? Какво ли ще снима, когато някой ден пътува с тази железница?! Може би „Успокоителната тишина на Безкрая” или „Оглушителната тишина на вътрешното ликуване”?
Той ще го измисли, защото както снима прекрасно, така и работи с думите – нарича фотоси си „Ливадата на спокойствието – българската Швейцария”, „Планината на въздишките”, „.Забулена в тайни” и т.н./
Нямам търпение да разкажа за всеки нов негов успех, защото авторът като всеки истински талант е безподобно скромен.

За запознаване с автора и връзка с него – цялата информация може на откриете на сайта му на адрес http://raddimitrov.com